Решение № 3083 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3083 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110122582 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. Р. С., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 407.67 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., абонатен номер 231429, за периода 01.11.2019г.

– 30.04.2021г., както и сумата 16.48 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 88.51 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 12.04.2023г., както и сумата 4.11 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.05.2020г. – 12.04.2023г.

Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника – Мария Н. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., абонатен номер 231429, като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово 1 разпределение, което не е сторил. Вземанията се претендират от ответника в качеството му на наследник на Мария Н. С.. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът – З. Р. С., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира довод за нередовност на исковата молба. Счита, че не са налице доказателства относно наличието на доставени услуги на претендираната от ищеца стойност, за изправността на средствата за измерване в абонатната станция в сградата в режим на етажна собственост, така и не са представени доказателства за законосъобразно отчитане на показанията на индивидуалните уреди, както и за осчетоводяване на задълженията. Намира, че индивидуални уреди не са средство за измерване, тъй като не отговарят на изискванията по § 1, т. 9 от Закона за измерванията , като показателите на тези разпределители не могат да се считат за стойности на обема на консумираната топлинна енергия за процесния период, въз основа на които да се определят задълженията за стойност на топлинна енергия. Посочва, че не са представени доказателства да е извършвана последваща проверка на топломерите в абонатната станция и на индивидуалните топломери.

Намира, че доколкото не са представени с исковата молба и отчети на показанията за реално консумираната топлинна енергия в абонатната станция и документи за извършен главен отчет, не може да бъде установена изразходваната топлинна енергия в сградата и в процесния имот. Навежда, че приложеното извлечение от сметка не съставлява писмено доказателство. Оспорва общите условия да са влезли в сила, както и да е налице валидно сключен и действащ договор с фирмата за дялово разпределение. Релевира евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя исканите документи и изразява становище, че в процесния имот са инсталирани уреди за дистанционно отчитане, поради което имотът не се отчита визуално и не се съставя протокол за неосигурен достъп.

Обяснява се, че абонатът няма радиатори, начислява му се само сградна инсталация и щранг лира в банята.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 19.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 17.09.2002г.Решението на ОС на ЕС обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

2

Наличен е също договор, сключен между ищеца и ФДР от 03.06.2020г.

За изясняване на възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза.

Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за една щранг лира и за сградна инсталация. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г., като вещото лице е констатирало наличие на документи за демонтаж и монтаж на топломера. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. и т. 6.9 приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период енергията за отопление е определяна на база един брой щранг лира с мощност 320.30 Вт, като не е начислявана служебна енергия. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по прогнозни фактури е 456.61 лева – главница за потребена топлоенергия. След изравнителните сметки, вземането възлиза на 407.65 лева главница топлинна енергия и 86.75 лева лихва върху нея.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Видно от представените по делото доказателства, топлоснабдения имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., е придобит от Мария Н. С. и Иван Николов Кацаров по силата на заповед № А-0-08-274/26.01.1997г. на основание чл. 100, ал. 1 3 и чл. 102 ЗТСУ. Установява се, че М. Н. К. – разведена, е починала на 21.09.2004г., и е оставила за наследник своята дъщеря – ответницата З. Р. С..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

4

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.