Решение № 1670 от 03.07.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3658/2025
- Вид
- Решение № 1670
- Подписан
- 03.07.2026
- Състав
- НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 2 · Закон за административното производство
- чл. 5 · Закон за държавната собственост
- чл. 68, ал. 2 · Закон за държавната собственост
- чл. 10, ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 1в, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 1670 гр. Бургас, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря З. Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120103658 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Е.Б., срещу В. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. ***, З. К.
И., ЕГН **********, адрес: гр. ***, П. Б. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ***, Ж. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, В. Б. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
***, Ц. Х. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, Л. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, К. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, М. З. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***, Д. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, З. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, П. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***.
Иска се от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С., който се намира в землището на гр. С., местност ***, площ от 1420 кв. м., при граници: ***.126, ***.73, ***.72, ***.105, ***.155, ***.75, ***.5, ***.135, на основание правоприемство от ТК ***, а в условията на евентуалност – поради осъществено давностно владение за периода 1971 г. до настоящия момент, както и да осъди ответниците да предадат на ищеца владението върху имота. Моли на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съда да отмени констативен нотариален акт № ***, т. VI, рег. № ****, д. № *** от **** г., с който Е. П. е призната за собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.
1
Ищецът твърди, че процесният имот като земеделска земя е одържавен по силата на ПМС № ****г. от *** г. и е включен в имуществото на ДЗС „***“, с. ***, като към това стопанство са преминали и земите на ТКЗС с.
***. По този начин процесният имот е станал публична държавна собственост.
Впоследствие терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „***“, са отредени за курортно строителство, включително поземлен имот с идентификатор ***, като е взето решение за изграждане на курортен къмпинг „Каваците“. ТК „***“ е въведен във владение на 350 дка, представляващи къмпинг „Каваците“ в землището на гр. С., с Акт № **/*** г. за трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр. Бургас терени за къмпинги и курортни комплекси. Съгласно издадено строително разрешение ТК „***“ е изградило бунгала за временно къмпингуване, като част от тях попадат върху територията на имот с идентификатор ***. По силата на Решение от *** г. на БОС по ф. д. № ***/1990 г. е образувана фирма с държавно имущество с наименование „Хелио-тур-с“, като същата е поела съответната част от активите и пасивите на ТП „***“. Впоследствие след преобразуване на дружеството в акционерно такова поземлен имот с идентификатор *** е включен в имуществото на „Хелио-тур-с“ АД като част от къмпинг Каваците. Същият е разположен в терен от 217,40 дка и заедно с прилежащата инфраструктура, сгради, бунгала, обслужващи помещения и съоръжения е актуван с Акт за държавна собственост № ***/04.07.1994 г. от кмета на Община С..
След проведена приватизация посредством инвестиционни бонове „Хелио-тур-с“ ЕАД е преобразувано в „Хелио-тур-с“ АД. С акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество имуществото на държавната фирма се е включило в капитала на търговското дружество.
Държавата непрестанно, необезпокоявано, явно и несъмнено е упражнявала владение върху целия къмпинг „Каваци“, в който е включен и процесният имот, за периода 1971 г. - 1994 г., а ищцовото дружеството е присъединило владението на имота в своя патримониум. След 2009 г. ищецът упражнява владението чрез трето лице, с което е сключил договори за наем – „Т****“ ЕООД.
От друга страна, Поземлена комисия - гр. С. с Решение № **/*** г. и Решение № **/*** г. незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на процесния поземлен имот, тъй като не са спазени правилата за земеделска реституция, касаеща възстановяване на бивша земеделска земя, 2 намираща се в строителните граници на населено място - чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността в урбанизирана територия, по отношение на която е осъществено мероприятие на държавата по см. на § 1в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е ограничено от обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата. Когато върху бивша земеделска земя е проведено благоустройствено мероприятие, което касае застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение, възстановяването на собствеността не може да реализира в стари реални граници, като земята, заедно с построеното, остава държавна собственост.
Разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ е императивна и издаването на решението на ПК, извършено в нарушение на същата, е нищожно. Освен това върху решението на ПК липсват подписи на секретар, което е в нарушение в действалия тогава чл. 15, ал. 2 от Закон за административното производство, който е гласял, че актове на административен орган задължително следва да бъдат подписани от секретар. В тази връзка, освен материална незаконосъобразност, считат, че решението е нищожно поради липса на форма. Молят съда да проведе на основание чл. 17 ГПК косвен съдебен контрол за законосъобразността на Решение № **/*** г. и Решение № **/*** г. на ПК С.. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, т. V, рег. № ****, д. № *** от *** г. В. К. Р., Г. К. Л. и З. К. И. са прехвърлили на Б. Н. Т. 1/2 ид. ч. от имота, а с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** том I, рег. № ***, д. №*** от **** г., Б. Н.
Т. и М. Т. К. са прехвърлили на П. Б. Г. и К. Ц. М. 1/2 ид. ч. от имота. С извършеното прехвърляне не е настъпил вещно-транслативния ефект, тъй като праводателите не са били собственици на имота.
Отделно от това с Решение № **/*** г. по г. д № ***/*** г. по описа на РС - Бургас съдът е приел за установено по отношение на „Хелио тур – с“ АД, че Е. Л. П., Б. Н. Т., М. К. Т. не са собственици на имот, представляващ нива от 2,029 дка, десета категория, имот № ****, землището на гр. С., м. ***, при граници: имоти №№ **,***,***,****,***. Приел е за установено и че Б. Н. Т. и М. К. Т. не са собственици на имот, представляващ нива от 4 дка, десета категория, имот № ****, землището на гр. С., м. ***, при граници: имоти № ***,***,***, ****, ****. Решението на БРС е влязло в сила.
Ето защо по отношение на посочените ответници със СПН на постановените съдебни акотове е отречено правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***.
3
С констативен нотариален акт № ***, т. VI, рег. № ****, д. № *** от **** г. Е. П. е призната за собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, но същият е нищожен поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 587 ГПК.
Моли съда да уважи иска и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответниците П. Б. Г., М. З. К., Д. П. П., П. Д. П. чрез процесуален представител са изложили доводи за неоснователност на исковете. Посочено е, че с нарочен протокол от 22.05.1998 г. на ПК – С. ответниците са въведени във владение на имота и оттогава упражняват за ебе си фактическа власт върху имота до настоящия момент – лично и чрез трети лица – наематели. Оспорва твърдението, че имотът е част от имоти, предоставени на *** или друга организация за изграждане на къмпинг, а ако е предоставен, то дружеството не е придобило собственост върху земята.
Липсват проведени отчуждителни мероприятия, съответно изплащане на обезщетение на собствениците.
Посочено е, че конкретният имот не е бил част от имуществото, което ищецът е приел. Оспорва твърденията на ищеца, че е упражнявал необезпокоявано владение върху процесния имот, годно да го направи собственик. Изложени са доводи, че цитираните в исковата молба решения не са имали за предмет процесния имот и страните по настоящия спор не са били страни по тях.
Ответниците Ц. Х. М., Л. К. М. и К. К. М. чрез процесуален представител, както и ответниците В. К. Р. и З. К. И. чрез процесуален представител са изложили доводи за неоснователност на претенциите.
Посочено е, че процесният имот не е предоставен по надлежния ред за стопанисване и управление на ТП ***. Липсват категорични доказателства за конкретни юридически граници на къмпинг Каваци, поради което не може да се определи по какъвто и да е начин дали процесният имот влиза в юридическите граници на къмпинга. Фактическият състав за придобиване на собствеността по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и ПМС № 201/25.10.1993 г. не е осъществен. Дори да се приеме, че земята е променила своето предназначение и е загубила своя земеделски характер и по силата на чл. 53, ал. 1 ППЗО33 следва да се счита за държавна собственост, по делото не са представени доказателства, че след приемане на тази разпоредба държавата е предприела някакво действие, за да се разпореди валидно с процесния недвижим имот в полза на ищцовото дружество. На второ място, разпоредбата на чл. 53, ал. 1 4
ППЗО33 касае застроени земеделски, какъвто процесният имот не е. На следващо място, ал. 2 на същия текст предвижда процедура, включваща замяна с равностойна земя или заплащане на стойността по оценка, приета от МЗГАР, за което не са представени никакви доказателства. Не се установява по безспорен начин държавата да е придобила правото на собственост върху този имот, за наличието на приватизационна сделка и нейния предмет, както и за правоприемство между дружествата „Хелио-тур-с“ ЕАД и „Хелио-тур-с“ АД.
Оспорва Заповед № 24 от 27.01.1995 г. на председателя на Комитета по туризъм към МС за увеличаване капитала на „Хелио-тус-с“ ЕАД като издадена от ненадлежен орган, както и като невярна. Самата заповед е явно дописана, като текстът „и включването в капитала на правото на собственост върху земята” е написан с видимо друг шрифт. Ето защо и счита, че регистърното решение на БОС за вписване на увеличаването на капитала на ищцовото дружество със стойността на земята, постановено въз основа на оспорената заповед, не може да има никакво доказателствено значение в насока придобиване собствеността върху процесния имот.
На следващо място е посочено, че в акта за държавна собственост № *** от 04.07.1994 г. и съставеният въз основа на него в покъсен момент АДС № *** от 11.09.1996 г., на които се позовава ищецът, не са конкретно индивидуализирани границите на терена на къмпинг Каваци. Освен това същият няма задължителна доказателствена сила за съда - съставянето на акт за държавна собственост по отношение на недвижим имот и актуването му като държавен не създава право на собственост върху този недвижим имот в полза на държавата, а само отразява възникнало право на собственост.
Оспорва Акт за държавна собственост № ***/1996 г. на първо място като непълен, представен като извлечение за целите на ищцовата претенция, на следващо - като неотносим в частта относно собствеността на земята.
Изложени са доводи, че доколкото „Хелио - тур - с“ АД не противопоставя свои права срещу законосъобразността на решението на ОС3 С., то оспорването на валидността на реституционното производство е недопустимо с оглед характера на предявения иск, в който ищецът следва да установи правото си на собственост, а не да отрича правата на ответниците. В тази връзка счита, че искането за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение № **** от *** година на ПК - С. не следва да бъде уважавано, като обстоятелството дали земеделската реституция е проведена в съответствие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и дали ПК - С. не е 5 действала извън своята материална компетентност е ирелевантен, доколкото предмет на изследване е единствено правото на собственост на ищцовото дружество.
Оспорени са твърденията за придобиване на процесния поземлен имот по давност от страна на ищеца за периода от 12.07.1972 г. до 19.06.2017 г., като са изложени подробни доводи. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответниците - физически лица за периода от **** г. до настоящия 01.01.2025 г.