Определение № 428 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. София, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно търговско дело № 20241001000512 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „И., В. и Ко“ ООД София срещу определението на СГС, ТО, VІ - 22 състав от 25.04.24 г. с което се прекратява производството по т.дело № 604/24 г. и се връща исковата молба на ищеца „И., В. и Ко ” ООД София .

Частният жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Навежда доводи за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че изложените в исковата и в уточнителна молба твърдения не могат да бъдат подведени под никоя от хипотезите на „несъществуващо обстоятелство “ по смисъла на чл.

29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи, че принципите на публично и истинност на вписванията в търговския регистър обосноват правния му интерес от предявяване на иска.Твърди, че липсата на задължение за длъжностното лице по регистрацията за проверка на действителното съществуване на заявените за вписване обстоятелства не следва да бъде приравняване на липса на изискване за истинност и съответствие на същите с действителното фактическо положение, като в същото би направило безпредметно изискването за представяне на декларация за истинност на заявените обстоятелства.

Навежда доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. не изброява изчерпателно всички хипотези на вписване несъществуващо обстоятелство, поради което наведени в исковата молба твърдения също могат да бъдат квалифицирани като „несъществуващо обстоятелство“ . Поддържа, че законът допуска и множество дружи хипотези на вписване на несъществуващо обстоятелство, за което се позовава на съдебна практика. Твърди, че законът не допуска липсата на връзка на дружеството с вписания адрес на управление, поради което изводът на първоинстанционния съд в този смисъла, аргумеиран с нормите на чл. 50 ал.2 и ал.4 от ГПК и чл. 619 от ТЗ се явява незаконосъобразен. Моли съда да отмени 1 обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С определение от 25.04.2024 г. СГС, ТО, VІ - 22 състав е прекратил производството по т.дело № 604/24 г. на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск и е върнал исковата молба на ищеца „И., В. и Ко ” ООД София .

В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от 10.04.2024 г. за оставяне на производството по делото без движение. Посочил е, че естеството на извършеното вписване - на адрес на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност е част от задълженото съдържание на устава на същото. Посочил е, че петитум за прогласяване вписването на несъществуващо обстоятелство предполага по необходимост навеждане единствено на твърдения, че вписаният адрес на управление не съответства на задължителното съдържание на устава, или че след приемане на устава от страна на едноличния собственик на капитала същият е прогласен за нищожен. Приел е, че вписването на адрес на управление, с който дружеството няма връзка и възможност фактически за упражнява дейността си не противоречи на принципа на истинност на търговския регистър, прогласен в нормата на чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като законът допуска дружеството да не осъществява на този адрес, по аргумент от разпоредбите на чл. 50 ал.2 ал.4 от ГПК и чл. 619 от ТЗ.

Така постановеното определение се явява незаконосъобразно. Правният интерес от водене на иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТР е налице във всички случаи, когато е налице осъществено вписване в търговския регистър на определени обстоятелства по партидата на конкретен търговец. Правният интерес от провеждане на иска е налице за широк, на практика неограничен кръг правни субекти – лицето, по чиято партида е осъществено вписването, заявителя в регистърното производство и за всяко трето лице, което твърди че конкретни негови права са засегнати от вписването. Горното следва от нормата на чл.29 от ЗТР която легитимира всеки заинтересован да предяви иска за установяване на нищожност, на недопустимост на вписването или вписването на несъществуващо обстоятелство.

В конкретния случай ищецът твърди, че осъщественото по партидата на ответното дружество в търговския регистър вписване под № 20150401153644 е по естеството си вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като ответникът няма никаква връзка с посочения адрес на управление /тъй като недвижимият имот, находящ се на този административен адрес е собственост на ищцовото дружество/ и няма право и не би могъл фактически да осъществява търговска дейност на същия адрес . Навел е твърдение, че горното нарушава принципа на истинност на заявените обстоятелства, на доверие в търговския регистър и на необходимостта от наличие на връзка на търговеца с вписания по партидата му с адрес на управление.

2

Така наведените фактически и правни твърдения, както и формулираният петитум са напълно достатъчни, за да обосноват извод за допустимост на предявения иск и редовност на исковата молба. Въпросите дали така очертаното от ищеца фактическо несъответствие / липса на връзка на ответното дружество с имота, чийто адрес е вписан като адрес на управление и на възможност да осъществява от същия търговска дейност / представлява по естеството си несъществуващо обстоятелство, към кой момент следва да е възникнало и да съществува това несъответствие, както и допустими ли са и други хипотези на вписване на несъществуващо обстоятелство, извън очертаните в Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. са такива по съществото на правния спор и не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящото производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, настоящият състав на Софийски апелативен съд , ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на СГС, ТО, VІ - 22 състав от 25.04.24 г. с което се прекратява производството по т.дело № 604/24 г. и се връща исковата молба на ищеца „И., В. и Ко ” ООД София .

ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VІ - 22 състав за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3