Определение № 1768 от 19.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1768 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500496 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Костадинова.

Обжалва се разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 128 на РС Айтос, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Л. К..

Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалния закон.

С разпореждане районният съд дал указания на заявителя за отстраняване на нередовности, като изрично посочил какви действия следва да бъдат извършени. В рамките на дадения му срок жалбоподателят изцяло и добросъвестно изпълнил тези указания, като предоставил исканите уточнения и документи. Въпреки това съдът отхвърлил заявлението, като приел, че указанията са изпълнени неточно, макар да не изложил конкретни мотиви в какво се състои неточността и не предоставил възможност на заявителя за реално отстраняване на евентуални нередовности. Според частният жалбоподател така е нарушен принципа на служебното начало и процесуална икономия. Твърди, че целта на заповедното производство е бърза и ефективна защита на безспорни вземания, а прекомерният формализъм и отказът да се издаде заповед за изпълнение при реално изпълнени указания противоречи на духа и целта на чл.410 ГПК. Според жалбоподателя заповедният съд е следвало да приеме, че указанията са изпълнени, а при действителна нередовност да даде допълнителни и ясни указания, а не са отхвърля директно заявлението.

Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението вземания. Претендират се разноски за въззивната инстанция в размер на 15 лв.- внесена държавна такса и 50 лв. за 1 юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 128 по описа за 2026 г. на Районен съд- Айтос е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против С. Л. К. от ****, за следните суми:

1/451,14 евро- неплатена падежирала главница за периода 20.09.2025г.- 20.01.2026г., дължима от вноска №26 до вноска №30;

2/158,36 евро- неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.09.2025г. до 20.01.2026г., дължимо от вноска №26 до вноска №30;

3/142,04 евро- неплатено падежирало възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо от вноска №26 до вноска №30; 158,36 евро- неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.09.2025г. до 20.01.2026г.

4/202,40 евро- неплатено падежирало възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо от вноска №26 до вноска №30; 158,36 евро- неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.09.2025г. до 20.01.2026г.

5/255,65 евро- такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена при забава повече от 90 календарни дни, считано от 20.07.2024г.;

6/15,34 евро.- такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, считано от 20.07.2024г.;

7/44,73 евро- лихва за забава /мораторна лихва/ от 21.03.2024г. до 25.01.2026г.;

8/както и законна лихва върху вземанията за главницата, договорното възнаграждение и възнагражденията за услугите Фаст и Флекси, считано от 26.01.2026г.

Претендират се разноски.

В т.3.2. като обстоятелство, от което произтича вземането е посочено следното: „заем №**** от *****г.“, както и „неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит“.

Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като доказателства: Договор за потребителски кредит № **** от *****г., ведно с общите условия и погасителен план.

С разпореждане № 162/27.01.2026г. Районен съд- Айтос е оставил без движение заявлението, тъй като е констатирал, че същото е нередовно- не е посочено от какви компоненти е формиран годишния процент на разходите по договора за кредит, включена ли е стойността на услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР, за какви услуги се дължат възнагражденията 142,05 евро, 202,40 евро, 255,65 евро, 15,34 евро, отбелязани като 2

„друго“. Посочено е още, че съдът се нуждае от пояснение кога и какви плащания са извършени от потребителя и за погасяване на какво са отнесени. С разпореждането съдът е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи от какви компоненти е формиран ГПР; включена ли е стойността на услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР; за какви услуги се дължат възнагражденията 142,05 евро, 202,40 евро, 255,65 евро, 15,34 евро, отбелязани като „друго“, какви плащания са извършени от потребителя и за погасяване на какво са отнесени.

С молба от 29.01.2026г. заявителят е направил следните уточнения:

За услугите „Факт“ и „Флекси“ са развити теоретични разсъждения относно свободата на договаряне, като е посочено, че клиентът по своя свободна воля се е съгласил да сключи договора за кредит, включващ описаните две услуги, като е посочил, че към момента дължимата сума по всяка от тях е претендираната в заявлението и е посочен периода, за която същите се дължат. Описал е какви възможности предлага на клиента закупуването на тези услуги, както и че в случая е ползвана услугата „Фаст“.

Сочи се, че от съдържанието на договора за кредит и ОУ към него е възможно да се установи какви са компонентите, включени в размера на ГПР. Уточнено е, че в него не е включен размерът на уговореното възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, а единствено уговорения размер на възнаградителната лихва, а ГПР е изчислен съобразно условията на чл.5 от ОУ към договора за кредит;

На следващо място са развити доводи, касаещи претендираните такси по тарифата, основанието за начисляването им, начина на формиране на конкретните суми.

В молбата си заявителят е посочил още, че претендираното вземане е частична претенция от цялото задължение, уговорено съгласно процесния договор за кредит, което било посочено и в заявлението по чл.410 ГПК. Посочено е, че в това производство се претендират неплатените падежирали вземания, дължими за конкретно посочените вноски с фиксирани падежни дати, които не били платени.

Подчертава се, че вноските с предходен номер и падежна дата, вземанията по които не се претендират в настоящото производство, са били предмет на друго производство, решено в влязъл в сила съдебен акт, в което били изследвани плащанията по договора.

Заявителят акцентира, че ако съдът в настоящото производство изследва плащанията по вноските с предходен номер и падежна дата /ако изобщо има такива/, които са били предмет на друго производство, ще бъде нарушена забраната за пререшаемост на спор с влязъл в сила съдебен акт. Освен това, ако извършените плащания се преценят повторно и приспаднат от претендираните в настоящото заявление вземания, би се достигнало до увреждане на кредитора, доколкото същите вече били прихванати от претендираните в предходното производство вземания. Настоява съдът да не излиза извън предмета на делото касателно вноски и плащания по тях, които не са претендирани със заявлението и които вече са били предмет на друго дело.

В условията на евентуалност е посочил, че ако съдът прецени, че следва да извърши повторна преценка на извършените плащания, моли да му бъдат дадени нови указания и нов срок за тяхното изпълнение.

3

С обжалваното определение № 95/30.01.2026г. заявлението е отхвърлено изцяло, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК, по съображения, че указанията на съда не са били изпълнени.

Противно на твърденията в частната жалба, съдът е изложил подробни и конкретни мотиви кои от указанията му не са били изпълнени.

Посочил е, че в постоянната съдебна практика на СЕС (Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63) задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви, тъй като потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика както с оглед на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради съществуващия реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити, за националните съдилища възниква задължение да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите, като същото съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Посочил е, че СЕС приема, че специфичните характеристики на заповедното производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55). С горните доводи районният съд е обосновал правомощието си да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното задължение. Районният съд е посочил също, че е налице трайна съдебна практика, която признава правото на съда да приспадне недължимо платени суми при недействителен договор за кредит като е цитирал същата (Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.).

Конкретно районният съд е посочил, че в случая е налице вероятност договорът да е недействителен, ако е налице неяснота относно компонентите, от които е формиран ГПР.

Приел е, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, като е подкрепил становището си със съдебна практика (така- Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66; както и актове на окръжни съдилища на Република България).

Посочил е също, че изисканата информация от заявителя е необходима, за да може да се приспаднат извършените от потребителя недължими плащания, както изисква посочената по- горе в изложението съдебна практика, както и че няма основание съдът да бъде ограничен да изисква такава информация само в исковото производство. Посочил е, че при отказ да се предостави такава информация съдебната практиката приема, че трябва да се отхвърли цялото заявление, като са цитирани съдебни актове на ОС – Пловдив в тази 4 насока.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна. Съображения:

Видно от разпореждането на първоинстанционния съд, с което заповедното производство е оставено без движение, районният съд, в съответствие с правомощията си е изискал от заявителя информация, която е необходима за преценката му за наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Т.е. необходимо е заявлението да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение. Излагането на тези твърдения в заявлението е необходимо и във връзка с дължимата преценка от заповедния съд по чл.411, ал.2, т.2 ГПК.