Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 605 от 28.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2189/2023
Вид
Решение № 605
Подписан
28.07.2023
В сила
28.07.2023
Състав
Николай Младенов, Божидар Иванов Стаевски, Веселина Ставрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602189 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 09.11.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 12620/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав, подсъдимият К. Б. Л. е признат за виновен в това, че на 05.03.2021 г. между 23:00 ч. и 00:00 часа в гр.София, на ул. ****, в двора на къща е нанесъл удари с юмруци и ритници по главата и тялото на В. К. Л., в резултат на което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева. На основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан да е нанесъл такива увреждания, чиито биологични признаци да съставляват разстройство на здравето по смисъла на чл.1 30, ал. 1 от НК

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. К. Л. е осъден да заплати на ЧТ В. Л. сумата от 1163,45 лв. (хиляда сто шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща разноски, сторени по делото и държавни такси за образуване на същото.

Срещу присъдата в осъдителната й част е депозирана жалба и допълнение към същата от адв. Д. – защитник на подс. Л.. В жалбата защитата твърди, че първият съд е анализирал превратно доказателствената съвкупност, поради което и е достигнал до грешни фактически изводи. В тази връзка защитата излага своя детайлен прочит на фактическата обстановка по настоящето наказателно производство. Навеждат се още и доводи касателно наличието на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила от първия съд. Адв. Д. посочва като аргумент в тази насока погрешното, според него изолирани на показанията на свидетелката И.. Защитата иска от СГС да 1 отмени атакувания съдебен акт, като вместо него постанови нов – оправдателен такъв.

Прави се и алтернативно искане да се отмени присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения и да се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав.

По делото е постъпило и възражение от адв. Е. А. срещу въззивната жалба, депозирана от адв. Д.. С възражението адв. А. отговаря подробно на жалбата, сезираща настоящата инстанция, като излага аргументи в насока да се потвърди атакувания съдебен акт.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода по същество адв. Д. – защитник на подс. Л. моли градският съд да отмени първоинстанционната присъда, като вместо нея постанови нова, оправдателна така. В подкрепа на искането си, посочва че СРС е тълкувал превратно доказателствата по делото, поради което неправилно е кредитирал едни и не се е доверил на други.

Твърди, че разпитаните полицейски служители в разказите си сочат, че такъв случай, катопроцесния изобщо не е имало, което не е преценено от първия съд. Изразява становище и че постановения акт е и явно несправедлив.

Повереникът на частната тъжителка – адв. А. излага съображения както по недопустимостта на жалбата, така и по нейната неоснователност. По отношение на посочените във въззивната жалба аргументи за неправилен доказателствен анализа, повереникът излага съображения в диаметрално обратна посока. В заключение моли въззивната инстанция да постанови акт, с който потвърждава първоинстанционната присъда.

ЧТ В. Л. се солидализира с изложеното от повереника й.

Подсъдимият, в правото си на последна дума посочва, че не е докосвал частната тъжителка. Моли настоящия съдебен състав за справедлива присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Подсъдимият К. Б. Л. е с ЕГН: **********, българин е, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, с адрес: гр. София, ул."****" кв.**** и работи като шофьор.

Подсъдимият К. Б. Л. и брат му - свидетелят П. Л. живеели в имот, находящ се в гр. София, р-н Изгрев, Столична община, ул. **** **. Частната тъжителка В. Л. била съпруга на свидетеля П. Л. и заедно с дъщеря си - свидетелката Б. Л. живеели в имота, в къща, построена от тях в задната част на двора на имота. Първоначално подсъдимият К. Л. живеел сам в наследената къща в същия имот в предната част на двора.

Отношенията между двамата братя били нормални, докато подсъдимият не заживял със свидетелката А.Л., с която сключил брак и същата не се нанесла заедно с нейното дете. Отношенията между двете семейства се влошили и често се стигало до скандали и пререкания от битов характер. Свидетелят П. Л. поставил камери в двора на имота, с което К. Л. не бил съгласен и конфликтите им се задълбочили като подсъдимият сезирал различни институции във връзка с поставените видеокамери.

2

На 05.03.2021г. около 18:00 и 18:30 часа отново възникнал скандал между А.Л. и П. Л., когато свидетелят С., познат на П. Л., дошъл до имота, за да вземе пералня, която била повредена. Когато пристигнал на адреса, свидетелят С. заварил А.Л. на прозореца на втория етаж на къщата в предната част на двора, като същата викала и започнала да замеря П. и В. Л. с ябълки и други предмети. Свидетелят си тръгнал, но конфликтът продължил. Били сигнализирани органите на МВР, които дошли на място и скандалът утихнал.

На 05.03.2021г около 23:00 часа К. Л. се показал на прозореца на своята къща и започнал да вика, предизвиквайки П. Л., неговия брат да излезе, за да се разправят, но до пререкание не се стигнало. Малко по-късно, около 23,30ч свидетелят П. Л. получил сигнал на телефона си, че една от камерите, които били поставени на навес в непосредствена близост до къщата, обитавана от подсъдимия и неговото семейство, е счупена и гледа към земята. Същият решил да провери какво се е случило и се покатерил на навеса, за да достигне до техническото средство. Действията му били чути от К. Л., който се показал на прозореца на къщата, която обитава, в на двора, разпознал своя брат и между тях възникнала словесна конфронтация, като двамата се обиждали. К. Л. излязъл от къщата, а П. Л. слязъл от навеса и между двамата възникнал и физически конфликт, като започнало сбиване, в което и двамата братя си нанасяли удари. От създала се суматоха на двора излезли А.Л. и Б. Л., които също се включили в конфликта.

Последна на двора излязла частната тъжителка В. Л., която била облечена с червен халат/пеньоар, която се опитвала да разтърве участниците в конфликта, но не нанасяла удари върху никого от участващите. По време на кавгата подсъдимият К. Л. решил, че ще насочи агресията си към пострадалата, като започнал да нанася побой с юмруци и плесници, както и с ритници по цялото тяло, включително и по главата. В.

Л. се опитала да се защити, но ударите на подсъдимия попадали в тялото и главата.

Същата паднала на земята, като подсъдимият продължил да нанася удари в произволни части на тялото с крака, докато същата била на земята. Кавгата между двете семейства била шумна и хора от съседните жилищни сгради излезли по балконите, за да видят какво се случва. Случайни свидетели на част от скандала и побоя станали Е.З. и Е.Б., които живеели в различни сгради и станали очевидци на различни части от действията на участниците. Те се обадили на спешен тел. №112 и сигнализирали за инцидента. На сигнала се отзовали служители на МВР и екип на спешна помощ. При пристигане на адреса, конфликтът бил прекратен, а полицаите заварили частната тъжителка да лежи на земята. Участниците в сбиването били прегледани и им били издадени фишове за оказаната спешна медицинска помощ. Участниците в конфликта се прибрали по домовете си, а на другия ден около 11:00 часа В. Л. посетила кабинет по съдебна медицина, където била прегледана и й било издадено СМУ от същата дата.

На 07.03.2022г. в ранния следобед А. и К. Л. също посетили кабинет по спешна медицина и им били издадени СМУ.

Вследствие на нанесения побой В. Л. получила множество телесни увреждания, представляващ мекотъканни травми, а именно лицева травма кръвонасядане по долната повърхност на брадичката; травми по торса множество ивицовидни кръвонасядания по задната повърхност на гърба срединно и в дясно, на места образуващи леко ветрилообразни конфигурации; групирани ивицовидни кръвонасядания срединно на кръста, образуващи ветрилообразна конфигурация; травми по горните крайници – групирани кръгловати кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната мишница в средната й трета; линейна драскотина по задната повърхност на дясната предмишница в средната й трета; две кръгловати кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница в средната към долна 3 трета, които травми са причинили на пострадалата болка без разстройство на здравето.

Вследствие на конфликта подсъдимият К. Л. също получил телесни увреждания, които му причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: Пл. Л., Б. Л., А.Л. (частично кредитирани), П. И. (изцяло некредитирани от съда), С. С., Г.М., И.Д., Е.Б., Е.З., обясненията на подсъдимия К. Л. (частично кредитирани)); писмените доказателства и доказателствени средства: 3 броя съдебномедицински удостоверения (на А.Л., К. Л. и В. Л.), приобщената прокурорска преписка №15506/2021г. по описа на СРП, 3 броя фиша за спешна медицинска помощ, свидетелство за съдимост, болничен лист, нотариален акт, справка от спешен телефон №112 и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК и чрез експертните способи на доказване: съдебномедицинска експертиза по отношение на частната тъжителка, СМЕ на подсъдимия, Видео-техническа експертиза и допълнителна видео-техническа експертиза.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ. Изводите относно правно-релевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната доказателствена маса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са или не деянията от подс. Л., контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и приетите заключение от изготвените съдебно-медицинска експертиза. Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 130, ал. 2 НК.

Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите. В контекста на съвпадението между фактическите констатации на двете съдебни инстанции, неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилност на първоинстанционната присъда.