Решение № 2706 от 16.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2706 гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110102145 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. С. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител – адв. К. Д., срещу Община Варна, ****** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 10135****** находящ се в гр.

Варна, район Младост, СО „Сълзица“, с площ 789 кв. м., предишен идентификатор 10135****** номер по предходен план: ***** при граници и съседи на имота: ****** ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор № 10135******, със застроена площ 16 кв. м., брой етажи: 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, и жилищна сграда с идентификатор № 10135****** със застроена площ 8 кв. м., брой етажи: 1, предназначение – складова база, склад, на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано еднолично от ищцата в периода от 1985 г. до настоящия момент – 22.02.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, към което е присъединено и владението на родителите й, осъществявано в периода от 1960 г. до 1985 г./.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищцата Т. С. Т. твърди, че е собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради, осъществявано от нея и към настоящия момент. Посочено е, че присъединява и владението на родителите си към своето, доколкото в полза на бащата й С.И.С. било издадено разрешение за стоеж и удостовеР.е от Варненски градски народен съвет за построяването на 1 находящите се в имота постройки от 1989 г. и 1990 г. Предвид липсата на документ за собственост обаче, на 30.05.2023 г. ищцата започнала процедура за снабдяване с КНА за процесния поземлен имот, като в тази връзка на 20.06.2023 г. депозирала пред Община Варна заявление за заверка на молбадекларация за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка.

Доколкото в предвидените за това срокове ответникът не извършил исканата от ищцата услуга, независимо от отправяните няколко пъти молби за това, било образувано адм. д. № ******2023 г. по описа на Административен съд Варна по жалба на лицето във връзка с мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна. Изложено е, че по посоченото дело било постановено решение от 18.12.2023 г., с което на ответника били дадени указания за извършването на посочената административна услуга. Твърди се от страната, че и към момента молбата й не е заверена. Предвид това ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от настоящото дело, доколкото намира поведението на ответника за индиция за наличието на претенция от негова страна върху спорния имот.

Заедно с това посочва, че при евентуалното издаване на АЧОС за имота, ответната община би имала възможността да се разпореди с него, като привидно се легитимира като негов собственик, независимо че актът сам по себе си не създава права в полза на общината. Страната счита, че е придобила по давност спорния имот, ведно с построените в него сгради, тъй като заплащала данъците за него от 1993 г., поставила отново ограда около същия след кражбата на предишната, както и че помагала на баща си за изграждането на процесните сгради. Отделно от това твърди, че са поставени табели в имота и са засадени дървета. Съобразно изложеното се иска уважаване на претенцията за признаване на ищцата за собственик на посочения поземлен имот, заедно с построените в него сгради. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът Община Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юрк. А. Т., е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Страната сочи, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот ex lеge на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС. Излага се, че към настоящия момент е налице висяща процедура по издаване на АОС. Страната излага, че към момента на приемане на ЗСПЗЗ територията, в която попада процесният имот, съставлявала земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, поради което и до 1996 г. не би могъл да бъде придобиван по давност, предвид статута му на държавен имот. В тази връзка поддържа, че предоставеното на бащата на ищцата право на ползване, съгласно Постановление № 26/1987 г. на Министерски съвет, било прекратено по силата на закона, а възможността същият да трансформира ограниченото си вещно право в абсолютно такова на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да бъде извършено по установения законов ред, който изключвал възможността за придобиването на имота по давност. Счита, че от представените от ищцата доказателства не се установява надлежно предоставеното с Решение № ****** от 01.03.1990 г. в полза на баща й С.С. право на ползване да се е трансформирало в право на собственост по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. В тази връзка обръща внимание, че при извършена служебна проверка в район Младост при Община Варна се установило, че по Оценителния протокол от 20.09.1993 г. за имот пл. № 1159, приложен по делото от ищцата, не е извършено плащане, което се явява абсолютна предпоставка за придобиването на собственост върху земите, предоставени по реда на пар. 4 ЗСПЗЗ. Независимо от това обаче са изложени 2 доводи, че евентуално давностен срок за придобиване правото на собственост върху спорния имот би могъл да тече едва от влизането в сила на ПНИ за местност „Соук солар“/“Сълзица“, одобрен със Заповед № РД-11-770636/28.01.2011 г. на ОУ с административен център Варна. Доколкото обаче ответникът счита, че от влизането в сила на ПНИ собственик на имота е Община Варна, то за периода 25.03.1941 г. – 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г. – 07.03.2022 г. намира, че давност не е текла, поради действалия мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Твърди се в отговора, че по силата на приращението ответникът е станал собственик и на изградените в процесния имот постройки, на основание чл. 92 ЗС. Развити са подробни доводи, оспорващи представените от насрещната страна писмени доказателства. Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на ищцовата претенция и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното по делото на 25.06.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. К. Д., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител – юрк. А. Т., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот, ведно с изградените в него сгради, на въведеното от нея основание – изтекла в нейна полза придобивна давност, тоест че същата непрекъснато и необезпокоявано е упражнявала фактическа власт върху този имот с намеР.е за своене, съответно, че е присъединила и владението на родителите си.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно, че този имот е бил предоставен за ползване на бащата на ищцата – С.И.С., по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползвателят не е изкупил същият по реда и при условията на пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от представения акт № ******2024 г. /л. 143 от делото/ за частна общинска собственост, процесният поземлен имот с идентификатор 10135******, находящ се в гр. Варна, с. о. „Сълзица“, с площ 789 кв. м., е актуван като собствен на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П. по приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза от 15.10.2024 г., което съдът цени изцяло като обективно и компетентно дадено, действалите за територията, в която попада процесния недвижим имот планове, са следните:

1. Кадастрален план на м-ст „Северно от Възраждане“, изготвен през 1983 г., 3 съгласно който имот с идентификатор 10135******представлява част от имот № ****, записан в разписния лист като „лозе“, без име в колоната за собственост, при граници: имоти №№***** и дере; 2. Кадастрален план на СО „Сълзица“, одобрен със Заповед № *****1999 г. на МРРБ, съгласно който процесният имот с идентификатор 10135.**** представлява част от ПИ № ***, с начин на трайно ползване – овощна градина, с площ 789 кв. м., без име в кадастралния регистър, при граници: имоти №№ *****; 3. План на новообразуваните имоти на с. о. „Соук солар“/“Сълзица“, одобрен със Заповед № *****2011 г. на Областен управител на Област Варна, съгласно който процесният недвижим имот с идентификатор 10135***** е нанесен като ПИ № *****, с площ 789 кв. м., записан на С.И.С., с документ: протокол № 103/20.09.1993 г., при граници: ******. Вид територия: населени места. Начин на трайно ползване: индивидуално застрояване; 4. Помощен план към прана на новообразуваните имоти, съгласно който процесният имот 10135****** идентичен на новообразуван имот № **** попада в стар имот № **** записан на „неидентифициран собственик“ и стар имот № ***, записан на „неидентифициран собственик“; 5. Въпреки че изрично не е посочено в експертизата, видно и от представената скица на поземления имот – л. 27 от делото, следва да се приеме, че към настоящия момент е действаща Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, съгласно която поземлен имот с идентификатор 10135.***** е с площ 789 кв. м. Като собственик на имота, както и на изградените в същия сгради с идентификатор №№ 10135****** и 10135****** към 18.05.2023 г. – датата на издаване на скиците /преди издаване на АЧОС от м. юли 2024 г./ е посочено лицето С.И.С., съгласно Разпределителен протокол № 103/20.09.1993 г.

Съгласно заключението, новообразуван ПИ 505.364 по ПНИ на м. „Соук солар“/с.о. „Сълзица“ е напълно идентичен на процесния имот с идентификатор 10135****** от действащата кадастрална карта.

Според вещото лице, теренът, в който попада имотът, е включен в баланса на ОТКЗС „Варна“, учредено на 03.03.1959 г., след което поради характера на същия и невъзможността да бъде обработван машинно като блок на ТКЗС, същият терен е определен като зона за земеделско ползване, отбелязано върху картите като ЗЗП. За конкретния поземлен имот не се откриват писмени данни за съставен по-рано акт за държавна собственост.

Видно от представените по делото документи, процесният имот е бил предоставен за ползване на лицето С.И.С., на основание УдостовеР.е № 223/05.04.1989 г. /л. 32 от делото/. Съставен е и оценителен протокол № 103 за имот № 1159, местност „Сълзица“, с ползвател С.И.С. и площ по оценителен протокол 700 кв. м. /л. 34 от делото/. В кориците на делото липсват писмени документи за заплащане на стойността на имота, определена с оценителния протокол. Процесният имот не представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Вещото лице в обясненията си, дадени в проведеното на 30.10.2024 г. открито съдебно заседание, посочва, че до 2000 г. имотът е бил земеделска земя. Тогава с решение на Общинския съвет са определени околовръстните полигони на селищните образования, като от тази година досега имотът вече е в урбанизирана територия. Експертът заявява, че е извършил проверки в ПК, откъдето било отговорено, че не е имало реституционни претенции и имотът не е възстановяван на бивш собственик. Имотът не е заплатен. Има оценителен протокол, но не е заплатен. Обяснява, че всички земи, извън 4 строителните граници на населените места, са били в баланса на ТКЗС. Там, където ТКЗС не бил в състояние да обработва машинно, всички тези трудно обработваеми земи се раздавали на частни стопани за земеделски нужди.