Решение № 253 от 15.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501672 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано по въззивна жалба с вх. № 47425/23.06.2023 г. И. М. И., ЕГН **********, Д. М. И., ЕГН ********** и И. П. В., ЕГН **********, чрез адв. Р. Д., град С., ул. Х.Б. № 2 срещу Решение № 1753/18.05.2023 г., постановено по гр. д.№ 14374/2021 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от въззивниците иск с правно основание чл. 42, б. “б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН срещу П. М. Ц., ЕГН:********** за прогласяване за нищожно завещателно разпореждане обективирано в завещание от 10.11.2020г., оставено от ЛИ. Л. Д., ЕГН:********** в полза на П. М. Ц.. Посочват, че обжалваното решение e неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Оспорват извода на първата инстанция, че по делото безспорно е установено авторството на оспореното завещание. Изтъкват, че по делото съществуват достатъчно доказателства, които водят до извода, че почеркът и подписът в завещанието са имитирани. Твърдят, че приетите по делото съдебнографични експертизи не установяват безспорно авторството на оспореното завещание. Посочват, че вещите лица признават за наличието на различия в почерка на Л. Д., като ги обясняват с вариантност, но това твърдение е 1 невярно. Ако е било така, то тези различия автоматично биха се превърнали в съвпадения, тъй като щеше да е възможно да бъдат посочени къде се намират в образците, което не e направено. Твърдят, че завещанието е написано и подписано от друго лице, имитирайки почерка на ЛИ. Д.. Посочват, че районният съд не е обсъдил въведените твърдения за дописване на текст след изготвяне на завещанието. Повторната тройна експертиза установила, че има текстове, които са записани в завещанието не едновременно с написването на основния текст. Самия факт на добавяне на текст, след написване на завещание на определена дата, навежда на извод за колебание и липса на яснота във волята на завещателя, както и че е допустимо добавянето да е извършено на друга дата. На следващо място изтъкват, че неправилно първата инстанция не е уважила искането за назначаването на вещи лица от друг съдебен район. Посочват, че във връзка с установяване на автентичността на процесното завещание по гр.д. № 250/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд, са назначавани четири вещи лица от списъка на Окръжен съд – Варна, Е.А.А., М.Ж.В., З. Ж. Д. и Н.Г.Н.. Последните трима са били служители на МВР - експерти /ЕКД/ в сектор „Базова научно-техническа лаборатория" при ОД МВР Варна. Посочват, че по настоящото дело са назначени експертите Н.С.Р., Б.Й.Б., В.Н.В., Ц.М.Ц.. Съмнението им в независимостта на тези лица е предвид дейността им като експерти, ежедневната им съвместна работа с вещи лица със същата експертиза от съдебния район на ОС - Варна и допусканата от тях възможност да има евентуално въздействие спрямо тях.

Молят да се уважи жалбата и да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от П. М. Ц. ЕГН ********** чрез адв. Я. К., с адрес гр. Варна, ул. „Ц.С. I“ ***. Посочва, че от приетите по делото първоначална и повторна графологични експертизи, безспорно се установява, че текста и подписа в процесното завещание са изписани от Л. Д.. Моли да се потвърди, обжалваното решение.

В производството пред настоящата съдебна инстанция един от въззивниците - И. П. В. е починал, с определение № 4140 от 01.11.2023 г., постановено по настоящото дело, като страни в производството са конституирани правоприемниците на починалия: съпругата му - А. Д. В. и синът му - П. И. В..

В съдебно заседание въззивниците И. М. И., Д. М. И., А. Д. В., П. И. В., редовно пР.ани не се явяват, не се представляват.

Въззиваемата страна П. М. Ц., се явява лично, представлява се от адв.

Я. К.. Оспорва жалбата, подържа отговора. Моли да се постанови решение, с което да отхвърлите въззивната жалба.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните.

2

В исковата си молба пред ВРС въззиниците – ищци, посочват, че са наследници на ЛИ. Л. Д., починала на 30.11.2020 г. В качеството им на наследници били конституирани, като въззивници в производството по в. гр. д. № 250/2020 г. по описа на Апелативен съд- Варна. По същото дело, като въззивник била конституирана и П. М. Ц., на основание предоставено от нея универсално саморъчно завещание от ЛИ. Д..

Ищците оспорват предоставеното от П. Ц. завещание във в.гр.д. 250/2020 г. по описа на Апелативен съд- Варна твърдят, че е нищожно на основание чл. 42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН и същото не е написано и подписано от ЛИ. Д.. С уточнителна молба от 19/08/2022 г. се поддържа, че завещанието е недействително и поради наличие на поправки, добавяния и зачерквания, които пречат да се установи волята на завещателката.

В отговора на исковата молба ответницата твърди, че завещанието е изцяло ръкописно написано и подписано от завещателката. Изтъква, че притежава всички изискуеми от закона реквизити. Иска се отхвърляне на претенцията.

От представените писмени доказателства, от назначените съдебно – почеркова експертиза и повторно тройна съдебно – криминалистическа експертиза за почерково изследване на документ, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници с изх. № АУ058914ОД, от дата 11.06.2021 г./ стр. 6 от гр. д № 14374/2021 г. на ВРС/ се доказа, че ищците И.

М. И., Д. М. И. и И. П. В., са наследници /от 3-ти ред/ на ЛИ. Д..

Видно от предоставеното по делото завещание / стр. 7 от гр. д № 14374/2021 г. на ВРС / на 10.11.2020 г. ЛИ. Д. завещала на П. М. Ц. всичко което притежава, тъй като тя се е грижила четири години за нея и е много доволна и благодарна.

По делото са назначени съдебно – почеркова експертиза и повторно тройна съдебно – криминалистическа експертиза за почерково изследване на документ, които съдът кредитира, като пълни ясни и компетентно извършени.

Не се откриват противоречия между двете експертизи, констатациите и изводите на всички вещи лица съвпадат. Вещите лица подробно са разяснили извършените от тях изследвания, поради което следва да им се даде вяра.

В допуснатата единична съдебно – графична експертиза, изготвена от вещото лице Р. / от стр. 215 до стр. 239 от гр. д № 14374/2021 г. на ВРС / се дава заключение, че буквено - цифрения ръкописен текст, посочен като обект на експертизата е изписан от ЛИ. Л. Д., както и че подписът-обект на експертизата е положен от същата. В експертизата е посочено, че оригинала на процесното завещание е бил предоставен в кантората на Нотариус Диана Бейлерян. Вещото лице е посочило, че при проведено сравнително изследване между почерка в обекта на изследване и този от сравнителния материал се установяват съществени съвпадения в общите графични признаци, както и 3 съществено съвпадение в частните на почеркови признаци, по-характерните варианти от които са проявени във формата на движенията при изписване на началната част на първия елемент от буквата „Л“, втория елемент на буквата „в“ и буквата ‚р“, началната част на втория елемент на буквата „л“, началната част на първия елемент на буквата „л“‘ примковидния елемент от буквата „я“, дъговидната част от цифрата „7“, втория елемент от буквата „ъ“ и втория елемент от буквата „ж“; във формата на движенията при свързване на елементи от буквите „щ“, „и“, „в“ и „о“; продължителност на движенията при изписване на елементи от буквата „д“; количество на движенията при изписване на елементи от буквата „ж“; наличие на диакритичен знак при изписване на букви „ш“ и т“. Вещото лице е установило, че ЛИ. Д. изпълнява подписа си в пет варианта с характеристики, описани в експертизата за всеки вариант. При изследване на подписа в завещанието и сравнителния материал в.л. Р. е установило съществени съвпадения в общи признаци и частни признаци във формата и движенията при изписване на елементите на подписа, свързване на елементите от подписа, относително месторазположение на движенията при изписване на части от подписа, като съвпаденията са характерни, индивидуални, устойчиви и образуват идентификационната съвкупност, която дава основание за положителния извод на експерта.

В съдебно заседание вещото лице Р. разяснява, че между всички документи, съдържащи почерка и подписа на ЛИ. Д., предоставени, като сравнителен материал, са се установили различия, които се дължат на вариантност при изписване на текста и полагане на подписа, тъй като представляват третото основно свойство на почерка. Специалистът посочва, че няма лице, което по абсолютен еднакъв начин да положи подпис и да изпише текст.

В повторна съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещите лица Ц.Ц., Б. Б.ов и В.В., се дава заключение, че категорично процесното завещание е написано и подписано от ЛИ. Л. Д.. Вещите лице посочват, че са констатирани пълни съвпадения в общите /групови/, и частни признаци на почерка и техните вариантни проявления, са характерни, което дава основание да се направи категоричен извод, че текста в завещанието е автентичен. Направено е и изследване и на подписа на лицето, при сравнението на който е посочено, че се установяват съвпадения в графичния строеж, в общите признаци на почерка – обработеност, строеж, преобладаващи форми и посока, размер по вертикала, разтегнатост по хоризонтала, наклон, свързаност и натиск, както и в частните признаци, поради които съвпадения е направен извод за това, че Д. е изпълнител и на подписа.

Експертите посочват, че не са установили признаци на имитация на подписа, като забавен темп на писане, нацупеност, вълнообразното подписа и др. В заключението се посочва, че са установили, че текстовете „ Моля да бъде изпълнена и „ Саморъчно“ се различават по някой по някои общи 4 признаци, като размер по вертикала и разтегляемост, което сочи относителна неедновременното на изписването спрямо основния текст. В о.с.з експертите посочват, че не може да се определи, колко време след изписването на основания текст, са изписани посочените по-горе изрази. Посочват, че не са забелязали различно мастило. Подробно разясняват констатациите си.

Изслушаните вещи лица посочват, че наличието на различия в изписването на текста е нещо нормално и се дължи на вариантност, което е характерно за почерка на всеки човек. Посочено е, че е невъзможно по еднакъв начин да се положи подпис и да се изпише текст. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на ищците, че от експертизите не се установява, по категоричен начин авторството на завещанието, поради установените различия в текста и подписа на завещанието.

Относно възраженията за евентуално заинтересованост на вещите лица, съдът намира следното: По делото липсват доказателства, както и конкретни твърдения, от които да се установява заинтересованост на вещите лица, както и оказвано на вещите лица неправомерно въздействие, което да се е проявило в даване на небезпристрастно заключение. Познанството или съвместната им работа с други вещи лица сам по себе си не обуславя противен извод.

Предвид изложеното следва да се приеме, че на 10.11.2020 г. ЛИ. Д. съставила завещание, с което завещала на П. М. Ц. всичко което притежава, тъй като тя се е грижила четири години за нея и е много доволна и благодарна.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Пред настоящата съдебна инстанция подлежи на разглеждане предявен иск с правно основание чл. 42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.