Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 23.09.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 624/2026
Вид
Решение № 170
Подписан
23.09.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Свиленград, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200624 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от К. А. К. с ЕГН ********** от **************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Крайречна” № 7, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 12560865 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 153,36 евро (300 лв.). С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (не било ясно мястото на нарушението) и в разрез с материалния закон. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. А. К. не се явява.

С представените Писмени бележки процесуалният му представител – адвокат Д. Т., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като не ставало ясно мястото на нарушението и посоката на движение на автомобила (било посочено, че заснемането се извършва в двете посоки), както и не се виждал 1 регистрационен номер, били заснети два автомобила и в Протокола за използване на техническото средство не били посочени началото края на контролирания участък. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 30.03.202 6 година в 15.37 часа на първокласен път № 8, при км.

365+500, до бензиностанция „Евроойл”, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 81 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 31 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 12560865 на името на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена 2 скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300 лв.) . Фишът е връчен на дата 07.04.2026 година (, видно от Справката за нарушител/водач, Картона на ЕФ и Писмо с вх.рег.№ 6516 от 23.07.2026 година, в същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 30.03.2026 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 30.03.2026 година, периода - от 15.15 часа до 18.10 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 365+500, до бензиностанция „Евроойл”, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка. От същата се установява, че е заснет автомобил при измерена скорост на движение 84 км/ч и разрешена такава от 3

50 км/ч, като на снимката се виждат две МПС, движещи се в различни посоки.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) и няма налагана принудителна административна мярка.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ 4 изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-5610 от 21.07.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон и, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, донякъде идентични с тези, посочени от адвокат Т. в Жалбата и в Писмените й бележки:

1 . Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по делото снимков материал има снимка и е посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия според АНО автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.

Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от посочената снимка, а е обективиран на обратната страна на снимката са посочени дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, 5 превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, но не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това в приложението към снимковия материал не е посочено че е разпознато МПС. За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за Съда.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар по делото да се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на К. А. К. административно нарушение е безспорно установено и доказано.