Акт от 13.04.2020, Окръжен съд - Габрово

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Габрово, 13.04. 2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В.Топалова

Членове:

В.Генжова

Г.Косева като разгледа докладваното от съдията

Генжова В.ч.гр.д.

№ 108 по описа за 2020 год. ,за да се произнесе взе предвид следното&

Производство по чл. 274, ал. 1, т.

2 вр. с чл. 121 ГПК.

С Определение №

53/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 788/2019г. Севлиевският районен съд е прекратил на осн. чл. 119, ал.1 във вр. с чл. 118,ал.2,изр. 1 ГПК производството по гр.д. № 788/2019г. на

СРС и е изпратил делото по подсъдност на ГОС.

Против така постановеното определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото МБАЛ”Д-рСтойчо Христов” ЕООД – Севлиево, подадена чрез адв. Б.-ГАК.

В жалбата се твърди, че определението за прекратяване на производството е неправилно и незаконосъобразно, постановено при грубо нарушаване на материалния и процесуалния закони / чл. 236,ал.2 ГПК/. В изложените мотиви не била направена коректна преценка на доказателствата, поради което са третирани неправилно релевантните за спора факти. Неправилно , за да прекрати производството пред себе си, съдът приел, че след като обединил двете дела по реда на чл. 213 ГПК се касаело до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора на претенциите по отделните съединени дела. По гр.д. № 788/2019г. на СРС, образувано за сумата от 12715 лв. се претендирало заплащане на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и консумативи за м. юни 2017г. по ф-ра №28041/20.07.2019г. издадена от ищеца, като задължението за плащане от страна на ответника било по чл. 1, ал.2 от Договор № 070247 от 26.05.2017г. По гр.д. № 1196/2019г. по описа на същия съд образувано за сумата от 19 554 лв., се претендирало от ищеца спрямо ответника заплащане на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и консумативи за м. юли, август и септември 2017г. по ф-ри №

28043/20.06.2019г.;№28044/20.06.2019г.;№28045/20.06.2019г.,№28046/20.06.2019г.;№28048/20.06.2019г. и №28049/ 20.06.2019г., за неизплатена част от дейностите по чл. 1, ал.2 от Договор № 070247 от 26.05.2017г. Счита, че основанията, от които произтичат претенциите по двете дела са различни.

Твърди необоснованост на извода направен от съда, че съединените в общо производство две дела са в еднаква форма на развитие.

По едното дело имало определение по чл. 140 ГПК, а по другото доклад не бил изготвен. Освен това определението, с което е прекратено производството по гр.д. № 1196/2019г. и то е присъединето към гр.д. № 788/2019г. не било връчено на ищеца, т.е. не било влязло в сила, поради което обжалваното определение за прекратяване производството по гр.д. № 788/2019г. пред СРС и изпращането му по подсъдност на ГОС е недопустимо.

В заключение твърди, че не са налице условиятя на чл. 213 ГПК за съединяване на делата и моли обжалваното определение за бъде отменено.

Ответникът, в даденият му срок, не е подал писмен отговор.

Окръжният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице активно легитимирано да подаде частна жалба и е внесена дължимата се държавна такса, счета въззивната частна жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество я намери за неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния Севлиевски районен съд са постъпили две искови молби подадени от МБАЛ”д-рС.Христов” ЕООД – Севлиево, чрез адв. Б., възоснова на които са образувани гр.д. № 788/2019г. и № 1196/2019г.По двете искови молби ответник е НЗОК. В обстоятелствените части на исковите молби е посочено, че по изрично цитирани фактури издадени от ищеца с платец ответника, в полза на първия съществува вземане на стойност от

12715 лв. по първото дело и 19554 лв. по второто дело. В двете искови молби се твърди, че издадените от ищеца фактури са на основание чл. 1,ал.2 от Договор № 070247 от 26.05.2017г. подписан между страните. Правното основание на предявените искове също е едно - чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 79 ЗЗД.

Извода на първоинстанционния съд, че е налице основанието по чл. 213 ГПК за съединяване на двете дела по съображения за процесуална целесъобразност не подлежи на инстанционен контрол и настоящият състав не обсъжда изложените във въззивната частна жалба доводи за допуснати нарушения от съда в тази част от действията му.

На инстанционен контрол подлежи определението на СРС, с което е определена родовата подсъдност по делото. Правилно, след като е обединил производството по двете дела на осн. чл.

213 ГПК, СРС е приел, че се касае до претенции произтичащи от чл.1,ал.2 на Договор № 070247 от 26.05.2017г.

, подписан между страните. Налице е идентичност на облигационното правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните фактури / заявени в отделни искови молби и образувани в отделни дела/, съставляват части от едно вземане -това по чл. 1,ал.2 от Договор № 070247 от 26.05.2017г. В този случай не може да се приеме, че е налице кумулативно съединяване на искове, а се касае до една обща претенция по Договор

№ 070247 от 26.05.2017г., чиято цена е равна на сбора от претенциите по отделните съединени дела.Без значение за определяне цената на иска е в случая, какви точно консумативи и по какви клинични пътеки се претендира от ищеца вземане против ответника, тъй като всички тези вземания се претендират на основание облигационното отношение между страните породено от Договор № 070247 от 26.05.2017г. Като съобрази изложеното и взе предвид, че общата стойност на заявената от ищеца против ответника претенция е в размер на 32 269 лв., както и чл. 104,т.4 ГПК, съдът намира, че правилно СРС е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на ГОС.

С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира частната жалба подадена от МБАЛ”д-рС.Христов” ЕООД – Севлиево, чрез адв. Б. против Определение № 53/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 788/2019г., с което Севлиевският районен съд е прекратил на осн. чл.

119, ал.1 във вр. с чл. 118,ал.2,изр. 1 ГПК производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на ГОС, за неоснователна.

На основание изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА Определение №

53/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 788/2019г. на Севлиевският районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Габровски окръжен съд по подсъдност, на осн. чл. 119, ал.1 във вр. с чл. 118,ал.2,изр. 1 ГПК .

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба , подадена в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: