Решение № 1999 от 15.12.2021, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 1999 Година

15.12.2021 Град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар

Димитров

Секретар И.Л.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер 2319 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по повод постъпила жалба от П.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Разпореждане за плащане на компесаторна такса за товарен автомобил с рег. № ВР0425СК от 04.09.2021г., издадено от К.Г. - инспектор при сектор "Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна инфраструктура".

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради противоречие с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Жалбоподателят оспорва извършване на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, като бъде задължен административния орган да възстанови заплатената компесаторна такса.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - К.Г., инспектор при сектор "Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна инфраструктура" - издател на акта, не се явява лично, представлява се от пълномощник, който не се явява в о.с.з. и взема писмено становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приложените писмени доказателства и становищата на страните, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 04.09.2021г. в 18:31ч., ППС рег. № ВР 0425 СК, собственост на "Интертранс" ООД, е засечено от стационарна контролна точка № 40242 с координати 43.055006,24.130741, при преминаване в обхвата на платената републиканска мрежа, и по-конкретно при движение по път І-3, километър 158.228, в посока – намаляващ километър. Така засеченото движение е било регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП като нарушение, тъй като към 18:31ч. на 04.09.2021г. превозното средство се е движело по платената пътна мрежа без валидна маршрутна карта за действително използвания от него маршрут.

За процесния автомобил имало издадена маршрутна карта № 21090415585393 с период на валидност 04.09.-2021г. 14:00ч. до 05.09.2021г. 14:00ч., с посочен маршрут:

ГКПП Кулата (I-1) –

Севлиево (I-4,

II-44, III-403) - Богатово (I-4, III-404), а ППС е засечено от стационарна контролна точка № 40242, разположена на път I-3, км.158+228, в района на гр.Ябланица, област Ловеч.

На 09.09.2021г., след получена индикация от

Електронната система за събиране на пътни такси, ППС рег. № ВР 0425 СК било спряно от инспектор при сектор "Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна инфраструктура" – К.Г., при което служителят изискал от водача да заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се движи по платената пътна мрежа, с оглед регистрираното на 04.09.2021г. нарушение.

Предвид извършеното от жалбоподателя плащане, не е съставян акт за установяване на административно нарушение и не са предоставяни доказателства за твърдяното нарушение.

По делото е приложен доклад – извадка от електронната система за събиране на пътни такси /л.32-35/, заедно със статични изображения във вид на снимков материал на ППС рег. № ВР 0425 СК.

Приложена е Заповед №РД-11-486/20.04.2021г. (л.12-24) подписана от Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и издадена от самия управителен съвет, с която на осн. чл.

37, ал. 1, буква "б" от ЗАНН, чл. 21г, т. 1 и 7 от ЗП и чл. 167а, ал.

1 и ал. 2 от ЗДвП във вр. чл. 11, ал. 2, т. 12 от Правилника за структурата, дейността и организация на работа в АПИ, са определени длъжностни лица, които да установяват нарушения, да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения, където под № 24 е вписан инспектор К.Г..

Представено е копие от разписка референтен №

88160018/1930 за извършено плащане на компесаторната такса в размер на 750 лева (л.10)

От началника на сектор "Контрол и правоприлагане"– София към Агенция "Пътна инфраструктура" е изготвен доклад рег.№ 09-99-3003/20.09.2021г. (л.25), в който е посочено, че на 09.09.2021г., след получена индикация от Електронната система за събиране на пътни такси, ППС рег. № ВР 0425 СК било спряно от инспектор при сектор "Контрол и правоприлагане" в ОПУ – София към Агенция "Пътна инфраструктура" – К.Г. като при проверката в Електронната система, инспекторът констатирал, че за ППС има регистрирано нарушение на 04.09.2021г, установено на път I-3, км.158+228, в района на гр.Ябланица, област Ловеч. Служителят изискал от водача да заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се движи по платената пътна мрежа, с оглед регистрираното на 04.09.2021г. нарушение. Водачът е заплатил исканата такса, за което му е издадена разписка.

От административния орган е представен и график за явяване на работа за месец септември 2021г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити.

Доколкото задължението за плащането на компенсаторна такса възниква въз основа на едностранно властническо разпореждане на овластен за това орган и пряко засяга правата и законните интереси на адресата му, предвид възлагането на финансово задължение, в каквато насока е и практиката на ВАС, същата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – длъжностното лице, установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане на компенсаторна такса, произтичащо от разпоредбата на чл.167а, ал. 2, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП и от приложената Заповед № РД-11-486/20.04.2021г. на председателя на Агенция "Пътна инфраструктура". Видно от посочената заповед, в същата са определени служителите на Агенцията, на които са възложени правомощия да осъществяват контрол по заплащането на пътни такси и да извършват свързаните с това действия, изброени в т. 1-4 на ал. 2 на чл. 167а от ЗДвП, т. е. длъжностното лице, съгласно изрично предоставените му правомощия по чл.167а, ал. 2, т. 1-4 - да спира ППС, да установява съответното нарушение с технически средства или системи, да осъществява контрол по повод заплащането на пътни такси и да предоставя възможност за плащане на компенсаторна такса се явява компетентен от материална страна административен орган. Видно от представения по делото график за явяване на работа на инспекторите от отдел "Контрол и правоприлагане", компетентното длъжностно лице, установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане на компенсаторна такса, е служителят на отдел "Контрол и правоприлагане" - София К.Г., фигуриращ под № 24 в издадена Заповед № РД-11-486/20.04.2021г., като същият е изпълнявал длъжностни функции към момента на проверката, поради което същият се явява компетентен.

Фактът, че законодателят не е регламентирал формата на акта, в който се обективира установеното от длъжностното лице административно нарушение – неплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа, което дава възможност да не се предприемат действия по реализирането на административно наказателната отговорност на нарушителя, а инспекторите да проведат особено административно производство по чл.10, ал.2 от ЗП, сочи че не е нарушена формата на акта.

Платената от М. сума от 750 лева е в резултат на доброволен избор на лицето, за да избегне съставянето на АУАН. Неслучайно в чл.10, ал.2 от Закона за пътищата се сочи, че водачът "може" да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от административнонаказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, а ал.6 от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4, акт за установяване на административно нарушение не се съставя, а ако е съставен не се издава наказателно постановление и производството се прекратява.

В настоящия случай, жалбоподателят не спори, че е заплатил компенсаторната такса. По този начин той не е оспорил факта на извършване на нарушение, не е възразил срещу същото, за да му бъде издаден АУАН и фактически е признал извършването на нарушението. Ако същият е оспорвал същото, е следвало не да плаща, а да иска да му бъде съставен АУАН и да оспори пред районния съд издаденото въз основа на него наказателно постановление, като в това производство ангажира доказателства, опровергаващи изводите на административния орган за допуснато нарушение.

Няма как тези обстоятелства, при доброволно заплатена компенсаторна такса от 750 лв. да се установяват в настоящото производство и да се върне преписката с указания на органа да върне 750 лв. на платеца, тъй като именно по волята на жалбоподателя не е съставен АУАН и не е развито административнонаказателно производство, където може и следва да се разглеждат възраженията му за липса на административно нарушение.

Релевирайки липсата на нарушение в настоящото производство жалбоподателят поставя настоящата инстанция в ролята на въззивен съд в административнонаказателно производство, който следва да прецени извършено ли е такова нарушение, респ. Върховния административен съд следва да влезе в ролята на административния съд, който е по закон касационна инстанция по касационно наказателноадминистративен характер дела. Още повече, че по делото е представена извадка от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, която Агенция "Пътна инфраструктура" издава и съхранява. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Административнонаказателното производство не може да бъде възобновено и черпейки благоприятни правни последици от прекратяването му на база плащане на компенсаторната такса, не дава възможност на жалбоподателя в друго /настоящото/ производство да иска пререшаване на въпроса налице ли е било нарушение, за да се приема, че недължимо е платена компенсаторната такса от 750 лв.

На следващо място, събраната такса е такава по реда на

Закона за пътищата, поради което по силата на чл.55 Закона за пътищата, приложимият ред за възстановяване на събраната такса е този на ДОПК. Ето защо за тази такса жалбоподателят следва да направи искане по смисъла на чл.129, ал.1 ДОПК, адресирано до Националната агенция за приходите. В този смисъл Решение № 74 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017 г., IV г. о., ГК.

На последно място съдът отчита, че е наведен от страна на жалбоподателя и довод за това, че заплащането е извършил при условията на чл.10е, ал.2 от Закона за пътищата, т.е. под принуда, тъй като не би могъл да напусне територията на страната. Съгласно поспочената норма - „Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“ Според настоящия състав тази разпоредба е неотносима към конкретния казус и касае случаи при които незаплащането на таксите по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 е установено за пръв път при пристигане на ППС на изходния граничен пункт на страната, какъвто настоящият казус не е. Видно от представения по делото Доклад на началник сектор „Контрол и правоприлагане“ София при АПИ, представляващ по естеството си официален свидетелстващ документ, неоспорен и с необорено съдържание, проверката на жалбоподателя е била извършена на път София - Калотина в близост до КПП Калотина, но не и на самия граничен пункт, като самите служители на АПИ не разполагат с компетентности и првомощия да ограничат напускането на територията на Републиката от страна на проверявания, а единствено да му съставят АУАН или да съберат в случай на доброволен избор на водача дължимата такса по чл.10, ал.2 ЗП.