Решение № 4002 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4002 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100513322 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12410/08.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13344/22 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. В., гражданин на Руската федерация, роден на **********г., паспорт №71*********, издаден на 08.02.2012г. от ФМС 78039, валиден до 08.02.2022г., с адрес: Русия, гр.СанктПетербург, „*********, срещу „България ер” АД, ЕИК:000633828, установителен иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г., за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за допуснато закъснение с над 3 часа при изпълнението на редовен полет FB784, по разписание от 07.08.2018г., дестинация: летище Санкт- Петербург, Пулково, (LED), Руска федерация - летище Варна (VAR), Република България, сума от 235,37 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.08.2018г.- 02.08.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №46257/2021г. по описа на СРС, 165 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ищеца, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право с правна квалификация чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г. в размер на 400 евро, представляващи обезщетение за отменен полет № FB784, по разписание от 07.08.2018г., дестинация: летище Санкт- Петербург, Пулково, (LED), Руска федерация летище Варна (VAR), Република България, сума от 235,37 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.08.2018г.- 02.08.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №46257/2021г. по описа на СРС, 165 състав.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца право включва 1) сключването на валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, попадащ в приложното поле на чл. 3 от Регламент № 261/2004 г.; 2) установено закъснение на полета, т.е. неточно изпълнение на договора, с времева разлика от предвиденото разписание три или повече часа при полети, осъществен на територията на общността с разстояние над 1 500 километра; 3) липсата на извънредни обстоятелства, обуславящи забавянето по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г.

От представените писмени доказателства, а именно снети на хартиен носител преписи от електронни документи, приобщени по делото при спазване на реда чл. 184, ал. 1 ГПК, се установява пълно и главно,че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, попадащ в приложното поле на чл. 3 от Регламент № 261/2004 г. По реда на чл. 185 ГПК са представени заверени преводи от англисйки/руски на български на релевантните писмени доказателства, от които се установява закупуване на билет под № 1584782 за полет от Санкт- Петербург, Пулково, 2

(LED), Руска федерация - летище Варна (VAR), Република България, който е следващо да се осъществи през периода от 05:40 ч. - 08:40 ч. на 07.08.2018 г..

В тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване е да установи изпълнение на поетото задължение или наличието на обективни пречки, които биха довели до неговото екскулпиране.

Възраженията на ответника, направени за първи път със становище от 06.10.2022 г. са преклудирани с оглед императивната норма на чл. 133 ГПК, поради което не следва да бъдат разглеждани. Настоящият състав счита, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността на ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 18/10.03.2022 г. по гр.д. № 4024/2021 г., I Г.О., на ВКС;

Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г., IV Г.О., на ВКС; Решение № 50006/26.01.2023 г. по гр.д. № 1722/2022 г., IV Г.О., на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU: C: 2012:

657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член, въздушният превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/07 и C - 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 38). В тази връзка съображение 14 от Регламента предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C549/07, EU: C: 2008: 771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол 3

(вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU: C:

2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).

Съгласно съображение 15 от преамбюла към Регламента извънредни обстоятелства са налице, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.

По делото не са изложени твърдения за наличието на обективни пречки, довели до отмяната на процесния полет, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 50 лева, представляващи държавна такса за въззивното производство.

Ищецът в първоинстанционното производство е представил доказателства за сторени разноски в размер на 375 лева, от които 75 лева за д.т. и 300 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 46257/21 г. по описа на СРС, 165 състав. Ищецът има право на разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 12410/08.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13344/22 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна квалификация с правна квалификация чл. 7, § 1, б.

"б" от Регламент № 261/2004 г., че „България ер” АД, ЕИК:000633828, дължи на С. В., гражданин на Руската федерация, роден на **********г., паспорт №71*********, издаден 4 на 08.02.2012г. от ФМС 78039, валиден до 08.02.2022г., с адрес: Русия, гр.Санкт- Петербург, „*********, сумата в размер на 400 евро, представляващи обезщетение за отменен полет № FB784, по разписание от 07.08.2018г., дестинация: летище Санкт- Петербург, Пулково, (LED), Руска федерация - летище Варна (VAR), Република България, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 235,37 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.08.2018 г. до 02.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №46257/2021г. по описа на СРС, 165 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, „България ер” АД, ЕИК:000633828, да заплати на С. В., гражданин на Руската федерация, роден на **********г., паспорт №71*********, издаден на 08.02.2012г. от ФМС 78039, валиден до 08.02.2022г., сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебни разноски във въззивното производство; сумата от 375 лева, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство; както и сумата от 325 лева – разноски в заповедното производство.