Решение № 75 от 09.12.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. ЛЕВСКИ, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200153 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от А. М. К., ЕГН**********, с адрес: гр.*** срещу НП №24-0241-000051/20.06.2024г. на началник РУ–Белене, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.

Жалбоподателят твърди, че описаните в наказателното постановление констатации не отговарят на обективната действителност и наложено му административно наказание е за несъществуващо нарушение.

Навежда съображения, че полицейският служител, извършил проверката, се е държал изключително арогантно и неуважително. Когато поискал жалбоподателят да представи документите, К. държал всички документи, вкл. и банкови карти и други лични документи, които полицейският служител се опитал да вземе от ръката му. Жалбоподателят не му позволил, при което бил заплашен, че ще бъде арестуван за 24 часа, ще бъде обискиран и всичко, което е в него, ще му бъде отнето, както и „ще му отреже главата”, не буквално. Свалени били и рег. табели. След час заплахи и разговори по телефона с колегите си, тъй като не е знаел какво да пише, му 1 бил връчен документ за явяване за проба за алкохол. Талонът за изследване е бил издаден в 06:58 – повече от 60 мин. след като е бил спрян за полицейска проверка. Счита за полицейски произвол самото задържане, без да бъде издадена заповед. Поради сваляне на рег. номера на автомобила, жалбоподателят сам организирал начина, по който да отиде в Белене, във ФСМП, за да даде проба за изследване, но такава не му била взета от медицинските лица. Същите медицински лица звънели, според жалбоподателя, на същия този полицейски служител, който го спрял за проверка и го заплашил. Въпреки многото разговори, кръвна проба не му била взета, поради изтичане на срока, в който да му бъде взета пробата, въпреки че той се явил преди изтичане на 120 мин. от връчването на талона за изследване.

Твърди, че от издадения му от ЦСМП фиш за спешна медицинска помощ ставало ясно, че преди изтичане на срока от 120 мин. от връчването му на медицинския талон за изследване, посетил и се е намирал в медицинското заведение, като е напуснал в 09:15ч.

Твърди, че е оказал съдействие, отговарящо на арогантното поведение на полицейския служител.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Нарушени според жалбоподателя са разпоредбите на чл. 53, ал.1 от ЗАНН – без да е установено по безспорен начин, че има извършено виновно деяние.

АНО не се съобразил с дадените от жалбоподателя обяснения и е издал НП в нарушение на чл. 54 от ЗАНН – без да извърши пълна и всестранна проверка на доказателствата по преписката. АНО не бил разпитал свидетели, различни от неговите служители и подчинени. Посочва, че авторството на деянието и неговата съставомерност от обективна и субективна страна не бил доказан по категоричен, безпротиворечив и небудещ съмнение начин, както да докаже при каква форма на вина било извършено то.

Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че има извършено виновно деяние, да приеме, че е налице маловажен случа по чл. 28 от ЗАНН – процесното нарушение било с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, и като последица от нарушението не са настъпили вредни последици. Деянието било извършено за пръв път, касаело се за инцидентен, изолиран случай на административно нарушение, при което обективно опасните последици от деянието били ограничени до минимум.

Искането е съдът да отмени наказателното постановление.

Претендира направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят се явява лично.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

2

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е започнало с издадения АУАН за това, че на 06.06.2024г., в 05:56 часа, в с. Деков, по ул. Неделчо Георгиев, срещу дом №26 с посока на движение към с. Бяла вода, водачът управлява собствения си лек автомобил Мицубиши „Грандис” с посочен рег. номер, и при извършена проверка водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с посочен фабричен номер. На водача е издаден талон за медицинско изследване, както и 8 броя холограмни стикери. Водачът не представя СУМПС.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.174, ал.3, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №24-0241000051/20.06.2024год. от началник РУ-Белене, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 174, ал.3 е наложено на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

Така описаната фактическа обстановка се установява от съставения АУАН, НП показанията на разпитаните свидетели и приложените в делото писмени доказателства.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Н. С. К. и свидетелят М. И. П..

В показанията си актосъставителят посочва, че са спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя на датата в АУАН около 6 часа.

Водачът заявил, че е употребил алкохол, и се страхувал, поради което отказал да даде проба. Според показанията на актосъставителя, пробата е следвало да бъде дадена до 09:00 часа. Свидетелят извършил проверка в Бърза помощ, откъдето получил отговор, че жалбоподателят не е дал кръв за изследване.

Няколко минути след разговора актосъставителят получил обаждане от медицинската сестра, че жалбоподателят се намира при нея, но не е заявил, че иска да дава кръв, а отишъл с оплаквания, че не се чувства добре.

Актосъставителят обяснил, че до 9:00 часа лицето трябва да даде кръв за изследване, при което сестрата обяснила, че лицето е посетило спешния кабинет след този час. Мед. сестра пояснила на актосъставителя, че лицето е посетило спешен кабинет след този час и не е споменало за това, че отива да даде кръв, а поради наличие на здравословни оплаквания.

Свидетелят К. заявява в показанията си, че е поканил жалбоподателя да представи документи за самоличност. Поради получения отказ, на водача е било обяснено, че в случай че не представи документ за самоличност, ще бъде задържан за 24 часа. Жалбоподателят представил лична карта.

Свидетелят – П. – към датата на извършеното нарушение служител в РУ – Белене, разказва, че колегата му К. спрял за проверка лек автомобил, водачът 3 на който отказал да даде проба, с обяснението, че е употребил алкохол и не иска да даде проба. Обяснено му било, че ще му бъде съставен акт.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления досежно изнесените факти. Свидетелите са изпълнявали служебните си задължения и имат непосредствени впечатления. Показанията им са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи със събраните писмени доказателства и в частност с обясненията на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) неизпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта.

Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно.

В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и 4 това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, но в дадения срок от 120 минути от връчване на талона, жалбоподателят не е посетил ФСМП. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е приет във ФСМП в 09:15 часа – 15 минути след срока, с оплаквания от обща отпадналост и безсилие, прилошаване и треперене на двете ръце. След дадените препоръки за лечение, лицето напуснало доброволно и по собствено желание Спешна помощ.

Установява се от справката от ИС и от амбулаторния дневник, че жалбоподателят е посетил Спешна помощ в 09:15 часа. По изложените съображения съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, че е посетил навреме Спешна помощ, като приема същите обяснения за защитна теза.

При тези данни, законосъобразно срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което е извършено.

Законосъобразно са били наложени и административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Нарушенията са доказани от обективна и субективна страна. По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, за което са наложени административни наказания във фиксирания от закона размер. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл. 57 ЗАНН. Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието като административно нарушение.

Наложените административни наказания съответстват на абсолютно определените санкции. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.