Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7600 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49057/2025
Вид
Решение № 7600
Подписан
24.04.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7600 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110149057 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Производството е образувано по предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 324,19 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за щета № 44011512501625 във връзка с настъпило на 28.02.2025 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.02.2025г. в гр.Пловдив, на кръстовището на *********** и *********** е настъпило ПТП причинено от водача на л.а. марка «Форд Фокус» с рег.№ ***********, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че водачът на гореописаното МПС при извършване на маневра завой на дясно, не преценява радиуса на завиване и отстоянието от правомерно паркирания автомобил. марка „Мицубиши Еклипс Крос“ с рег.№ *******************, застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Каско +“. Ищецът твърди още, че за настъпилото събитие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на застрахованото при ответника МПС признал вината си, като преди това оставил бележка с телефонния с номер. По повод предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в дружеството била заведена щета, по която на автосервиза, извършил ремонт на автомобила, била преведена сумата от 633,38 лева.

1

Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение ищецът твърди, че предявил регресна претенция до ответника за сумата от общо 648,38 лева, включваща и 15 лева разноски по определяне на застрахователното обезщетение, но с преводно нареждане ответникът заплатил само сума в размер на 324,19 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск за неплатената част от застрахователното обезщетение, като моли за неговото уважаване. Претендира направените по производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП по отношение на сочения в исковата молба автомобил, както и плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП с доводи, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл съществено за настъпване на ПТП-то, тъй като автомобилът е бил неправилно паркиран в зона на кръстовище. С оглед предходното моли за намаляване размера на дължимото обезщетение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. марка „Мицубиши Еклипс Крос“ с рег.№ *******************; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в размер на 633,38 лева, както и плащане от страна на ответника по регресната претенция в размер на 324,19 лева.

Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица № 440124213106452/20.08.2024 г., справка на интернет страницата на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност, уведомление за щета, описзаключение по щета, ликвидационен акт, фактури, приемо-предавателен протокол, регресна покана, списък на извършени плащания по щети.

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че на 28.02.2025г. в гр.Пловдив, на кръстовището на *********** и *********** е настъпило ПТП между превозно средство А – МПС марка „Форд Фокус“ с рег.№ *********** и и превозно средство Б - МПС „Мицубиши Еклипс Крос“ с рег.№ *******************. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при излизане от паркинг от страна на водача на последния автомобил, докато л.а.

2

„Форд Фокус“ е бил в паркирано/спряло състояние. Обективирана е скица на ПТП-то, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетелите М. П. Б. и П. П. Ж..

В показанията си св.Б. разказва, че не е очевидец на ПТП-то, тъй като управляваният от нея автомобил е бил паркиран. В последствие забелязала, че е ожулен и оставена бележка с телефонен номер на предното стъкло. Когато се обадила на оставания телефонен номер, момиче й обяснило, че е млад шофьор и не е успяла да взема завоя. Срещнали се на следващия ден и заедно съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Заявява, че на схемата в протокола положението на нейният автомобил не е отразено точно, тъй като не е бил паркиран на кръстовище, а навътре в улицата.

В показанията си св.Ж. разказва, че на процесната дата си е тръгвала от работа, видяла е колеги, които вървели пеша, махнали й, тя се разсеяла и не взела добре завоя.

Оставила телефона си, за да се свърже с нея собственикът на другия автомобил.

Разказва, че в последствие съставили протокол за ПТП, като признава, че вината за същото е нейна. Автомобилът, който ударила бил паркиран, но не в кръстовището и без да затруднява движението.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, от чието заключение се установява от представените по делото доказателства може да се направи извод , че причината за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на л.а.

„Форд Фокус“ с рег.№ ***********, който е предприел завой на дясно, без да остави безопасна странична дистанция от паркирания л.а. „Мицубиши Еклипс Крос“ с рег.№ *******************. Съгласно заключението, необходимата стойност за възстановяване на л.а. „Мицубиши Еклипс Крос“ към датата на ПТП-то е 692,90 лева, като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите на 10,00 лева – 25,00 лева.

При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът намира, че заключението следва да бъде кредитирано, с изключение на втората част от отговора на въпрос № 6, както и отговора на въпрос № 7, доколкото от свидетелските показания безспорно се установи, че увредения автомобил, не е бил паркиран така, че да навлиза в зоната на кръстовището. Следва да се има предвид, че заключението на САТЕ е изготвено преди събиране на гласни доказателства по делото.

Други относими и допустими доказателства не са представени.„При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;

3 настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.

Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение, както и плащане от страна на ответника по регресната претенция в размер на 324,19 лева.

Настоящият съд приема, че механизма на произшествието безспорно се установява от описаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства, заключението на САТЕ и събраните по делото гласни доказателства.

Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти. В конкретния случай описаното в протокола за ПТП се потвърждава и от показанията на двамата свидетели, които са еднопосочни и непротИ.речиви относно начина и причината за ПТП-то.

Обективираното в писмения отговор възражение, че водачът на увредения лек автомобил е бил паркирал в нарушение на ЗДвП се опроверга от показанията на двамата свидетели.

Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В 4 случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната застрахователна стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.

№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.