Решение № 3204 от 23.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3204 гр. С, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.В.А. при участието на секретаря С.Г.Н. като разгледа докладваното от В.В.А. Гражданско дело № 20231110158585 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

23.02.2024 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А. при секретаря С.Н., като разгледа докладваното от съдия В.А. гр. дело № 58585/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. М. А., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к.

„Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21, с аб. № -*********, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 718,61 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 100,77 лева за периода от 15.09.2021 г. до 19.07.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 41,17 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до 1

30.04.2022 г., както и сумата от 9,16 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 19.07.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията.

Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като исковете се оспорват. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Навежда доводи, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва претенцията за възнаграждението за услугата дялово разпределение при твърдения, че трето лице, а не ищецът било титуляр на това вземане и не били уговорени размер, падеж, ред и начин на заплащането му. Развива съображения за недължимост на претендираната мораторна лихва, тъй като не е поставян в забава чрез публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца или по друг начин, но дори да е изпаднал в забава следвало да дължи мораторна лихва само върху вземанията по общите фактури. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е взело становище за доказаност и основателност на предявените искове, като е представило писмени доказателствени средства.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, 2 дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е копие от постановление за налагане на възбрана по делото 67785 ( с нечетима година от копието) по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от КЧСИ, с район на действие СГС, по отношение на възлагане на възбрана за 1/2 ид. ч. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , с адрес: гр. С, район „Искър“, бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21.

От писмо с вх. № 360993/14.12.2023 г. от Столична община с представен към него извлечение от данъчна декларация се установява, че недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к. „Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21 е бил данъчно деклариран от И.С. А.а.

С Писмо вх. № 373419/28.12.2023 г. от Столична община по делото е прието като писмени доказателствено средство Договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.

117 ЗТСУ, рег. № 156, том XI/1987 г., като се установява, че И.С. А.а и Т. М. А. са станали собственици на недвижим имот при равни квоти в съсобствеността, находящ се в гр. С, ж. к.

„Д 2“ бл. 414, вх. А, ет. 7, ап. 21, за който имот е предоставено и удостоверение за идентичност (л. 34 в кориците на делото), като се изяснява, че имотите са идентични.

Според оборимата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно 3 правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Въпреки това за пълнота трябва да се спомене, че доколкото е установено, че ответникът има 1/2 ид. ч. от правата върху процесния имот и предвид обстоятелството, че не е доказано, че е сключен индивидуален договор, то последния не дължи сума по-голяма от половината от претендираната от ищеца.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е доставена и ползвана топлинна енергия за БГВ, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и сградна инсталация. Експертът е посочил, че цената на дължимата топлинна енергия е в размер на 741,93 лева.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени плащания за суми, които да погасят дължимите суми.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.