Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4980 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6542/2025
Вид
Решение № 4980
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100506542 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18739/23.05.2025г. по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 към КЧСИ, подадена от длъжника в изпълнителното производство- ЗД „Евроинс“ АД, срещу Постановление от 14.05.2025г. на ЧСИ П. по изп. дело № 20258490403730, с което е отказано изменение на постановлението за приемане на разноски по изпълнението в частта относно приемане на адвокатско възнаграждение като разноски по изпълнението, както и е отказано намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата е посочено, че съдебният изпълнител не бил съобразил, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия по образуване на изпълнително дело не се отличавали с фактическа и правна сложност. С оглед на което приетия от него размер на разноските бил непропорционален на положения от адвоката труд, което правило постановлението незаконосъобразно. Счита, че разноските в изпълнителното производство не следвало да бъдат съобразени с НМРАВ предвид Решение на СЕС по дело С-438/2022 от 25.01.2024г. Поддържа, че при своевременно въведено възражение за прекомерност компетентната национална юрисдикция имала право да определи възнаграждение, пропорционално на действително извършеното от адвоката и при съблюдаване на правната сложност, която конкретното действие представлявала. Твърди, че приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение следвало да бъдат съобразени с характерните обстоятелства по делото и по-специално с фактическата и правна сложност на конкретното изпълнително производство, които в случая се състояли в изготвяне на молба и подаването й в канцеларията на съдебния изпълнител. Счита, че дължимото възнаграждение следвало да бъде редуцирано до сума, която се явявала пропорционална на действително извършеното от адвоката. Искането към съда е да отмени обжалваното постановление и да намали възнаграждението до размер, съобразен с действителната правна и фактическа сложност на проведеното изпълнително производство.

В случай че бъде уважено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, то иска 1 да бъде намалена и начислената върху тези разноски пропорционална такса до размер, кореспондиращ на паричното вземане, предмет на принудително изпълнение, предприето от ЧСИ А.П..

Взискателят Г.С.П. не е подал възражение в предвидения по чл. 436, ал. 3 ГПК срок.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ А.П., с които е изложил съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че за образуване и представителство по изпълнителното дело възнаграждението било уговорено свободно от страните посредством сключен от тях договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025г.

ЧСИ П. е посочил, че при определяне на размера на възнаграждението не намира, че страните са се придържали към конкретно определен минимум, посочен в Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа. Сочи, че нормативният акт е бил изменен съобразно решение на СЕС по дело С-438/2022 и бил обнародван в Държавен вестник на 18.02.2025г.

Претенцията на длъжника за намаляване на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също била неоснователна, същата била определена на основание чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ според материалния интерес. С оглед неоснователността на възражението за намаляване на адвокатския хонорар, неоснователно се явявало и искането за редуциране на т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20258490403730 по описа на ЧСИ А.П. е било образувано по молба от Г.С.П., с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу „Евроинс“ АД за принудително събиране на суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 14.04.2025г. по гр. дело № 1949/2024г. по описа на САС. В молбата е направено искане да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника. Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. С.Н., както и Договор № 192872 от 30.04.2025г. за правна защита и съдействие с предмет образуване, справки и действия по изп. дело като е уговорен размер на възнаграждението – 200 лева.

С разпореждане от 30.04.2025г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело и е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и е наложил запор върху банкови сметки на дружеството. С разпореждането са присъединени за събиране в производството разноските по изпълнението, сторени от взискателя, ведно с адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Видно от поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е начислил такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер от 677,96 лева.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 02.05.2025г.

На 09.05.2025г. е постъпило възражение от длъжника ЗД „Евроинс“ АД с искане за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, респ. намаляване на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С постановление от 14.05.2025г. искането е оставено без уважение.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както 2 за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие, както и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.

По отношение на приетото за събиране адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните. По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално представителство по изпълнителното производство, изразяващо се в образуване на изпълнителното дело, справки и изпълнителни действия.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. Съдебният изпълнител е наложил запор на вземания на длъжника в „Юробанк България“ АД. От приложения препис от изпълнително дело не се установява дружеството-длъжник да е заплатил доброволно подлежащите на удовлетворяване вземания. Такива твърдения не са изложени и в частната жалба.

Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителство във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и при доброволното плащане на дълга няма да бъдат извършвани. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на 3 изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая са налице данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, а именно наложен е запор върху вземания на длъжника в „Юробанк България“ АД.

При преценка за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за правна помощ е сключен при действието на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията през 18.02.2025г., въведени в следствие на цитираното от жалбоподателя Решение на СЕС по дело С-438/2022г. Съгласно пар. 1а, ал. 2 от ДР на Наредбата при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни.

В конкретния случай настоящият съдебен състав взе предвид извършените от взискателя действия, изразяващи се в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочено изпълнително действие, както и че са били предприети действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а именно бил е наложен запор върху вземания на длъжника в „Юробанк България“ АД. При преценка на извършените действия съдът намира, че уговореното възнаграждение в размер на 200 лева е справедливо и обосновано с оглед извършените от адвоката процесуални действия по представителство в етапа на развитие на изпълнителното производство. Следва да бъде посочено, че договореният размер е изцяло съответен на посочения в чл. 10, т. 1 от Наредбата размер, касаещ единствено образуването на изпълнително производство.

Предвид гореизложеното определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело размер не е необосновано и прекомерно и не са налице основания за намаляване на договореното възнаграждение.

По отношение на доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ настоящият съдебен състав намира следното:

Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 677,96 лева.

Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си 4 след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /Решение № 82 от 08.05.2012г. по гр. д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.