Решение № 3631 от 10.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110116348 по описа за 2022 година

Ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД сочи, че във връзка с разпореждане от 24.11.2022г. по ч.гр.д. №8536/2022г. по описа на Районен съд - Варна, с което е уведомено, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5, от ГПК, и в законоустановения срок предявява иск, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Д. му дължи вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8536/2022г. по описа на Районен съд - Варна, и издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че между „Кредисимо" ЕАД, в качеството му на кредитодател, и ответника, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №637125/18.03.2016г. по електронен път по силата на ЗПФУР. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Страните по доовора са настоящите страни, като задълженията си по него не е изпълнила ответната страна. На 18.03.2016г. ответникът, е сключил Договор за кредит №637125 с „Кредисимо“, по силата на който е получил сумата от 1500лв., срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123,44лв. в срок до 31.07.2017г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от ОУ за предоставяне на 1 кредити на заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл.7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо“ да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът е сключил на 18.03.2016г. договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“. На 18.03.2016г. Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на ответника по договора за кредит. Така „Ай Тръст“ е изпълнило задълженията си към Д. по договора за предоставяне поръчителство. Д. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“. На 23.02.2021г. „Ай Тръст“ е погасило дължимите от ответника на „Кредисимо“ суми, както следва: -1353.75лв. /главница/ по договор за кредит; -374.41лв. /договорна лихва/ за период 30.04.2016г. до 31.07.2017г.; -707.34лв. /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. На 23.02.2021г. „Ай Тръст“ е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1557.03лв., ведно със сумата от 637.28лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за 2 потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г. От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо" ЕАД като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение №1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение №1 към същия договор, „Кредисимо" ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България" ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение №1 вземането на „Кредисимо" ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем №637125/18.03.2016г. е прехвърлено на „АПС Бета България" ЕООД, за сумата от 4629.81лв.

Моли се, ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да се счита за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и задължението все още не е погасено.

Моли се, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, присъдено по ч.гр.д. № 8536/2022 г. на ВРС, а именно сумата в общ размер от 4629.81лв., формирана както следва: -главница в размер на 1353.75лв.; -възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1557.03лв., -договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 374.41лв. за периода от 30.04.2016г до 31.07.2017г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 707.34лв. за период от 30.04.2016г. до 23.02.2021г., -законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 3 637.28лв., -както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията и да се присъдят сторените по исковото и заповедното производства разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който твърди, че Договорът за потребителски кредит № 637125/18.03.2016г., сключен с „Кредисимо" АД, ЕИК 175330437 вземанията които са прехвърлени на „АПС Бета България" ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 и чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК в Приложение №1 към Договора за потребителски кредит само е посочен годишния лихвен процент, но 3 липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в плана има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. От това следва, че погасителния план не отговаря на чл.11, ал. 1, т.11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителна информация по ЗПК. Твърдя, че размерът на годишния процент на разходите (ГПР) е изчислен неправилно. В договора за потребителски кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР от 50%. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишен продент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към момента на сключването му. За да бъде спазена горепосочената разпоредба, следва в процесния договор да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР. В процесния случай формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава максимално установения по ча.19, ал.4 ЗПК. Но така посочения размер от 50% не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство, сключен между потребителя В. Д. и „Ай Тръст" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита. Видно е, че реалният годишен процент на разходите не е посоченият 50%, а значително по-висок, надхвърлящ максимално допустимия по закон. Счита, че възнаграждението в полза на поръчителя също е разход свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В подкрепа на изложеното е §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него.

Изложеното предпоставя липсата на възможност заемателят да съпоставя 4 отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. В процесния случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите, с което заемателят е поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. При това положение се налага извода, че договорът за потребителският кредит не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР, предпоставка за обявяване на недействителност на същия. Твърди, че договорът за поръчителство сключен между ответника и „Ай Тръст" ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с ча. 22 от ЗПК и сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, довело до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост.

Разпоредбата на чл.4, ал.2 от договора за потребителски кредит предоставя възможност на заемателя да ускори разглеждането на заявлението по кредит като го обезпечи и сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице - поръчител. Така изведената формулировка предпоставя липса на доброволност при избора на обезпечение, което налага крайния извод, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможната фактическа неплатежоспособност на длъжника. Последното е в разрез със законоустановената норма на чл.16 от ЗПК, която поставя изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя. Въпреки, че всеки един от представените договори за кредит и поръчителство представляват два самостоятелни такива, то следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за кредит и сключването на договор за поръчителство с конкретно юридическо лице, одобрено от кредитодателя.