Определение № 1517 от 10.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1517 гр. Бургас, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500854 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане №1130/10.04.25г., постановено по ч.гр.д.№400/25г. на Районен съд Несебър, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу М. Й. Л., за сумата в размер на 1705,01 лв., представляваща неплатената част по нищожен Договор за паричен заем №4377333 от 21.01.2022г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна в качеството му на заемодател, и М. Й. Л.;, от друга страна в качеството й на заемател, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2025г. до окончателното изплащане на главницата, за сумата в размер на 103,03 лв., представляваща неплатена част от договорната лихва за периода от 04.02.2022г. до 19.08.2022г., за сумата в размер на 242,65 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.08.2022г. до 25.02.2025г., за сумата в размер на 41,01 лв., представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, и за сумата в размер на 200 лв., представляваща претендирано юристконсултско възнаграждение, като неоснователно.

Жалбоподателят претендира отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което заявлението да бъде уважено. Въвежда твърдение, че длъжникът е извършил пращания в общ размер от 2650 лева, поради което дори да се приеме, че дължи само чистата стойност на главницата, остава да дължи още 350 лева.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Първоначално пред Районен съд Поморие, е след изпращане по подсъдност пред Районен съд Несебър, е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, срещу М. Й. Л., за присъждане на суми по Договор за паричен заем №4377333 от 21.01.2022г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2025г. до окончателното изплащане на главницата, за сумата в размер на 103,03 лв., представляваща неплатена част от договорната лихва за периода от 04.02.2022г. до 1

19.08.2022г., за сумата в размер на 242,65 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.08.2022г. до 25.02.2025г., за сумата в размер на 41,01 лв., представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, и за сумата в размер на 200 лв. Твърди се сключен договор за предоставяне на гаранция, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на гарант, и М.

Й. Л., в качеството й на потребител, по отношение на Договор за паричен заем № 4377333 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне цялата сума, поради което гарантът заплатил на кредитора общо 1908.62 лева на 04.07.24г. След плащането се суброгирал в правата на кредитора.

Твърди се, че по силата на договор за цесия заявителят е придобил правата на кредитора по договора, за което длъжникът е бил уведомен. Към мотивната част на разпореждането въззивната инстанция препраща на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Нормата на чл. 19, ал.1 ЗПК, посочва елементите на годишният процент на разходите по (ГПР), а нормата на §1, т.1. ДР ЗПК е дефиниция на понятието „Общ разход по кредита за потребителя“. Посочените разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, възнаграждения за поръчители, посочени от кредитора, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай в чл.4 от договора, кредитополучателят е поставил на кредитополучателя неизпълними условия за предоставяне на „бърз кредит“ за предоставяне на поръчители или банкова гаранция, като по този начин го е поставил в положение да сключи договора заем и договор за гаранция, възнаграждението по който е половината от стойността на главницата. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил в размера, посочен в договора. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С частната жалба се въвежда твърдение, че длъжникът е извършил плащания в общ размер от 2650 лева, поради което дори да се приеме, че дължи само чистата стойност на главницата, остава да дължи още 350 лева. На първо място, твърдения за плащания в такъв размер не са направени в подаденото заявление – всъщност в него не се съдържат твърдения и данни, за това каква част от задълженията (главница, договорна лихва, възнаграждение за гаранта) е била погасена от длъжника. Поради това първоинстанционният съд по пътя на тълкуването и при изчисления на база оскъдните твърдения по фактите е достигнал до законосъобразен извод, изчислявайки общия размер на вземанията, съпоставен с общия размер на търсените като неплатени суми. Като е извършил прихващане, съдът е достигнал до извод, че длъжникът е погасил дължимата от него главница, което е следвало да извърши, съобразно посоченото в т.3 от Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13.

В допълнение следва да се каже: Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител 2 заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изостави предходната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на НРС е правилно и законосъобразно е и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1130/10.04.25г., постановено по ч.гр.д.

№400/25г. на Районен съд Несебър.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3