Решение № 33 от 15.04.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Момчилград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20255150200191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от О. Н. М. против Наказателно постановление № 4669/02.09.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което на основание чл.84, ал.1, във вр. чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от от ЗЛОД и чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години за това, че на 25.03.2025 г. в землището на с. Желъдово, общ. Джебел, отдел 110, подотдел „г“, с GPS координати 41.45054353, 25.20842335 в държавен горски фонд се возил в автомобил с рег. № *******, който е бил спрян за проверка от гранична полиция, които са установили, че има извадено от калъфа ловно оръжие марка „Rossi”, модел 7122М, калибър 22WMR със сериен № SWA4809070 с монтиран на оръжието супресор марка „Hausken”, калибър 22LR, със сериен № **********, със зареден боеприпас в цевта.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, и че е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят посочва, че не е извършил нарушение по чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от , ал.1 от ЗЛОД, както и че не е ловувал на посоченото в наказателното постановление място по смисъла на разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Излага съображения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – липсва описание на извършеното нарушение, както и посочване на обстоятелства при които е извършено и 1 доказателствата, които го потвърждават. Това нарушавало правото на жалбоподателя да знае защо му се налага административно наказание и съответно да ангажира доказателства срещу твърденията на административнонаказващия орган. При тези съображения моли обжалваното наказателно постановление на бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Е. П. от АК - Кърджали. Поддържат жалбата. В хода на делото по същество последната излага съображения, че жалбоподателят е санкциониран за същото нарушение с влязъл в сила съдебен акт. Излага доводи, че проверката на санкционираното лице е извършена на републикански път, където е извършено нарушението, а в наказателното постановление било посоченото, че е извършено в горски участък/терен, което не се установявало от доказателствата по делото.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Е. К.-М.. Последната оспорва жалбата. В хода на делото по същество излага съображения, че пътя, по който се е движел автомобила, в който се е намирал и нарушителя представлява горски път. Относно възражението на жалбоподателя, че вече е санкциониран счита, че се касае за различни обществени отношения.

Представя писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2025 г. вечерта свидетелите Р.Р.А. и А.Ю.О. тръгнали с автомобила на последния марка „Опел“ модел „Виваро“ с рег. № ******** от гр. Момчилград за с. Багрянка. В с. Багрянка взели санкционираното лице О.

Н. М. и с автомобила се насочили към с. Желъдово, общ. Джебел. О. М. се качил в автомобила с ловно оръжие марка „Rossi”, модел 7122М, калибър 22WMR. След като се отклонили по пътя за с. Желъдово, в землището на с.

Желъдово, общ. Джебел били спрени за проверка от полицейски служители свидетелите М. Ж. М. и Д. Р. Г.. Последните извършили проверка на трите лица като установили самоличността им. При извършената проверка посочените свидетели установили, че до жалбоподателя О. М. има огнестрелно ловно оръжие, което двамата пасажери в автомобила, между които и О. М. се опитали да го прикрият между тях. Свидетелите М. М. и Д. Г. установили, че в цевта на оръжието има зареден патрон. Обезопасили оръжието и изискали документи за собственост за същото. Такива представил О. Н. М., по които полицейските служители установили, че собственик на оръжието е именно О. М.. Последният не притежавал издадено разрешение за индивидуален лов към посочената дата. Съобщили за установените обстоятелства и изчакали идването на служители на РУ –Джебел. На база дадената информация от полицейските служители – свидетелите М. М. и Д. Г., 2 на 28.03.2025 г. е съставен Констативен протокол серия ЮЦДП № 018604 от Е. Р. Ю. – горски стражар при ТП „ДГС“ – Момчилград, въз основа на който последния на същата дата издал Акт за установяване на административно нарушение серия ЮЦДП № 003551 против О. Н. М. за извършено нарушение по чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Във връзка с така издадения АУАН, директорът на РДГ – Кърджали издал обжалваното Наказателно постановление № 4669/02.09.2025 г. против О. Н.

М., с което на основание чл.84, ал.1, във вр. с чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от , ал.1 от ЗЛОД и чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години за това, че на 25.03.2025 г. в землището на с. Жълъдово, общ. Джебел, отдел 110, подотдел „г“, с GPS координати 41.45054353, 25.20842335 в държавен горски фонд се возил в автомобил с рег. № *******, който е бил спрян за проверка от гранична полиция, които са установили, че има извадено от калъфа ловно оръжие марка „Rossi”, модел 7122М, калибър 22WMR със сериен № SWA4809070 с монтиран на оръжието супресор марка „Hausken”, калибър 22LR, със сериен № ********** със зареден боеприпас в цевта.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Р. Ю., М. Ж. М. и Д. Р. Г., както и частично от показанията на свидетелите Р.Р.А. и А.Ю.О.; от писмените доказателства – Наказателно постановление № 4669/02.09.2025 г.; АУАН серия ЮЦДП № 003551/28.03.2025 г.; Известие за доставяне; Констативен протокол серия ЮЦДП № 018604/28.05.2025 г.; заверено копие на Заповед № РД49171/23.05/2024 г.; заверено копие на Трудов договор № К-1383/04.10.2022 г.; заверено копие на Длъжностна характеристика на горски стражар; заверено копие на Диплома за средно образование серия Н-02 № 0003149, рег. № 114/05.12.2022 г.; заверено копие на Трудов договор № 3/25.03.2002 г.; Справка изх. № 15-49/22.01.2026 г. от ТП "ДГС“ – Момчилград; копие на Протокол № 30/10.10.2025 г. по НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград; заверено копие на извлечение от Списък на републиканските пътища в Република България; разпечатки от сайт „Горите на България“; извадка от горскостопанска карта на ДГС – Момчилград; както и таксационно описание от горскостопански план на ДГС – Момчилград на подотдел 110 „25“.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника 3 за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет, а с разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.1 от същият закон е регламентирано, че ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В чл. 84, ал.1 от ЗЛОД е уредено, че който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв., а чл. 94, ал.1 от същият закон указва, че лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2 , чл. 85 и чл. 86, ал. 1 , се лишава и от право на ловуване за срок от три години.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на 25.03.2025 г. санкционираният О. Н. М. се е намирал в лек автомобил в землището на с.

Желъдово, общ. Джебел, обл. Кърджали, като носил със себе си огнестрелно ловно оръжие марка „Rossi”, модел „7122M“ със зареден боеприпас в цевта, т.е. извършвал е лов без да има необходимото разрешително. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите М. М. и Д. Г., които посочват, че са спрели автомобила за проверка, установили жалбоподателя, който носил със себе посоченото огнестрелно ловно оръжие.

Собствеността на оръжието е установена също от свидетелските показания на посочените свидетели, като по този въпрос няма спор между страните. Те са възприели и установили лично извършеното нарушение. Съдът кредитора изцяло показанията на свидетелите М. М. и Д. Г., тъй като те са логични, последователни и взаимно допълващи се. Не са налице други доказателства, които да ги опровергават или да внасят съмнение в тяхната достоверност. А дори напротив, показанията им се подкрепят от показанията на свидетелите Р.А. и А.О., другите установено лица в автомобила, които посочват, че са тръгнали с автомобила на А.О., взели ли са от с. Багрянка О. М. и се насочили към с. Желъдово, общ. Джебел, както и че последният носил със себе си пушка. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели в тези им части. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Р.А. и А.О. относно обстоятелствата, че санкционираното лице е пазил кокошките си в с. Багрянка с установената пушка (огнестрелно оръжие), и че тъй като ставало късно св.

А.О. му казал да тръгва с пушката и той се съгласил. От показанията на св.

А.О. се установява, че къщата на О. М. е на 20-30 метра от мястото, на което се е намирал, поради което не е имало пречка последният да остави пушката в дома си преди да тръгнат тримата за с. Желъдово, в случай че целта на пътуването не е било извършването на лов.

От приобщената в хода на съдебното производство справка от ТП „ДГС“ – Момчилград се установява, че О. Н. М. не е имал разрешение за индивидуален лов за месец март на 2025 г., което е задължително съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗЛОД.

Поведението на жалбоподателя е съставомерно по чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, 4 във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, тъй като жалбоподателят е установен да се движи с посочения лек автомобил с извадено от калъф, сглобено и зареденото огнестрелно оръжие извън населено място, в землището на с. Желъдово, общ. Джебел, обл. Кърджали.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай е без правно значение дали жалбоподателят е установен в държавен горски фонд или не. За съставомерността на нарушението, за което е санкциониран О. М. не е въведен задължителен елемент от фактическия състав, нарушеното да е извършено в държавен горски фонд (горска територия). Автомобилът, в който се е намирал нарушителят е спрян за проверка на местен път в землището на с.

Желъдово, а не на републикански такъв, както посочва процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като от показанията на св. А.О. се установява, че са се отбили за с. Желъдово и след това са спрени за проверки, т.е. вече не са се намирали на републикански път № 8673, което е видно и от приложените разпечатки. В чл. 2, ал.2 от Закона за горите е посочено какво включва горската територия, а в ал. 3, т.4 от същата разпоредба е регламентирано, че този закон не се прилага за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, т.е. безспорно е установено, че нарушителят към момента на извършване на проверката не се е намирал в горска територия. Съгласно чл.