Решение № 275 от 18.11.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е № 275 гр.Кюстендил, 18.11.2019год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретаря Антоанета

Масларска и с участието на прокурора Й.

Георгиев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 29 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Й.С.Й. ***, чрез пълномощника си адв. И.Ю. от САК, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на

30 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди от нечовешко отношение на администрацията в ЗООТ – с. Самораново и в затвора – гр.Бобов дол, застрашаващо здравето и сигурността на ищеца, довело до притеснение, унижение и депресия, вследствие на неправомерни действия и бездействия на администрацията в затвора – гр.Бобов дол и в ЗООТ – с. Самораново, а именно: неоснователни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, във връзка със задължението по чл. 79, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка в периода 14-15.05.

2016г.; 20-21.05.2016г.; 22-23.05.2016г. и 29-30.06.2016г.; неоснователни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, във връзка със задължението по чл.82 от ЗИНЗС за осигуряване на годишна почивка за 2017г., вкл. с възможност същата да се ползва извън затворническото общежитие; неправомерни действия на администрацията на затвора – гр. Бобов дол за възлагане на работа на ищеца, несъобразена със здравословното му състояние в периода 23 - 25.04.2015г. Периодът на вредите /обезщетението/ е съответно от 14.05.2016г. до 14.01.2019г., когато е подадена исковата молба във връзка за първото нарушение; от 01.01.2017г. до 14.01.2019г., когато е подадена исковата молба във връзка с второто нарушение и от 23.04.2015г. до 14.01.2019г., когато е подадена исковата молба във връзка с третото нарушение. Предметът на делото, размерът и периодът на обезщетението са съобразени с определение

№ 52/21.01.2019г. на съда за разделяне на исковете /вж. искове под №№ 1.4, 1.5 и 1.7 от определението и с молби на ищеца от 14.02.2019г. и от 12.03.2019г./.

В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът чрез пълномощника си, прави искане за уважаване на предявения иск в пълен размер, като го счита за доказан, включително размера на неимуществените вреди. Счита се, че са лишени от законово основание действията и бездействията на администрацията във връзка със задълженията им да обезпечат условия за почивка на ищеца, както и на съобразена със здравословното му състояние работа. Приема се, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, респ. при ЗООТ – с.

Самораново, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В представено писмено становище сочи, че по-краткотрайната междудневна почивка на процесните дати се дължи на възникнали инцидентно непредвидени обстоятелства, но ищецът е бил компенсиран с намалено работно време през следващите дни; че годишната почивка не е ползвана от ищеца, поради това, че не е подал надлежна молба пред началника на затвора с оглед уточняване на периода на почивката; че по делото липсват доказателства за възлагане на работа на ищеца, несъобразена със здравословното му състояние. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е, че предявеният иск е частично доказан по основанието си, но е завишен по размер. Счита, че са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във връзка с първото нарушение, респ. че не са установени елементите от състава на отговорността за другите две нарушения.

Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

Ищецът

Й.С.Й. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 02.05.2012г. - 27.05.2015., след което е преместен да изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип – с. Самораново към Затвора – Бобов дол въз основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Ищецът е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017г. въз основа на определение № 255/03.05.2017г. на Окръжен съд – Кюстендил по НЧД № 192/2017г. на осн. чл.70 от НК.

Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:

Със заповед №

27/12.02.2013г. на началника на затвора – Бобов дол, ищецът е назначен като пазач на вътрешния портал в затвора – длъжност от домакинския щат, от която длъжност е уволнен със заповед № 53/28.05.2015г. поради преместването му в ЗООТ – с.

Самораново. Със заповед № 65/11.06.2015г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, ищецът е назначен на работа в обслужващата дейност като пазач на КПП-1 в ЗО –Самораново, при необходимост, считано от 11.06.2015г., при заплащане съгласно домакинския щат. Със заповед № 59/09.10.2015г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, Й.С.Й. е назначен в дърводелския цех – ЗО „Самораново“ като отговорник за внесен и изнесен дървен материал, считано от 09.10.2015г. с изпитателен срок 3 месеца и заплащане съгласно заработеното. Със заповед № 14/11.02.2016г. на началника на затвора, ищецът е назначен на работа като пазач на КПП-1 при необходимост, считано от 12.02.2016г. с изпитателен срок от 3 месеца. Със заповед № 94/19.09.2016г. на началника на затвора, Й. е назначен като пазач на обект „Паничище“ при необходимост.

Със заповед №

ЧР-05-1/05.01.2012г. на министъра на правосъдието е утвърден списък на длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битова дейност в затворите за 2016г., а списъкът на посочените длъжности в затвора - гр. Бобов дол и в ЗООТ – Самораново е утвърден от началника на затвора. Видно от същия, длъжностите портиер /пазач/ вътрешен портал в затвора – Бобов дол и портиер /пазач/ на бивши войскови райони на МО в ЗООТ – Самораново са длъжности от обслужващата и комунално-битова дейност.

По делото е приложена от ответника длъжностна характеристика на длъжността „портиер /пазач/ на КПП-1 и КПП-2 в ЗО-Самораново“, утвърдена от началника на затвора, в която са установени длъжностните задължения за длъжността, както и Сведение за работните дни на ищеца, от което е видно, че за м. април 2015г. същият има 16 работни дни; за м. май 2016г. – 21 работни дни и за м. юни 2016г. – 20 работни дни.

Ответникът, чрез пълномощника си юк Г., е представил копие от амбулаторна книга за медицинските прегледи, водена в МЦ в затвора – Бобов дол, в която е налице отбелязване на преглед на ищеца Й.Й. на датата 23.04.2015г. , както и текст, цитирам: „бл.2“, който сочи на издадена медицинска бележка за 2 дни болничен, т.е. без полагане на труд /вж. копието на л. 43 от делото и обясненията на юк Г. в с.з. на 10.05.2019г./.

Ответникът е приложил страници от Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-1 в ЗООТ – с. Самораново /л.55-л.62, л.75-л. 85,вкл./, за процесния период, от данните в която е видно следното: на 14.05.2016г., ищецът е влязъл в 06,00ч. и е излизал няколко пъти, последно в 08,20ч., както и че е работил ІІ-ра смяна от 16,00ч. до 24,00ч., а на следващия ден 15.05.2016г. е бил на работа първа смяна от 06,00ч. ; на 20.05.2016г. ищецът е работил ІІ-ра смяна от 16,30ч. до 24,00ч., а на следващия ден 21.05.2016г. е започнал работа І-ва смяна от 06,30ч. ; на 22.05.2016г. – ищецът е започнал работа в 08,20ч. до 12,55ч., след което е продължил работа във ІІ-ра смяна от 16,00ч. до 21,30ч., а на следващия ден 23.05.2016г. е постъпил на работа І-ва смяна в 06,00ч.; на 29.06.2016г., ищецът е постъпил на работа в 18,20ч. до 24,00ч., а на следващия ден 30.06.2016г. – е започнал работа в 07,50ч. до 11,35ч.

Във връзка с правото на годишна почивка на ищеца, по делото са представени: заповед № 297/08.05.2015г. на началника на затвора- Бобов дол, с която на осн. чл.82, ал.1 от ЗИНЗС е разрешено ползване на годишна почивка в размер на 14 работни дни на Й.С.Й., считано от 12.05.2015г. до 29.05.2015г., включително, както и Списък на лишените от свобода, придобили право на годишна почивка по чл.82 от ЗИНЗС към 01.02.2017г., изготвен от инспектор ТРЗ в затвора – Бобов дол и утвърден от началника на затвора, в който под №25 фигурира името на ищеца.

Приложена е справка на инспектор ТРЗ от 22.05.2019г., в която се сочи, че за 2017г. няма депозирано искане от л.св. Й. във връзка с правото му на годишна почивка, като същият е освободен от ЗООТ на 11.05.2017г.

Съдът, по искане на страните е събрал и гласни доказателствени средства. В показанията си разпитаният свидетел Тони Х. сочи, че ищецът се е оплаквал от системен тормоз, изразяващ се в лишаването му от необходимата почивка между работните дни и от ползването на годишна почивка; че същият е бил изтормозен и не се чувствал добре.

От показанията на свид. Г.С. на длъжност „началник Сектор ЗООТ“-Самораново, се установява, че полагането на труд на определените работни вестта се извършва съобразно утвърден месечен график при спазване на норматива относно междудневната почивка; че изключения се допуснат при отсъствие на работници поради внезапно възникнали непредвидени обстоятелства, когато е намалявана продължителността на междудневанта почивка; че вида и тежестта на възлаганата работа се определят в зависимост от здравословното състояние на лишените от свобода; че за ползване на годишна почивка, всеки лишен от свобода, придобил това право, подава молба до началника на затвора, който разрешава или отказва ползването й.

От показанията на свид. К. на длъжност инспектор ТРЗ, е видно, че в периода, когато ищецът е изтърпявал наказанието в затвора – Бобов дол, е работел като пазач на вътрешен портал, която длъжност не е свързана с тежък физически труд, а друга работа не му е възлагана; че за бъде разрешено ползване на годишната почивка със заповед на началника на затвора, придобилият това правото лишен от свобода, е следвало да подаде молба в два екземпляра – единият остава в досието на лицето, а другият – се регистрира в служба ТРЗ; че за 2017г. в архива на службата не се съхранява и няма регистрирана молба на Й. за ползване на годишна почивка.

Горната фактическа обстановка се доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:

Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона.

Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, което е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, респ. на ЗООТ –с. Самораново към Затвора – Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от