Решение № 37 от 24.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ямбол, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600066 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.Г. Д. Б., депозирана чрез защитника му – адвокат от АК-****, срещу Присъда № 10 от 02.02.2026 г. постановена по НОХД № 813/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс.Б. е признат за виновен в това, че на **.**.****г., около 11:21 часа, в област ******, на път IV-79319, връх „*****“, с посока на движение към път III - 7072, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „**** ***“ с peг.№ * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с физикохимическа експертиза - Протокол № **/**.**.**** г. на 1

Медицински факултет към Тракийски университет - Стара Загора, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр.чл.54, вр.чл.2, ал.2 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 200 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343г, вр.чл.37, ал.1, т.7, вр.чл.2, ал.1 от НК подс.Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от **.**.**** г.

На основание чл. 343б, ал.5 от НК е отнет в полза на Държавата лек автомобил модел „**** ***“ с peг.№ * **** **, собственост на подс.Г. Д. Б., послужил за извършване на престъплението.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. Б. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 52,89 евро, в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОДМВР – Ямбол, както и 46,22 евро в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС.

В подадената жалба се твърди неправилност и необоснованост на обжалваната присъда. Посочва се, че обвинението е останало недоказано предвид отказа на районния съд да назначи съдебномедицинска експертиза, която с оглед обясненията на подсъдимия, да отговори, употребения от него алкохол в процес на абсорбция ли е бил или в процес на резорбция към часа на управление на МПС - 11,21 часа на **.**.**** г. Защитникът счита, че решаващия съд неправилно е приел приложението на формулата на Видмарк за преизчисляване на кръвната проба, т.к. предвид посоченото от подс.Б., че последно е закусил и изпил една бира към 10,30 – 11 часа, същият към часа му на спиране от органите на полицията за проверка, е бил в процес на резорбация на употребения алкохол, а не в процес на неговата елиминация.

Изтъква, че единствения нормативен акт по който се определя съдържанието на алкохол в кръвта това е Наредба № 1/2017 год. и че в тази наредба не е предвидена формула за преизчисляване на кръвната проба. Защитникът отбелязва, че в настоящия случай формулата на Видмарк е неприложима, т.к. според него същата би следвало да намери приложение в казуси, при които от 2 употребата на алкохол до установяване от контролните органи на водач управляващ МПС, е изминал период повече от 90 мин. На второ място сочи, че първата и повторната физикохимически експертиза са назначени за два различни резултата по техническото средство, като не ставало ясно на кого са тези резултати, т.к. било видно от разпечатката на уреда Дрегер 7510, с фабричен номер ********, с който на **.**.**** г. първоначално е установено наличието на 1,40 промила в подсъдимия, са налични два такива резултата, като единият бил в 11,27 ч., а другия в 11,40 ч. Необяснимо било защо при втората експертиза разследващият орган е поискал преизчисляване на концентрацията на етилов алкохол в кръвта към 11,21часа, а не към 11,40 часа.

На тези основания защитникът пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Алтернативно настоява за изменение на присъдата чрез приложение на чл.55 от НК и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода – от 1 година на 3 месеца, както и намаляване на наказанието по чл.343г от НК – от 1 година и 6 месеца на 6 месеца. Като аргумент в подкрепа на искането за изменение на присъдата се сочат тежкото здравословно състояние на подсъдимия и пълното съдействие, което той е оказал при разследването.

Въззивникът Г. Б. и неговият защитник – адвокат от АК-**** поддържат въззивната жалба на основанията изложени в нея и с направеното искане. В допълнение, пред въззивният съд защитникът представя писмено доказателство – Фактура №*********/**.**.**** г. издадена от МБАЛ „** ******“ АД гр.Ямбол, ведно с касов бон от **.**.**** г. за заплатена в 13,35 часа такса за взета кръвна проба и изразява виждането си, че няма как в един и същи час подсъдимия да бъде на касата за заплащане на таксата и да му е взета кръвната проба, което е отразено, че е станало също в 13,35 часа в протокола за медицинско изследване.

В лична защита и при последна дума подс.Б. заявява желанието си да бъде оправдан, за да може да му бъде върнато Свидетелството за управление на МПС, както и автомобила.

Участващият по делото прокурор настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и справедлива.

Съдът, след цялостна проверка на доказателствата по делото, 3 становищата на страните и атакувания съдебен акт, намира следното:

Въззивната жалба като подадена в срок и от страна, имаща право и интерес от обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по същество се преценя за неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК.

Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.

102 от НПК. По делото са събрани всички допустими и необходими за разкриване на обективната истина доказателства. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто 4 отправя защитника в жалбата си/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните в пълнота допустими и относими доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Поради това, въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава, каквото е искането по жалбата на защитника, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият Г. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на **.**.****г., около 11:21 часа, в област *****, на път IV-79319, връх „*****“, с посока на движение към път III - 7072, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „**** ***“ с peг.№ * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с физикохимическа експертиза-Протокол № **/**.**.**** г. на Медицински факултет към Тракийски университет - Стара Загора.

Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото и кредитирани от съда доказателства, се установява по категоричен начин както авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът подсъдим е управлявал на **.**.**** г. около 11:21 часа, в област *****, на път IV-79319, връх „*****“, с посока на движение към път III - 7072, МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасния му характер и последици и тяхното целене. Подсъдимият е извършил деянието съзнавайки, че е употребил алкохол, като и съзнавайки наличието на законова забрана в това състояние да управлява моторно превозно средство, въпреки което е предприел управление на автомобила. Безспорно е, че подсъдимият е имал вярна представа за всички фактически обстоятелства на извършеното 5 деяние, които му придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като престъпление по транспорта – шофиране в нетрезво състояние.

Въззивният съд намери за неоснователен наведеният както пред районния съд, така и в жалбата довод за недоказаност на обвинението.

Изложените от защитата в тази връзка аргументи не отговарят на действителното фактическо положение, установено по делото от приложеният по него доказателствен материал. Районният съд е събрал всички необходими и относими за спора доказателства, като след извършен задълбочен анализ на същите, е изградил правилни и обосновани правни изводи. От събраните доказателства се установява, че и двата дни преди **.**.**** г. подс.Б. бил на мотосъбор, провеждащ се на връх “*****“, обл.*****, където и през двата дни употребявал алкохол – ракия. Последно употребил ракия около 01.00 часа на **.**.**** г. От обясненията на подсъдимия е видно, че на същата дата, около 10.00 часа, Б. закусил и отново употребил алкохол – бира, като малко след това привел в управление МПС - лек автомобил „**** ***“ с peг.№ * **** ** в посока гр.Ямбол. Бил спрян за проверка около 11,21 часа от полицейски служители при РУ“Тунджа“-Ямбол. Малко по-късно – в 11,27 часа, подсъдимият бил проверен за употреба на алкохол с Алкотест „Дрегер 7510“ с фар. № ARPM – ****, като апаратът отчел наличие на алкохол в дъха на подсъдимия с концентрация 1,40 на хиляда. Служителите съставили АУАН на подс.Б. за нарушение на ЗДвП, с който иззели СУМПС, СРМПС и автомобила и му издали талон за медицинско изследване № ******. След това, полицейските служители придружили подсъдимия до ЦСМП – Ямбол при МБАЛ“** *******“ АД-Ямбол, където в 13,35 часа дежурния лекар му взел кръвна проба за изследване за употреба на алкохол.