Протокол № 405 от 12.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2918/2024
- Вид
- Протокол № 405
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 170 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
ПРОТОКОЛ
№ 405 гр. Сливен, 12.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
Сложи за разглеждане докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230102918 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Община Сливен, редовно призовани, явява се адв. Д. и Александрина К.
- началник отдел „Правно обслужване“ при Община Сливен.
Е. А. М., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. М. С..
Вещото лице Б. М. Б., редовно призовано се явява лично. адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК приЕ., че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ход на делото.
Съдът ВРЪЧВА на адвокат-пълномощника на ищеца препис от молба, ведно с препис от представените към нея писмени документи.
Съдът на основание чл. 200, ал. 1 от ГПК СНЕ. самоличността на вещото лице, както следва:
Б. М. Б. - 49 г., българска гражданка, с висше икономическо образование, без родство и отношения със страните.
Съдът на основание чл. 200, ал. 1 от ГПК ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи за даване на невярно заключение.
Вещото лице ДАДЕ ОБЕЩАНИЕ да даде обективно и безпристрастно 1 заключение по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ, ИЗСЛУШАНО КАЗА: Поддържам представеното заключение. Не твърдя, че за първи път е записан имота през 2004 г. Няма архив преди тази дата и затова, не мога да кажа какво е основанието преди това. Наличните документи са едва от 2004 г. От това, с което съм се запознала аз след 2009 г., няма отразена промяна в собствеността на имота, нямаше и подробна разбивка към датата на прекратяване на съществуването на това дружество. Видяхме само сборни салда, но не и от какво се формират и не мога да кажа, какво е съществувало към датата на прекратяване на дружество.
Единствено към 2008 г, преди датата на прекратяване на дружеството, което е през 2009г., има налични счетоводни документи, и в тях има отразяване на процесния имот така, както съм обяснила в експертизата подробно. Не съм проверявала след 2009 г. за записването на имота, защото дружеството не съществува. Не знам, кога точно е бил заведен недвижимия имот, но в документите от 2004 г., той съществува, като актив по сметка 203 - Сгради, подсметка 203/01 - Общински жилищен фонд и се води като актив на дружеството в тази година. Не винаги е необходимо да се посочва документа и основанието за един актив в счетоводните ведомости. Може да е описан документа, но не е задължително. Към 2004 г. не е посочен документ за собственост на Инвест комплекс ЕООД. Има изброяване на 735 жилищни имоти, само с адрес и вид на имота - къща или апартамент. Това, което съм проверявала са счетоводните документи на Инвест комплекс ЕООД. Това са ведомостите за дълготрайни материални активи на дружеството. Те са в оригинал, в архив разпечатан, не в електронен архив да са ми вадени специално за експертизата, а са били налични.
Съдът на основание чл. 200, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕ. заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б. М. Б..
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на вещото лице Б. М. Б. да се изплати внесения депозит в размер на 300 евро.
Съдът ОСВОБОЖДАВА вещото лице и го ИЗВЕЖДА от залата.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит при режим на довеждане 2 трима свидетели на ответницата.
Съдът СНЕ. самоличността на свидетелите, както следва:
Стефан Господинов Ш., ЕГН ********** от гр. ........., без дела и родство със страните, приятел на Е. А. М. и С.А.П..
Н. Г. Н., ЕГН ********** от гр. ........., без дела и родство със страните, приятел на Е. М. и С.П..
Р. Б. Х., ЕГН ... от гр. ........., без дела и родство със страните, приятелка на С.П..
Съдът на основание чл. 170 ал. 1 от ГПК ПРЕДУПРЕДИ свидетелите Ш., Н. и Х. за наказателната отговорност, която носят пред закона, в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелите Ш. Н. и Х., ДАДОХА ОБЕЩАНИЕ да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ от залата свид. Н. и Христов и ПРИСТЪПИ към разпита на свид. Ш..
Свид. Ш. – РАЗПИТАН КАЗА: Познавам С.П. от 96/97 г. Тя живееше в гр. Сливен, кв. Даме Груев, западния блок от нашия. Блоковете ни бяха прозорец срещу прозорец. Знам, че С. живееше там, още откакто се познавахме. Аз се запознах с нея, защото тя беше голяма приятелка на майка ми. Доколкото знам, тя живее там десет години преди ние да се нанесем. Ние се нанесохме 96/97 г. Знам, че тя работеше в „Светлина“, то нямаше къде другаде. Целият блок, а най-малкото входа мисля, че беше на „Светлина“ – жилища, които са закупувани от „Светлина“. В този вход има 12 апартамента.
Единственото, което мога да кажа, че откакто живея там в периода и това, което ми е говорено, десетина години преди това, освен нея, не съм виждал никой друг в този апартамент. Апартамента, доколкото знам е закупен от „Светлина“, преобразуван в „Кварц-Сливен“. Не знам С. да е плащала някакъв наем някъде. Категорично С. не е живяла с друг в този апартамент.
Дори и С. да е живяла с друг човек, аз не знам такова нещо. С. не ми е казвала, че има с Община Сливен договор за наем. Никога не ми е казвала да има дела с Община Сливен. Повечето неща ги знам не точно от нея към мен, а ги знам от това, което е споделяла на майка ми. Ходил съм на гости на С. и не само на нея, и на сестра й много пъти. ВъзприЕ.х С., като собственик на жилището. В моите очи така е изглеждало. С. почина 2024 г. С. не можеше да 3 се движи, но какво е заболяването, не знам, чуваха се с майка до последно. Не мога да кажа от колко време не можеше да се движи. Знам, че С. нямаше друго жилище в Сливен. Не съм виждал С. последните две години, преди да почине.
Лично с мен С. не е говорила на тЕ.та за апартамента. Всичко това го знам от майка ми. Не си спомням кога съм се виждал за последно със С.. Нямам спомен и кога за последно съм ходил в апартамента на С., преди ковида със сигурност.
Съдът ОСВОБОДИ свид. Ш. и го ИЗВЕДЕ от залата и ВЪВЕДЕ в залата свид. Х.
Свид. Х. – РАЗПИТАНА КАЗА: С. живееше в блок 53, във вход Б, в кв.
Даме Груев. Познавахме се с нея от 1990 година някъде. Аз не съм виждала в апартамента, в който живееше С., да има под наем някакво лице. Доколкото знам, С. първоначално е била под наем, а след това знам, че вече е нейно жилището. Някъде след 2009 –2010 г. знам, че е нейно. Отначало знам, че е била под наем на предприятието „Кварц“ или „Васил Коларов“ мисля, и след това, поради несъстоятелност на това дружество „Васил Коларов“ знам, че имаше някакъв договор и тя става вече собственичка на този апартамент и го е платила. Не помня С. да ми е споделяла да е имала някакви спорове с Общината, но е ставало въпрос, че си е плащала данъците, и че жилището е нейно. С. ми е казвала, че живее в това жилище от 87/88 година някъде. С. почина на 01.01.2024г. Аз съм медицински работник, медицинска сестра. С. страдаше от ревматоиден артрит, което е тежко хронично заболяване и засяга ставите и крайниците и поради тази причина се движеше много трудно първоначално, след това си беше седнала. Това започна може би 5-6 години преди да почине. Вече напълно обездвижена беше последната година.
Отначало, преди тези пет години, можеше да пише, но после се затрудниха нещата. Инжекции не съм й била, но си получаваше обезболяващи таблетки.
Последните години се придвижваше с количка. Аз от пет години знам, че е болна, но тя в периода се обездвижи, може би последните две-три години.
Присъствах на завещанието. Състоянието на С. беше добро. Можеше да говори, но не можеше да пише и постави върху завещанието пръста си, защото не можеше да държи химикала. Аз видях, когато тя си постави палеца.
Съдът ПРЕДЯВИ на свидетелката Х. нотариалното завещание на С.А.П..
4
Свид. Х.: Това е моят подпис и почерк в нотариалното завещание. С. разбираше и осъзнаваше това, което прави, когато постави палеца си. Даже го преживяваше това, че не може да се подпише, и че трябва по този начин да си сложи палеца. С количка закарахме С., тя не можеше да направи стъпки. Аз до последно се виждах със С., до края на 2023г. съм ходила у тях. До нотариуса С. беше транспортирана с количката. Количката беше сгъната, тя си седна в колата и след това отново я сложихме в количката, и си осъзнаваше всичко, което се вършеше. С. можеше само да се храни с ръцете си по някакъв начин и да посочи нещо, но да пише, нямаше как да стане. Беше наета някаква жена, която я гледаше и й помагаше.
Съдът ОСВОБОДИ свид. Х. и я ИЗВЕДЕ от залата и ВЪВЕДЕ свид. Н..
Свид. Н. – РАЗПИТАН КАЗА: Познавам С. от 98 г., сестра й също познавам. С. живееше в гр. ......... на първия етаж. Не знам С. да е имала дела с Община Сливен. Знам, че от 87 г. живее там, сестра й ми каза, че С. от 87 г. живее там. Блока е на „Васил Коларов“, това го знам, защото имахме и други познати там на първия етаж. Тези хора, които знам, са работили във „Васил Коларов“. В първия вход на първия етаж са три апартамента. Познавам от единия апартамент и съм сигурен, че работеше във „Васил Коларов“. Блока има три входа, на всеки етаж са по три апартамента, на три етажа е блока.
Познавам три семейства и трите са работили във Васил Коларов и С. включвам в тази бройка. За мен това, че блока е на „Светлина“ означава, че живеят работници на „Светлина“ и си плащат наем. Ставало е въпрос за това, като съм ходил на гости при сестрата на С.. Това не е в същия апартамент, сестра й е на втория етаж и от сестра й знам, че С. през 2001 г. си го е закупила. С. имаше ревматоиден артрит, беше скована. Доста години С. беше скована преди да почине, може би след пандемията. Точно годината не мога да кажа, но накрая се наложи да я караме с количка. При нотариуса я закарах аз.
С. беше в нормално психическо състояние, просто не можеше да се движи.
Правил съм ремонти, обикновени в апартамента на С. за вратите и прозорците, такива неща. Правил съм ремонти преди да почине. През 2023 г.
С. беше на легло. На С. пръста й беше подписа. С. вече не можеше да пише.
Съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля Н. нотариално завещание на С.А.П..
Свидетелят Н. ЗАЯВИ, че положеният подпис на „свидетел“ е неговият.
Свид. Н.: При сестрата на С. – Е., съм говорил с Е. и доколкото знам от 5 нея, сестра й всичко си е плащала. През повечето време С. беше в количка и на легло, имаше и жена, която да я гледа. Не знам С. да е страдала от умствени и психически заболявания. Говорил съм със С., когато съм правил ремонти, като се съберем при сестра й, когато С. беше здрава идваше и се качваше при сестра си. Говорили сме общо, когато сме били заедно. Знам, че С. е работила като касиер, личен състав в „Светлина“ ли, как се казваше преди завода.
Съдът ОСВОБОДИ свид. Н. и го ИЗВЕДЕ от залата.
Съдът на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК приЕ., че изисканите административни дела № 315/2019 г. и № 77/2017 г. са относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕ. административни дела № 315/2019 г. и № 77/2017 г. на СлАС.
Съдът, като взе предвид изпратеното копие от преписка по нотариално дело от нотариус Елена Шидерова приЕ., че е относима, допустима и необходима за изясняване предмета на спора, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕ. преписка по нотариално дело № 15/30.06.2023 г. на нотариус Елена Шидерова.