Протокол № 4 от 14.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Сливен, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500473 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:44 часа се явиха:

Въззивникът Н. В. К., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Д. Д. от АК – Сливен, редовно упълномощен за тази инстанция от 03.11.2025 г. и приет от днес.

За въззиваемата страна НОИ – ТД – Сливен, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК юриск. Р. Х., редовно упълномощена за тази инстанция, от 09.01.2026 г. от директора на териториалното поделение.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Х.: Да се даде ход на делото.

При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 ал. 2 от ГПК и поради липса на процесуални пречки, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

1

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 73/11.10.2025г. по гр.д. № 207/25 г. на КРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н. В. К., иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.1 ал.1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за признаване на установено, в отношенията между ищеца и Териториално поделение на „Национален осигурителен институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, *******, представлявано от директора С. С., наличието на трудов и осигурителен стаж за периода от ******* г. до ******* г., придобит от ищеца в Окръжен комитет на Д.ския комунистически младежки съюз (ОК на ДКМС) - Сливен, където е работил на длъжност „редовен дружинен ръководител“ на пълно работно време – 8 часа, с място на работа - ОУ „Н.Й.В.“, с. Я., общ. К., обл. С., срещу основно месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът-ищец атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Моли същото да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което предявеният иск бъде уважен. Няма заявена претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Моли да се остави без уважение като неоснователна въззивната жалба и да се потвърди като правилно атакуваното с нея съдебно решение.

Претендира присъждане на разноски по делото.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С определение държано в закрито заседание на 09.12.2025 г. съдът е извършил проверка на въззивната жалба, приел е същата за редовна, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, счел ги е за 2 допустима, извършил е доклад на същата, както и на постъпилия в законовия срок писмен отговор от насрещната страна.

Преписи от определението са връчени на страните.

АДВ. Д.: Поддържаме въззивната жалба. Имаме едно писмено доказателство, една диплома. К. е завършил полувисшия институт – педагогически в К., от квотата на Комсомола и като такъв е бил длъжен да работи три години в системата на Комсомола и затова представям копие от дипломата от 1976 г. Нямаме други доказателствени искания.

ЮРИСК. Х.: Оспорвам въззивната жалба, като неоснователна.

Поддържам съображенията изложени в отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по доклада и не възразявам съдът да приеме представеното свидетелство за завършено полувисше образование. Същото е допустимо, но не е описано към предмета на делото и то всъщност не представлява писмено доказателство по чл. 6 по ЗУТОССР. Нямам доказателствени искания.

След съвещание съдът намира, че не следва да приема представеното в днешното съдебно заседание писмено доказателствено средство от въззивника, поради настъпила преклузия. Не се касае нито за новонастъпил или новоузнат факт, нито за новооткрито доказателствено средство. Фактът, който се установява с това доказателствено средство е настъпил през 1976 г. и е бил известен на страната. Документът се намирал в негово държание и той е следвало да го посочи и представи в процесуалните срокове по ГПК в първоинстанционното производство. След като не го е сторил и не са налице процесуални нарушения от страна на решаващия съд, възможността за ангажирането на това доказателствено средство към момента е преклудирана, ето защо и по аргумент на чл. 266 ал. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане на въззивника за приемане като писмено доказателствено средство във въззивната фаза на производството на заверено копие от диплома за полувисше образование от 1976 г.

Съдът върна представения документ на страната.

3

Тъй като никоя от страните не е направила нови допустими доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството на основание чл. 268 ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на устните състезания.

АДВ. Д.: Уважаеми въззивни съдии, текста на ЗУТОССР е пределно ясен и императивен. На мен ми е ясно, че ако вие отмените решението на РС Котел и уважи искането ще създадете прецедент. Въпросът е дали този прецедент намира опора в закона и нашето становище в жалбата е категорично изразено. Намираме, че при двойния характер на полагането на труда в конкретния случай, с един работодател и с друг административен ръководител, би могло документите изхождащи от административния ръководител и удостоверяващи реалното полагане на труд при него да бъдат съотнесени и приравнени по тяхната правна тежест към документите издадени от работодателя. В конкретния случай работодателя дори не би могъл да издаде документи които удостоверяват реално полагане на труд, тъй като реално такъв труд не е полаган при него. Това което има работодателя при себе си, в случая ДКМС, би могло да бъде само трудов договор и ведомости за заплата. Ако доверителят ми е разполагал с тези документи нямаше да има настоящото производство, но той не разполага с тези документи, дори заповеди за отпуски не могат да бъдат одобрявани без съгласието на админинистративния ръководител. Така че намираме, че реалното удостоверяване на полагане на труд е именно там където той е положен,, а именно в ОУ „Н.Й.В.“ с. Я. и документите изхождащи от административното ръководство достатъчно ясно удостоверяват реалното осъществяване на трудовите функции на моя доверител. В крайна сметка това е целта и смисъла на закона. Пенсионното производство е административно и само един от неговите елементи, а именно полагането на труд може да се установява по съдебен ред със способите на гражданския процес. Поради това намираме, че жалбата би следвало да бъде уважена и решението на РС - Котел отменено, с 4 конкретните последици.

ЮРИСК. Х.: Уважаеми въззивни съдии, моля съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно съгласно ЗУТОССР съответното ТП на НОИ е задължителен ответник по тези дела и спорът се повдига поради действието или бездействието от страна на работодателя, който не е съхранил ведомости и от друга страна работникът не е положил грижа да съхрани своите трудови документи. Представените и събрани пред първата инстанция писмени доказателства не отговорят на чл. 6 ал. 2 от ЗУТОССР, наличието на начално писмено доказателство е задължително за доказване вероятността на твърдения трудов стаж.

Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си днес 14.01.2026 г.

Протоколът се състави в съдебно заседание, което се закри в 09:57ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Сливен, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500473 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:44 часа се явиха:

Въззивникът Н. В. К., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Д. Д. от АК – Сливен, редовно упълномощен за тази инстанция от 03.11.2025 г. и приет от днес.

За въззиваемата страна НОИ – ТД – Сливен, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК юриск. Р. Х., редовно упълномощена за тази инстанция, от 09.01.2026 г. от директора на териториалното поделение.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.