Решение № 264 от 30.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Бургас , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100500939 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ЮКС. СЮЛ. СЮЛ. с ЕГН-********** и А А С. с ЕГН-**********,съпрузи и двамата от с.Карагеоргиево ,община Айтос,Бургаска област,подадена чрез пълномощника им адв.К. ,с адрес за призоваване гр.Бургас,пл.“Баба Ганка“ 4,ап.10 –адв.К.,против съдебно решение № 260069 от 24.11.2020г.,постановено по гр.д.№390/2020г.по описа на РС-гр.Айтос,В ЧАСТТА,с която въззивниците са ОСЪДЕНИ ДА ПРЕДАДАТ на ищеца Е.Р. Р с ЕГН-********** от с.Карагеоргиево,община Айтос ,в качеството му на суперфициарен собственик,владението върху площ от 68 кв.м.от УПИ ІV кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,разположена между регулационната линия и съществуващата на място ограда между съседните УПИ ІV и УПИ V в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос.

С Решение №260057 от 26.04.2021г.,постановено по делото по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в съдебно решение № 260069 от 24.11.2020г.,постановено по гр.д.№390/2020г.по описа на РС-гр.Айтос относно имената на ищеца ,изписани неправилно като Е.Р. Р, вместо правилните ЕРД. Б. Р. ,като е постановено навсякъде в съдебното решение имената на ищеца да се четат правилно както следва: ЕРД.

Б. Р. с ЕГН-**********.Решението за поправка на явна фактическа грешка не е обжалвано в законоустановения срок.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на АРС,като на първо място се сочи,че присъденото на ищеца дворно място е общинска собственост,върху която общината е отстъпила право на строеж,а според правната теория и изложените от съда мотиви,правото на строеж включва в своя обем правото на собственост върху построената сграда и правото на ползване върху частта от мястото,необходима за ползване на сградата.В този смисъл,носителят на правото на строеж следва да бъде 1 определен като ползвател на дворното място,а не владелец,какъвто е определен ищецът в диспозитива на решението.Изхождайки от дефиницията на чл.68 ал.1 ЗС за владението,ищецът не може да бъде определен като владелец,защото владелецът притежава по закон други права,не присъщи на един ползвател.Дори в исковата молба и писмената защита на ищеца правата му са определени като права на ползвател.Изясняването на статута на правата на ищеца има пряко отношение към предявения от него иск,тъй като той е приобретател на права,произтичащи от учреденото на родителите му право на строеж. На следващо място се сочи,че съгласно нотариален акт за дарение №55 т.5 ,рег.№7324 ,н.д.

№730 от 21.11.2019г.на нотариус Бисер Демирев с район на действие района на АРС,от който ищецът черпи правата си,родителите му Бехчет и Сабрие Ри имат запазено пожизнено право на ползване върху дарения имот,което означава,че те имат легитимното право на ползване върху прилежащото дворно място,предназначено да обслужва жилищната сграда,върху която също имат право на пожизнено ползване.Поради тази причина въззивниците считат,че в рамките на настоящия процес ищецът не е активно легитимиран да предяви иска по делото,тъй като правото на ползване принадлежи на други лица. На следващо място ,като друго основание за незаконосъобразност на решението се сочи,че ответниците са получили право на строеж върху УПИ V кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос в границите и обема по плана от 1984г.и от тогава досега границите не са променяни.Дворното място ответниците са оградили там,където им е било указано от техническите органи на общината,която е собственик на целия кв.32 .Считат,че ако ищецът има някакви претенции,то те следва да бъдат насочени към собственика на земята,в лицето на община Айтос,допуснала неразбории,а не към ответниците.В същото време се е оказало,че ищецът ползва 22.30 кв.м.от парцел ІІІ,който граничи от другата страна и не желае да се съобрази с изместване на регулационните граници в източна посока на всички парцели в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево. На следващо място се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението и по въпроса за давността върху общински имот.Намира,че изложените съображения от съда макар и принципно да са правилни,не са относими към спора,тъй като собственикът на земята- община Айтос не е страна по делото.Спорът по делото е на друга плоскост,тъй като общината вече е учредила право на строеж върху парцелите в кв.32,като правото на ползване върху тях вече е частна собственост и спорът се свежда до това дали правото на ползване върху незастроената част от УПИ или върху части от него може да се придобие по давност.Въззивниците поставят този въпрос,тъй като спорната ивица от 68 кв.м.се владее от тях от 1984г.,в продължение на повече от 35 години и доколко правото на ползване не е придобито от тях по давностно владение.В случая се касае не за придобивна давност за собственост върху общински имот,а за придобиване по давност на право на ползване върху процесните 68 кв.м.,което право е частна,а не общинска собственост.Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на АРС в обжалваната част и постановяване на решение от БОС,с което искът да бъде отхвърлен.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.

В представения писмен отговор,въззиваемият оспорва въззивната жалба и излага становище,че решението на АРС е правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Изложени са установените по делото факти и обстоятелства,направен е анализ на правната уредба на правото на строеж върху държавни,респ.общински имоти,като се сочи,че ищецът има право да ползва цялото място в състоянието на имота по последната действаща регулация от 1975г.,която съвпада с тази,действала при учредяване на правото на строеж в очертанията на УПИ ІV-общ.,кв.32 по ПУП на с.Карагеоргиево.Ищецът и ответниците,като суперфициарни собственици са обвързани от статута на УПИ,върху които им е учредено право на строеж,а границите на УПИ определят териториалните предели на ограниченото вещно право.В тази връзка се цитира практика на ВКС и се прави извод,че правата на ищеца се простират в очертанията на УПИ ІV-общ.,в това число и върху 68 кв.м. от този имот,завладени от ответниците.Правата на ответниците в очертанията на УПИ V – общ.,изключват право на ползване върху 68 кв.м.,представляващи част от УПИ ІVобщ.Въззиваемият намира за неоснователни оплакванията на въззивниците,че ищецът не е активно легитимиран да предяви този иск,с оглед правото на ползване на неговите родители.

2

Правото на ползване и правото на строеж като ограничени вещни права имат различна регламентация в ЗС и не са идентични,а защитата им се осъществява съобразно чл.111 ЗС от притежателя на съответното право. Правото да се ползва незастроената част от земята е функция на правото на строеж,съгласно чл.15 ал.3 ЗС /ред.1974г./,то не съставлява отделно,самостоятелно вещно право на ползване,за да се защитава с отделен иск по реда на защита на ограниченото вещно право на ползване,а се обема от иска за защита на правото на строеж.За доказване на активната легитимация е от значение фактът на придобиване на вещното право,което ищецът е доказал.Неоснователно въззиваемият намира и оплакването,че ответниците владеят процесния имот на правно основание,защото са били въведени от община Айтос в УПИ V-общ.,в граници и обем,включващи и процесните 68 кв.м.За трасиране на границите и даване на линия и ниво за строеж на жилищната сграда,както и за строеж на ограда,не са представени документи,не се твърди и такива да са били издавани на ответниците.Те не са установили изпълнение на нормативните изисквания за отстояние на сградата от страничната регулационна линия.Позоваването на строително разрешение от 1988г.въззиваемият намира за неоснователно,тъй като със същото не е определено местоположението на строежа,респ.то не съдържа указание за местоположението на границата с УПИ ІV-общ.,кв.32. Ответниците са установили,че са суперфициарни собственици в границите и обема на УПИ V-общ.,не разполагат с документи,установяващи правата им върху 68 кв.м.от УПИ ІV-общ.,следователно,не са доказали да владеят имота на правно основание.Въззиваемият намира за неоснователно и възражението,че ответниците са придобили ползването на процесния имот по давност.В тази връзка се сочи,че следва да се съобрази обстоятелството,че УПИ ІV –общ.е бил държавна собственост до 1991г.,а от 1991г.,с приемане на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА е общинска собственост.Ответниците не могат да придобият по давност правото на строеж,респ.-правото на ползване върху спорната площ,предвид нормата на чл.86 ЗС,забраняваща придобиване по давност на държавна собственост,а след изменението и действа мораториумът за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост,въведен с пар.1 от ЗИДЗС.Отделно от това,в практиката на ВКС,цитирана в отговора,се приема,че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на ЗТСУ/отм./ или ако е осъществявано владение в период,повече от 10 години след влизане в сила на ЗУТ,но при условие,че владяната част може да се обособи като самостоятелен УПИ или се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ/при урегулиране на неурегулирани територии/.Процесната част не отговаря на изискванията на ЗУТ за минимална площ,нито съставлява част от неурегулиран имот,следователно,тази част не е могла да бъде обект на придобивна давност от страна на ответниците.В заключение се сочи,че ищецът е успял да докаже,че е суперфициарен собственик на 68 кв.м.от УПИ ІV-общ.кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,както и че тази част се владее от ответниците без правно основание,поради което са налице предпоставките на чл.108 ЗС за уважаване на иска му,а без значение за спора е обстоятелството,дали ответниците имат вина при завладяване на тази част.Отправеното до БОС искане е да се потвърди решението на АРС в обжалваната част,претендират се разноски във въззивната инстанция.Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивниците Ю и А.С.,редовно призовани,се явяват лично и с процесуалния си представител адв.К.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Е.Р. се явява лично и с процесуалния си представител адв.Гонкова-Трайкова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на АРС да бъде потвърдено.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт в обжалваната част.

Ищецът ЕРД. Б. Р. е предявил пред АРС иск с правно основание чл.108 ЗС срещу 3 ответниците Ю.С.,А.С.,С.Х.,Х.С. и Е.С.,като качеството му на суперфициарен собственик е поискал осъждането на ответниците да му предадат ползването и владението върху площ от 68 кв.м.от УПИ ІV кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,разположена между регулационната линия и съществуващата на място ограда между съседните УПИ ІV и УПИ V в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,което те владеят и ползват без правно основание.

Ищецът е твърдял,че е собственик на жилищна сграда,построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен/общински УПИ ІV-общ.,кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос и тъй като правото на строеж е било учредено при действието на чл.15 ЗС/отм./,то суперфициарният собственик на жилищната сграда запазва правото на ползване върху незастроената част от парцела в регулационните му граници.Твърдял е,че ответниците са собственици на жилищни сгради,построени в съседния УПИ V-общ.,кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,владеят и ползват незастроената му част,но неправомерно са завладели и ползват част от УПИ ІV от изток,с площ около 70 кв.м.,тъй като оградата между двата УПИ е разположена навътре в имота на ищеца,на разстояние около 3 метра от дворищнорегулационната линия,разделяща двата УПИ.

Разпечатката съдържа 24 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6749936e-779c-4f82-b5f0-a44ce8718d10