Решение № 376 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300501520 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от М. Х. Д., ЕГН **********; против решение № 1454/31,03,2025 г., постановено по гр. д. № 13637/2023 г. на РС Пловдив. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да уважи предявения иск.

Ответникът по жалбата „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. *****, ЕИК *****; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба от М. Х. Д., ЕГН **********; против определение № 13333/16,10,2025 г., постановено по гр. д. № 13637/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение предявеното с въззивната жалба искане да бъде изменено постановеното по същото дело решение № 1454/31,03,2025 г. в частта за разноските. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските като приеме, че не са 1 налице основания за възлагане на сторените от ответника деловодни разноски на ответника в тежест на ищеца.

Ответникът по частната жалба „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.

*****, ЕИК *****; не заявява становище по същата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1. По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, като извърши проверка относно приложението на императивни материалноправни норми и взе предвид заявените в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС е образувано по предявен по реда на чл. 124 от ГПК иск с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявен от М. Х.

Д., ЕГН **********; против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. *****, ЕИК *****. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 802201/28,09,2019 г. е недействителен поради нарушения по чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК вр. чл. 10а ал. 4 от ЗПК.

Ответникът оспорва иска, счита, че процесният договор не страда от заявените от ищеца пороци.

Пред настоящата инстанция не се спори, установява се и от събраните пред РС писмени доказателства, че между страните е сключен в електронна форма договор за потребителски кредит № 802201/28,09,2019 г., по силата на който заемодателят - ответник е предоставил на заемателя - ищец парична сума в размер на 3000 лв., дължима на 12 вноски при лихва 23 % (690 лв.), с уговорен размер на ГПР – 49,11 %, като сумата е получена от ищеца.

2

Процесният договор е обезпечен с гаранция с предложения от кредитора гарант. В договора за кредит (чл. 5) е предвидено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum bank" в полза на ответното дружество, както и че с одобряване от кредитодателя на предоставеното в негова полза обезпечение, то не може да бъде отменено. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

На л. 26 и сл. по делото на РС е приложен формуляр „Преддоговорна информация“, предоставена на ищеца във връзка с процесния договор. В същия (вж. част 3, т. 4.4 от Преддоговорна информация) е посочено, че ако кредотополучателят избере да сключи договор за гаранция с предложен от кредитора гарант, очакваните разходи по същия ще бъдат в размер на 2310 лв. и няма да бъдат включени в ГПР по кредита, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. В същото време в част 2 т. 8 от Преддоговорна информация, като условие за сключване на договора към кредтополучателя е поставено изискване за сключване на Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция (т. 8 е озаглавена „Изисквани обезпечения; Описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“).

Пред настоящата инстанция не се спори относно установеното със заключението на ССЕ пред РС обстоятелство, че в ГПР по процесния кредит е включена само договорната лихва, но не и разходите по сключения договор за гаранция. С включване на последните, ГПР по кредита възлиза на 77 %. Разходите по договора за гаранция са включени към погасителните вноски по кредита и се изплащат чрез кредитодателя, без обаче същите да са отразени в предоставения на потребителя погасителен план. След получаването им от кредитодателя, вноските се разпределят по пера – главница, лихва и гаранция, като последната се прехвърля.

Според разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 10: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и 3 датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря.

Съдържащата се в същия информация относно броя и размера на погасителните вноски и ГПР, е най-обща и не съответства на предоставената на потребителя предварителна информация и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена.

Наред с това, в договора за кредит е посочено, че ГПР е 49,11 %, а възнаградителната лихва е 23 %, без да се сочи дали същата се определя на годишна база и по какъв начин се начислява. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това какви точно разходи се заплащат от длъжника и как са включени в ГПР – не става ясно какъв е характерът на задълженията, включени в ГПР и представляващи разликата между размера на ГПР (49,11 %) и лихвата от 23 %.

От друга страна, разходите на длъжника за предоставената гаранция по кредита, които са значителни – почти в размер на получената на заем сума, не са включени в определения с договора размер на ГПР. Одобряването на гаранцията чрез поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Независимо, че разходите за гаранцията се дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и несъмнено представляват „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Съобразно посочената разпоредба, такива са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция, възнаграждението за предоставената гаранция представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР. Определен по този начин, действителният размер на годишния процент на разходите по процесния кредит надвишава максимално допустимия размер. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната 4 лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. повече от 50 %, а според чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни.

Изложеното дава основание да се заключи, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит длъжникът - потребител е поставен в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Ето защо съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Като е стигнал до различни правни изводи, РС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо това – предявения иск следва да се уважи.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените за производството деловодни разноски – за първоинстанционното производство същите възлизат на 290 лв. (равняващи се на 148,27 евро), от които: 170 лв. – заплатена държавна такса и 120 лв. – възнаграждение за вещо лице; за въззивното производство същите възлизат на 110 лв. (равняващи се на 56,24 евро) – заплатена държавна такса.

В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за осъщественото от него по реда на чл. 38 от ЗА безплатно процесуално представителство в размер на 400 евро за първоинстанционното производство и 400 евро за въззивното производство.

По частната жалба:

С оглед формирания извод за отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. и в частта относно разноските, частната жалба остава без предметна и не следва да се разглежда.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1454/31,03,2025 г., постановено по гр. д.

№ 13637/2023 г. на РС Пловдив, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от М. Х. Д., ЕГН **********; против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. *****, ЕИК ***** иск, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 802201/28,09,2019 г. е недействителен поради нарушения по чл. 19 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. *****, ЕИК *****; да заплати на М. Х. Д., ЕГН **********; сумата от 148,27 евро (сто четиридесет и осем евро и двадесет и седем евроцента), представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 56,24 евро (петдесет и шест евро и двадесет и четири евроцента), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. *****, ЕИК *****; да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, ЕИК *****; сумата от 400 евро (четиристотин евро), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за първоинстанционното производство, както и сумата от 400 евро (четиристотин евро), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6