Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 29.04.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1164/2025
Вид
Решение № 168
Подписан
29.04.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Петя Цветанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Провадия, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101164 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК от В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** против „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № **** г. е нищожен поради противоречие със закона и против „****“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адресн а управление **** за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № **** г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 24.03.2025 г. ищцата в качеството на кредитополучател сключила с ответника „****“ АД договор за паричен заем № **** г., по силата на който получила в заем сумата в размер на 2750,00 лева при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 45,00 %, ГПР 56,41 %, срок на заема 30 седмици, размер на двуседмична погасителна вноска 209,73 лева, обща сума за връщане 3145,95 лева. Ищцата сочи, че по силата на чл. 4 от договора е следвало в срок до три дни от сключване на договора да предостави едно от посочени обезпечения. Твърди, че едновременно със сключването на договора за заем е сключил и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора дружество – „****“ ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1549,05 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен 1 поради неточно посочен в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Счита, че възнаграждението на поръчителя по същество е скрита лихва по заема – разход, който следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че гарантът е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството-заемодател и че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, като заемодателят бил овластен директно да получи възнаграждението. Този разход се дължал независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана, а непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди или увеличаване на разходи за кредитора.

Твърди, че предоставянето е гаранция било задължително условие за отпускане на заема. Твърди, че това скрито възнаграждение на кредитора е уговорено с цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, както и че е задължително условие за отпускане на заема. Твърди, че в ГПР не са включени всички разходи – не е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция, което е изначално известно на кредитора. Относно договорът за предоставяне на гаранция твърди, че възнаграждението по него се дължи без насрещна престация и то в полза на заемодателя, като двата договора за взаимно свързани.

Твърди, че договорът за заем е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство – нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, тъй като с него се нарушават добрите нрави. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „****“ АД.

Изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Твърди, че посоченият ГПР е изчислен по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин към момента на сключване на договора и са използвани договорените условия. ГПР отразявал общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит.

Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Твърди, че сключването на този договор не е задължително условие за отпускане на заема, както и че останалите предложени начини на обезпечение са били възможни. Заявява, че кредитополучателят е бил уведомен предварително чрез СЕФ за параметрите.

Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е част от разходите по кредита и не е постъпило в неговия патримониум, а в този на ответника „****“ ЕООД. Сочи, че обезпечението е нужно, защото без него кредитът става необосновано рисков, а възнаграждението по него не представлява пряк разход, свързан с кредита. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, изразява становище по искането на ищеца за присъждане на разноски и прави възражение за тяхната прекомерност.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „****“ ЕООД.

Не оспорва сключването на договор за гаранция с ищеца при описаните условия. Сочи, че дружеството-ответник сключва гаранционни сделки по занятие, че договорът е действителен и е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит и потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Заявява, че договорът влизал в сила, ако в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем потребителят не предостави друго обезпечение на кредитора, поради което нямало как възнаграждението по него да е включено в ГПР. Твърди, че не са нарушени добрите нрави, спазени са принципите на справедливост, еквивалентност на престациите и добросъвестност. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, изразява становище по искането на ищеца за присъждане на разноски и прави възражение за тяхната прекомерност.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковите претенции. Заявява, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, следователно в ГПР. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.

Ответниците, редовно призовани, не ангажират становище или представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, счита следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За уважаването им в тежест на ищеца е възложено да установи, че процесните договори страдат от посочените пороци – противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК – че са нищожни на посоченото от него основание. В тежест на ответниците е да установят твърденията и възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици – че процесните договори са сключени при спазване изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ответника „****“ АД е сключен договор за паричен заем № **** г., по силата на който ищецът получил от ответника в заем сумата в размер на 2750,00 лева при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 45,00 %, ГПР 56,41 %, срок на заема 30 седмици, размер на двуседмична погасителна вноска 209,73 лева, обща сума за връщане 3145,95 лева; че между ищеца и ответника „****“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № **** г., по силата на който гарантът се е задължил да гарантира изпълнението на договор за паричен заем № **** г. срещу заплащане на възнаграждение от ищеца в размер на 1549,05 лева; че възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция № **** г. не е 3 включено в ГПР по договор за паричен заем № **** г.

Процесния договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.

В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 56,41 %. В чл. 4 е посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на строго определени изисквания, разписани в договора, банкова гаранция с бенефициер заемодателя или одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки. От представения погасителен план към договора за паричен заем се установява, че месечните погасителни вноски са всяка в размер на по 313,00 лева, включваща главница, лихва и размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция, той влиза в сила в срок от три дни от подписването му и в случай, че потребителят не изпълни задължението се за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция като в чл. 2 изрично е посочено, че 4 договорът не поражда правни последици в случай, че потребителят предостави на заемодателя едно от двете обезпечения. За поемане на задължението от страна на гаранта за връщане на заемната сума, плащане на възнаградителна и законна лихва потребителят дължи възнаграждение в размер на 1549,05 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 103,27 лева, платими по начините, установени в договора за паричен заем.

При така уговореното между страните, съдът счита, че сключването на договор за гаранция е поставено като задължително условие за предоставяне на паричния заем. Договорът за гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не предостави едно от посочени две обезпечения, тоест към момента на сключване на двата договора потребителят не е имал възможност да избере кое обезпечение и дали да го предостави. Освен това, възнаграждението в полза на гаранта е уговорено и включено в погасителния план към договора за паричен заем, от което следва, че към момента на сключването му на заемодателя е бил известен този разход.