Решение № 799 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110201946 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на "К. с." ЕООД, против НП № 883821F875142/08.04.2026 г. на Началника на Отдел"Оперативни дейности"- В. в ГД"Ф. к.", с което е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 512.00 евро на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

В депозираната жалба се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради това, че е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Според въззивника АУАН и НП не съдържат изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, което представлява на нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навеждат се доводи за маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1 б. а от ЗАНН, предвид наличието единствено на смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Към посочената категория факти е инцидентния характер на нарушението и липсата на вредни последици от същото. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея основания.

1

В заседание по същество сочи доводи за несъставомерност на описаното в НП деяние. С оглед изложените аргументи, се иска НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност, наложената административна санкция да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Пеева, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид установяване извършването на нарушението въз основа на събраните по делото доказателства. Излага становище, че случаят не е маловажен такъв, доколкото с деянието са засегнати правата на потребителите да бъдат информирани чрез касовия бон за отчетените покупки осъществени от тях. Пледира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На 09.02.2026 г. служители на ТД на НАП – В. извършили проверка на търговски обект – копирен център "К. с., находящ се в гр. В., ул. „Б." 2, стопанисван от „К. с." ЕООД.

В хода на проверката извършена от служители на НАП е изведен клен за 11.10.2025 г. от въведеното в експлоатация ЕКАФП с ИН на ФУ: ED367737 и № на ФП: 44411169, от който е видно, че всичко е маркирано като копирни услуги, без да е посочено количеството.

Като пример на ФКБ №1221/11.10.2025г. са маркирани копирни услуги на стойност 33,80 лв., а в декларираните цени на услуги към 11.10.2025г. няма обявена услуга на такава цена.

Резултатите от проверката са отразени в съставения на основание чл. 110, ал. 4 вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК протокол за извършена проверка АА № 0210976/09.02.2026 г.

При така установените факти, служителите на НАП - Варна преценили, че има осъществен състав на нарушение и съставили спрямо въззивното дружество АУАН за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В законоустановения срок е постъпило възражение срещу акта.

Депозираното възражение е оценено като неоснователно, с оглед на което въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложена имуществена санкция в размер на 512 евро.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин. Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните. С тяхно съгласие бе заличен свидетелят Ц., актосъставител.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и 2 относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от представената Заповед № 3ЦУ-30-575 от 02.04.2026 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Като разгледа въззивната жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, редът за издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба на министъра на финансите - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Съгласно посочената норма, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;

В настоящия случай от фактическа страна се установи безспорно, че при извършената проверка на изведен клен за 11.10.2025 г. от въведеното в експлоатация ЕКАФП с ИН на ФУ:

ED367737 и № на ФП:44411169, от който е видно, че всичко е маркирано като копирни услуги, без да е посочено количеството. Като пример на ФКБ №1221/11.10.2025 г. са 3 маркирани копирни услуги на стойност 33,80 лв., а в декларираните цени на услуги към 11.10.2025г. няма обявена услуга на такава цена. Поради това АНО приема, че въз.дружество не е изпълнило задължението си издаваните касови бележки от монтирания, въведен в експлоатация и работещ към момента на проверката ЕКАФП с ИН на ФУ: ED367737 и № на ФП:44411169 да съдържат задължително следните реквизити: т.7. от Наредба Н-18 (доп. ДВ, бр. 76 от 2017 г.) наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява наймалко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В случая липсва реквизит количество на стоката/услугата.

Правилно е посочена датата на извършено нарушение - 11.10.2025г. , това именно е датаq на която е извършена продажбата на стоката и е издаден касов бон за нея в който не са отразени реквизитите съгласно Наредбата.

В случая липсва реквизит количество на съответна стойност на стоката/услугата.

Поради това се приема, че касовия бон не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал.

1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно количество на стоката, което позволява идентифицирането й като брой.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че така посочената цена за услуга покрива изискванията на Наредбата, тъй като с общото наименование на не е отразена количеството стока/услуга за съответен вид. Друг е въпросът, че посочването на групата на стоката не е достатъчно индивидуализиращ признак за идентифицирането й като вид.

Несъстоятелни са и аргументите за обективна невъзможност от технически характер за изпълнение на задължението, регламентирано в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата предвид твърдяното ограничено пространство за изписване вида на стоката във фискалния касов бон.

Това е така, доколкото в случая изписването на търговското наименование на процесната стока/услуга като количество или конкретно вид услуга не е пречка да се изпише в касовия бон.

Липсата на изискуемото съдържание на издадения от търговеца фискален бон, представлява нарушение на императивно установеното правило в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във вр с чл.

185, ал. 1 ЗДДС, субектът на отговорността носи административно-наказателната отговорност.

В случая правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 185, ал. 2 от ЗЗД изрично е посочено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Съдът намира, че в настоящия казус е неприложима нормата на чл. 28 от Наредбата.

Осъщественото деяние е формално, като засяга обществени отношения във финансово4 стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговски обект чрез фискално устройство.

Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на административни нарушения от този вид.

Липсата на посочените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата реквизити на фискалния касов бон, издаден от търговеца, без всякакво съмнение засяга правата на потребителя при извършване на продажбата, който следва да има информация и документ за закупената от същия конкретен вид стока.

Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за "маловажен случай", поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно административно наказващият орган не е приложил същата, доколкото от данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. За пълнота, съдът следва да отбележи и обстоятелството, че процесното нарушение е на формално извършване и не е резултатно, поради което липсата на вреда за фиска, също не може да бъде отчетено като основание за квалифицирането му като "маловажно" по смисъла в чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита, че правилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.