Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 22.02.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 495/2024
Вид
Решение № 25
Подписан
22.02.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Сливница, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200495 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Г. С., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 24-1204-000887/12.06.2024 г., издадено от И.П.Г. на длъжност началник група към ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лева и са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, несправедливо издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата пълна отмяна.

В проведените публични съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна Административнонаказващият началник група към ОДМВР - София, сектор пътна полиция, редовно призован, не изпраща представител в проведените публични съдебни заседания.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 24.05.2024 г., около 23:12 часа по ПП I-8 с посока на движение от ГКПП-Калотина към гр. София служителите при ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”– К. И. П. и А. Л. М. забелязали жалбоподателя, който управлявал автомобил “Сузуки”, модел “Джимни” с рег. № ......... В района на км. 41 жалбоподателят извършил маневра, при която навлезнал в насрещното движение и извършил маневра изпреварване при наличието на пътен знак 1

"В24", който забранява изпреварването. Свидетелите спрели за проверка жалбоподателя и установили, че управлявания от него автомобил е собственост на дружество „ОББ Интерлийз“ ЕАД.

Актосъставителят К. И. П. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля А. Л. М., съставил акт за установяване на административно нарушение серия GА № 1153326/24.05.2024 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражение.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът на група към ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, е издал и атакуваното наказателно постановление № 24-1204000887/12.06.2024г.

В наказателното постановление, административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите К. И. П. и А. Л. М., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение серия GА № 1153326/24.05.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-12390/03.10.2023 г., акт за встъпване в длъжност на Ива Григорова, заповед № 517з-395 от 25.01.2021 г., акт за встъпване в длъжност на К. П., справка за нарушител/водач Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите, които посочват, че не си спомнят за случая, но потвърждават посоченото в АУАН.

Свидетелите са очевидци на нарушението. И двамата свидетели потвърждават констатациите, изложени в АУАН, които лично и непосредствено са възприели. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда изключение от общите правила за доказването в административно-наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни. В случая, жалбоподателят не ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги 2 кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 07.08.2024 г., а жалбата е подадена на 13.08.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа, което се установява от представените по делото заповеди.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВРСофия към датата на съставяне на акта. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на 3 определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде и процесното НП.

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. Действително разпоредбата на чл.42, ал.1, т.6 ЗАНН изисква в АУАН да е посочена местоработата, дори и месторождението на нарушителя, но съдът счита, че непосочването на тези данни не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото личността на нарушителя в АУАН е достатъчно добре индивидуализирана – с три имена, ЕГН, адрес и възраст. С липсата на посочване на местоработата и месторождението на нарушителя не са накърнени по никакъв начин неговите права и интереси. В процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен.

Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното постановление. В тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че жалбоподателят е бил водач на лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер) и именно като такъв е допуснал нарушението. От АУАН и НП става ясно, че жалбоподателят е санкциониран за това, че като водач на лек автомобил не се е съобразил с пътен знак В 24, като е предприел и извършил забранена маневра изпреварване.

Това, че в АУАН и в НП е посочено, след излагане на фактическата обстановка, че не съобразява поведението си с пътен знак В 24, В 25, като са посочени два пътни знака, съдът не отчита като допуснато съществено 4 процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената част коректно е описана фактическата обстановка, като изрично е посочен с кой пътен знак не се е съобразил нарушителят, а именно В 24. Посочването и на пътен знак В25 по никакъв начин не променя квалификацията на нарушението и не е нарушило правото на защита на нарушителя.

На следващо място съдът счита, че не е допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон, като не е посочено изрично кое предложение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е приложимо в случая. Както се посочи погоре в АУАН и в НП достатъчно конкретно и ясно е посочено в какво се състои нарушението, което е относимо именно в хипотеза на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Следователно неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения.

По съществото на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда задължение водачите на превозни средства да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В конкретния случай, жалбоподателят е нарушил цитираната разпоредба, тъй като не се е съобразил с действието на пътен знак "В24", който знак сам по себе си визира задължението за водачите: “Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош”, използва се за сигнализиране на пътен участък, в който не е осигурено минималното разстояние за видимост. Въведена забрана е в сила до следващото кръстовище или до пътен знак, който отменя забраната, какъвто пътен знак процесния участък не предвижда.