Решение № 260136 от 02.12.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 02.12.2020 година гр. С.З.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение

На 09.11. 2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

Търг.д. № 88 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че синът на ищцата - Й.А.М., работил по трудов договор с ДЗЗД“Г.П.-Б.” на длъжност „сметосъбирач”. На 26.02.2020г., специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ ***, с водач И.Д.И. и обслужващ екипаж от четирима сметосъбирачи-Й.А.М., К.С.С., Р.Й.К. и И.А.М., били изпратени да извършат събиране на комунално-битови отпадъци в с.З., общ.С.З.. Непосредствено преди инцидента, Р.К. и И.М. са тръгнали преди автомобила да подготвят кофите за обработка. Водачът на автомобила предприел маневра на заден ход, за да достигне до кофа с боклук, въпреки че Й.М. и К.С. са били качени отзад на стъпенките на автомобила-сметоизвозвач. При извършване на маневрата, водачът загубил контрол върху управлявания автомобил, който се е отклонил встрани от пътя. В резултат на това настъпил контакт между задната част на автомобила и метален стълб от електропреносната мрежа, при който сблъсък, тялото на Й.М. е било премазано и смъртта му настъпила на мястото на злополуката.

За настъпилото пътно транспортно произшествие били уведомени компетентните органи, като е извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай и дежурна група и е образувано досъдебно производство № 45/26.02.2020 год. по описа на ОДМВР гр. С.З.. Сезирана била и Окръжна Прокуратура гр. С.З..

Твърди се, че в резултат на описаното противоправното деяние, водачът И.Д.И. причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия неин син - Й.А.М., с когото са имали близки отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавала нормално присъщата синовна обич, разбиране и е намирала смисъл в живота.

Отношенията между ищцата и починалия и син били много искрени, близки и сърдечни и неочакваната му смърт предизвикала у нея изключително силни болезнени изживявания, чувства на безпомощност и отчаяние, силен емоционален срив.

Съкрушена била от загубата на сина си, тъй като до трагедията, те имали помежду си здрава емоционална и духовна връзка, подкрепяли се взаимно, споделяли всички радости и несгоди в живота си.

Й. бил най-големия син на ищцата, към който тя е била много силно превързана. След смъртта на съпруга на ищцата през 1996г., Й. фактически поел задълженията и отговорността на глава на семейството, поради което повече от двадесет години тя намирала опора в него. Той се грижил за цялата къща и останалите й три по-малки деца. Една съществена част от заплатата си, Й. отделял за издръжката на майка си, която не работела, поради изключително лошото си здравословно състояние-тежка форма на диабет, като поддържащата терапия е на инсулин, сърдечно-съдови проблеми и други придружаващи заболявания. След смъртта на съпруга си, ищцата е разчитала само на неговата наследствена пенсия и основно на помощта, предоставена й от Й..

Майка и син винаги живеели заедно, в една къща. Й. не успял да създаде семейство и по силата на обстоятелствата, цялото му внимание и грижи били насочени към майка му. Всеки месец той купувал необходимите й лекарства. Тъй като ищцата многократно била на болнично лечение, той всекидневно е я посещавал. Ето защо Й. е бил неин любимец и опора и смисъл в живота.

Твърди се, че ищцата преживяла смъртта на детето си изключително тежко, била съкрушена от загубата на любимия си син и не можела да се примири с нея. Същевременно тези нейни страдания са съпроводени и с рязко влошаване на и без това тежкото й здравословно състояние.

Претърпените неимуществени вреди от Г.А.М. - болки и страдания от непозволеното увреждане на 26.02.2020г. в резултат на описаното ПТП, ищецът оценява на сумата от 200 000 лева /двеста хиляди лева/.

Към момента на извършване на деянието - 26.02.2020г., за управлявания специализиран автомобил от виновния водач И. Н. И., марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ *** била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество - З.К. „Л.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/22/119003154416, издадена със срок на валидност за периода от 13.11.2019г. до 12.11.2020г. Съгласно разпоредбите на КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължавал да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а увреденият спрямо който застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 КЗ и чл.496, ал.1 КЗ, на 19.03.3020г. ищцата предявила писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ответното застрахователно дружество. С писмо изх. № 3095/25.03.2020г., застрахователят ги уведомил, че във връзка с предявената претенция е образувана щета № 0000-1000-01-20-7210/20.03.2020г. На основание чл.106, ал.3 от КЗ от ищцата било поискано да бъдат представени допълнително доказателства, изрично изброени в писмото.

В отговор на отправеното искане ищцата изразила становище до застрахователя, че искането е неоснователно, тъй като повечето от посочените документи не били изготвени все още /заключително постановление по наказателното производство срещу водача, причинил ПТП, влязла в сила присъда срещу водача, причинил ПТП или съдебно одобрено споразумение, автотехническа експертиза/. Останалите изискани документи не били относими спрямо застрахователната претенция-протокол за извършена аутопсия на труп и служебна бележка, удостоверяваща работодателя на Й.А.М. към датата на настъпване на смъртта. Ето защо счита, че от ответника е налице превратно упражняване на правата по чл.106 ал.3 КЗ и по същество съдържанието на писмото от застрахователя, представлява отказ за уважаване на предявената застрахователна претенция.

Поради изложеното моли съда да осъди З.К. „Л.И. АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление град *** да заплати на Г.А.М., с ЕГН **********,*** поляна 1 със съдебен адрес:***, сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания като майка и законен наследник на Й.А.М., починал на 26.02.2020г. вследствие пътно-транспортно произшествие на същата дата, в с.З., общ. С.З., причинено виновно от И.Д.И., при управлението на специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, ищецът посочва банкова сметка ***.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове както по основание, така и по размер.

Оспорва основанието и интереса на ищцата да предяви претенция за репариране на неимуществени вреди по съдебен ред, предвид императивно установените други възможности и процедури, регламентирани в Кодекса за застраховането, които били известни и на процесуалния представител на ищцата. По подадено уведомление пред ЗК Л.И. АД била образувана щета 0000-1000-01-20- 7210/20.03.2020 г. Застрахователят не се произнесъл по случая, тъй като липсвали доказателства, поради което помолил за допълнителни документи.

Оспорва твърдението, че поведението на водача на специализиран автомобил „Мерцедес 2628“ № *** е виновно и противоправно. От представения Констативен протокол не се установявало точното място на настъпване на събитието, обстоятелствата и причините за произшествието, относно които било записано, че са в процес на изясняване. По случая било образувано досъдебно производство, нямало данни и за механизъм на настъпване на пътния инцидент. Нямало присъда, установяваща вината на водача И.Д.И.. Увреденият бил длъжен да слезе от степенката и да подсигури маневрата на заден ход на специализирания автомобил, като сигнализира, когато има препятствие зад него, в качеството му на служител на фирмата за сметосъбиране ДЗЗД „ГРИЙН ПАРС-ЕКС“.

Навеждат се доводи, че Й.А.М. е нарушил правилата за безопасност, като е останал на степенката на товарния автомобил, возейки се прав при движение на автомобила на заден ход. Твърди се, че работодателят разяснил на служителя правилата за безопасност, но Й.А.М. не ги е спазил, като е останал, стърчейки прав зад специализирания автомобил на тесен участък от пътя, при движение на заден ход, без да се съобрази със заобикалящата ги среда и без да подсигури маневрата. Той имал възможност и бил длъжен да слезе от специализирания автомобил и да навигира водача за евентуални препятствия, намиращи се зад него, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че дотолкова доколкото увреденият допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следвало да се намали съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Настъпването на вреди не можело да се вмени във вина единствено на водача на автомобила, тъй като служителите били длъжни да действат в екип и да подадат ясен сигнал за наличието на препятствие зад автомобила.

Оспорва претендираните размери и като прекомерни и недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот на ищцата.

Оспорва твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищцата Г.А.М. и починалият Й.А.М., които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Нямало данни кога ищецът и пострадалата са живеели в общо домакинство, като нямало данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Видно от представената искова молба ищецът Г.А.М. е с адрес ***, докато Й.А.М. била от село З., където е настъпил пътния инцидент.

Оспорва всички направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания и психически състояния, както и твърденията за тяхната продължителност и интензитет.

Посочва, че претенцията за 200 000 лв. обезщетение за претендирани неимуществени вреди е завишена по размер с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (която е 610 лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.), претендират се 328 MPЗ, които покриват доход за период от почти 30 години, който размер счита за прекомерен спрямо българската и европейска практика и законодателство. Ищецът работил на трудов договор за минимална работна заплата.

Размерът не бил съобразен и с платената премията от 200.54 лв., получена от застрахователя-ответник, покриваща отговорността на водача. Обезщетението целяло да възстанови вредите на пострадалите, а нямало за цел неоснователно обогатяване и реализиране на печалба.

Посочва се, че съгласно чл. 412, ал. 3 от КЗ застрахователя изпада в забава 30 дни, след като бъде уведомен и му бъдат представени всички необходими документи, включително банкова сметка ***. Предвид изложеното счита, че ответното дружество не е изпаднало в забава, за да му се възлага и задължение за изплащане на лихва.

Прави възражение, че ищцата е получила обезщетение от ДЗЗД „Г.П.-Б.“.

Претендира сторените в производството разноски.

Допълнителна искова молба не е постъпила.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Разпечатката съдържа 42 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/674b0392-0ef0-4fe7-a646-3ca206c79a12