Решение № 20 от 09.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Русе, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. И.а при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. И.а Гражданско дело № 20224520103441 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищцата И. К. Я., действаща като майка и законен представител на малолетното дете К. А. Я., твърди, че на 30.06.2019 г. лекият автомобил „Пежо Партнер", с рег.№ Р9433РС, в който пътувала К.Б., бил спрян за проверка по бул.„Л.", гр.Русе. На предната дясна седалка седял дядото на К. - К. Г., а на задните седалки седели Д. Г. - баба на К. и двете малолетни деца К.Б. Я. и Д.К. Я.. К.Б. седяла на задната лява седалка. В момента, в който ищцата минавала покрай сградата на Сектор „Пътна полиция", автомобилът бил спрян за проверка.

И. Я. паркирала МПС-то в дясната пътна лента на платното за движение, на няколко метра след полицейския автомобил, на посоченото от служителите на КАТ място. Докато тяхното МПС било в пълен покой за проверка и оформяне на документи, друго MПC-„Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН, ударило задната част на техния автомобил, който от силния удар се отместил няколко метра напред. В горната си част автомобилът се разцепил на две, бил силно деформиран и вратите не се отваряли. От силния удар К.Б. си ударила главата първо в предната седалка, а след това в страничното ляво стъкло. Когато я извадили от автомобила, тя не била на себе си. Изпаднала в шок. Дълго време не можела да се успокои. Оплаквала се и от главоболие, от болки в стомаха и ухото. Имала охлузване в областта на челото и слепоочието от лявата страна, както и много други натъртвания и контузии. Вследствие на ПТП-то К. Я. претърпяла множество физически и психически травми. Започнала да я боли много силно главата. Острото главоболие продължило дълго време. Проявили се силни болки в стомаха и ухото. При удара К. изпаднала в шок, започнала да вика и плаче неутешимо. Пребледняла цялата и треперела. Повтаряла „бабо боли ме главата, искам да сляза". От силния удар не се отваряли вратите на автомобила. Това допълнително стресирало К.. Когато излязла от лекия автомобил плачела много и майка й не можела да я успокои. Не можела да говори ясно и отчетливо поради преживения стрес. Подкосявали й се краката и щяла да припадне. Служители от съседната бензиностанция й донесли вода, за да се свести. След инцидента К. започнала да спи неспокойно, будела се често, сънувала кошмари и се напикавала през нощта. На 04.07.2019 г. след проведено психологично консултиране при психолог се установило, че момичето е преживяло остра реакция на страх и силен емоционален стрес по време на ПТП-то. След преживяното започнало да проявява 1 симптоми на посттравматичен стрес. От наблюдението, проведената беседа и приложените методики се установило, че на К. й е много трудно да разкаже случилото се. Детето изпитвало силен страх, което било показател за преживян прекомерен стрес. След ПТП-то К. коренно се променила. Станала агресивна, не търпяла никакви критики, не можела да общува спокойно с околните. Направили курс при психолог за около две седмици, но без особен резултат. Тя започнала да проявява свръхвълнение, нервност, параноя и cтpax от всяко едно нещо, което предстои да бъде направено. Постоянно очаквала да се случи нещо лошо. Проявявала признаци на тревожно-депресивно разстройство. Започнала да прави и физически тикове с очите, с тялото, да издава странни звуци. Постепенно това състояние се задълбочавало. Започнала да припада за кратко време. Когато започвала да прави тези неконтролируеми движения, губела съзнание за 4-5 секунди, след което отново се съвземала.

Проявявала тези стереотипни движения с ръцете и главата в будно състояние и при заспиване. Неконтролируемите движения станаха много остри и това наложило майката да потърси лекарска помощ. След извършен преглед на 13.05.2020 г., на К. била поставена диагнозата „разстройства със стереотипни движения“ и препоръчано да се направи Електроенцефалография - ЕЕГ. Лекарят обяснил, че К. отключила тези стереотипни движения вследствие на претърпения удар и стрес при ПТП-то. Пo лекарско предписание започнала да приема cилни лекарства, антиконвулсивна терапия с Конвулекс. Въпреки това малките припадъци и тиковете продължавали. На 06.10.2020 г. й била направена отново Електроенцефалография, в амбулаторния лист от която било посочено: ЕЕГ от алфа тип.

Леки иритационни прояви от остри вълни темпорално двустранно. Припадъците и тиковите движения продължавали. К. продължавала да бъде емоционално лабилна, напрегната, изпитвала неоснователен страх. От направената й на 18.10.2021 г. ЕЕГ били установени леки неспецифични иритативни промени. На 12.01.2022 г. детето отново било на преглед.

Според Етапната епикриза се наблюдавала генерализирана хиперрефлексия с разширени рефлексни зони. Назначена й била същата терапия с Конвулекс хроно. Към момента К. продължавала да прави неконтролирани движения, т.н. тикове, но по-слабо изразени и порядко. Лечението й по диагнозата „разстройства със стереотипни движения" продължавало и към настоящия момент. По време на инцидента и в дните след това тя преживяла ocтpa реакция на стрес. Това състояние след известен период от време преминало в състояние, което можело да се определи като близко до тревожно-депресивно разстройство. Тя продължавала да бъде по-лабилна емоционално и страхово напрегната. Все още изпитвала и необоснован страх, проявявала симптоми на параноя. К. продължавала да изпитва страх и силно безпокойство да пътува с лек автомобил. Всеки път преди пътуване с лек автомобил питала дали ще се блъснат отново.

Автомобилът, марка „Пежо Партнер“, с рег.№ Р9433РС, бил собственост на К. И. Г..

За ПТП-то бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали, № 1732177/30.06.2019 г., според който вина за ПТП-то имал водачът на л.а.„Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН, управляван от П. А. П.. На същия бил съставен и АУАН № 060546/30.06.2019 г., въз основа на който било издадено и Наказателно постановление № 19-1085-002337/03.09.2019 г. от Началник група към ОДМВР - Русе.

Автомобилът „Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД „БУЛ ИНС" АД от 15.08.2018 г.

Ищцата твърди също, че преживените от дъщеря й болки и страдания били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то и следва да бъдат обезщетени от застрахователя по застраховка „ГО" на виновния водач. На 20.01.2022 г. ищцата отправила застрахователя писмена застрахователна претенция с посочване на пълни и точни данни за банковата сметка. Заведена била щета № 2210001817. С писмо изх.№ 698/07.02.2022 г. ЗД „Бул Инс" АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не били ангажирани доказателства, че са причинени увреждания следствие ПТП, както и твърдените увреждания да се намират в причинна връзка и да са следствие от ПТП.

Предвид гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което ЗД „БУЛ ИНС" АД да бъде осъдено да заплати на К. А. Я., чрез нейната майка и законен представител И. К.

2

Я., сумата 15 000 лева, частично предявена от 25 000 лева - обезщетение по чл.432 от КЗ за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане при ПТП на 30.06.2019 г. от П. А. П. при управление на л.а.„Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, гр.София, оспорва претенцията на ищците по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единственото такова доказателство бил констативният протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 33Д. Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.

Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента.

Детето К. не било поставено в детско столче, в противоречние с императивните изисквания на ЗДвП. Доколкото пострадалото лице е малолетно, съпричиняващото поведение следвало да бъде квалифицирано под формата на неупражнен надзор от страна на родителите му - по арг. от чл.125, ал.3 СК. Оспорва твърдените от ищците увреждания да се намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Представеният от ищцата констативен протокол за ПТП установявал, че произшествието е съпроводено само с материални щети. Първият амбулаторен лист бил от 13.05.2020 г., т.е. почти година покъсно. Счита, че няма данни и доказателства ищците да са претърпели твърдените увреждания и оспорва всички твърдения на пострадалите в тази насока. Оспорва наличие на причинна връзка между процесния инцидент и развитите в течение на времето увреждания, посочени от ищцата. Оспорва евентуално получените вследствие на ПТП увреждания да са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от пострадалата увреждания, болки и страдания вследствие на тях, се дължат единствено на предходни заболявания и на хронично-дегенеративните изменения, от които страда детето. Оспорва оздравителният процес да е бил продължителен, тъй като данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи по-голяма продължителност на оздравителния процес твърди, че това е следствие поведението и неспазване на лекарските предписания от страна и на двете ищци, на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които същите страдат и които нямат връзка с ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищците. В случай, че такива се установят, счита, че те не се характеризират с особен интензитет и че са резултат от лабилна психика и обремененост, съпътстваща детето преди инцидента, както и по време на възстановителния период.

След преценка на ангажираните в хода производството доказателства, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 30.06.2019 г., около 18.00 часа, в гр.Русе, бул.“Л.“ до № 133 в посока ул.“Иван Ведър“, водачът П. А. П. на лек автомобил „Форд Фокус“, с ДК № Р 5717 ВН, не контролирал непрекъснато управляваното МПС, като отклонил вниманието си и блъснал спрелия за проверка л.а.“Пежо“ с рег.№ Р 9433 РС, като причинил ПТП с имуществени вреди. За инцидента са съставени Протокол за ПТП № 1732177 от същата дата, АУАН № 191085-002337/30.06.2019 г. и Наказателно постановление № 19-1085-002337/03.09.2019 г., с 3 което на виновния водач П. П. е наложено административно наказание за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно приложената към исковата молба справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, управляваното от виновния водач МПС с ДК № Р 5717 ВН е имало такава застраховка в ЗД „Бул Инс“ АД за периода 18.08.2018 г. – 17.08.2019 г.

От разпита на свидетелите К. Г. и Д. Г. – дядо и баба на малолетното дете К.Б. по майчина линия се установяват изложените в исковата молба обстоятелства, а именно: На 30.06.2019 г. семейството се прибирало от село с автомобила на свидетеля, марка „Пежо Партнер“, с рег.№ Р9433РС, управляван от ищцата И. Я.. На предната седалка в дясно пътувал баща й, а отзад майка й с двете деца. К.Б. седяла зад шофьорската седалка. Малко след КАТ автомобилът бил спрян за проверка, тъй като фаровете му не светели и ищцата паркирала до бензиностанция „Петрол“. Извадила необходимите документи и се отправила към полицейските служители. Свид.Г. се сетил, че фаровете на колата са автоматични и също се отправил към полицаите да им обясни. В това време паркираният им автомобил бил блъснат от друг отзад толкова силно, че го изместил около 7-8 метра напред, а багажникът му бил почти опрян в задната седалка. От втория автомобил излизал черен пушек. По време на проверката свид.Г. си разкопчала предпазния колан, но същата не си спомня дали К.Б. е била все още с колан или не. Докато течала проверката, около 20 минути момичето се било отпуснало и било опряло главата си към стъклото. Свидетелят и дъщеря му не успели да отворят плъзгащата се врата на автомобила, а през това време децата били в шок, пищели и плачели. Наложило се да ги извадят от предните две врати. К. излязла от колата с писъци, била изплашена, а по лявото й слепоочие имало зачервяване /охлузване/. На тротоара краката на К. се подкосили, служители от бензиностацията им донесли бутилки с вода и се опитвали да помогнат на децата, защото К. била в истерия. Освен зачервяването й на лявото слепоочие, визуално детето изглеждало добре. След като се прибрали в къщи К. била много неспокойна, оплаквала се от главоболие, плачела в съня си и се стряскала. На третия ден започнали нощни напикавания, което притеснило близките и 4 дни след инцидента майката завела дъщеря си на психолог. Последният обяснил, че случващото се с детето е заради стреса и шока от преживяното, но с времето това щяло да отмине. Вместо това, с изминаването на месеците състоянието на момичето се влошавало, главоболието й продължавало, нощно време бълнувала и скимтяла като кученце, напикаванията продължавали, ставала все по-неспокойна, на моменти както стояла й прималявало, имало тикове и започвало да обръща очи като епилептични припадъци. К. се страхувала да се качва в колата, както и да върви пеш до училище, защото ще я блъснат. През м.май 2020 г.