Решение № 6928 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6928 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100502299 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 32169/06.12.2024 г. по гр.д. № 19931/2024 г. по описа на СРС, 34 състав е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за това, че М. Х. П. не дължи на Софийска вода АД сумата в размер на 2843,20 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до заплащане на вземането, както и сумата от 81,86 лева – разноски по гр.д. № 35178/2019 по описа на СРС, както и М. Х. П. е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 15134/16.01.2025 г., подадена от М. Х.

П., с която е направено искане първоинстанционното решение да бъде отменено като не са изложени конкретни доводи за неговата неправилност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 19931/2024 г. по описа на СРС, 34 състав е образувано по искова молба, подадена от М. Х. П. против „Софийска вода“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че през м. март 2024 г. получила призовка за доброволно изпълнение от 1

ЧСИ С.Х. по изпълнително дело № 20208630400468, от което разбрала, че срещу нея е образувано изпълнително производство за сумата от 2843,20 лева – главница, 1566,29 – лихва за периода от 20.06.2024 г. до 26.06.2025 г., разноски за гр.д. 35187/2019 г. като погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Софийска вода“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че давността относно процесното вземане не изтекла, тъй като били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно спорното вземане не е изтекла, тъй като изпълнителен лист относно вземането бил издаден на 17.01.2020 г. въз основа на заповед за изпълнение по гр.д. № 35178/2019 г. и към датата на подаване на исковата молба давността не е изтекла, поради което и предявеният иск е отхвърлен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 35178/2019 г. по описа на СРС, 88 състав не съществува.

С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.06.2019 г. по гр.д. № 35178/2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която на М. Х. П. и Р.Ж.В. е разпоредено да заплатят разделно на кредитора Софийска вода суми за потребена вода, от които на М. Х. е разпоредено да заплати сумата от 2843,20 лева, представляваща потребена вода за периода от 11.02.2019-27.03.2019 г. за имот – гр. ****, клиентски номер 2800030197, ведно със законната лихва от 20.06.2020 г. до изплащане на вземането и 81,86 лева – разноски по делото. На 17.01.2020 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение

2

По молба вх. № 06652/13.02.2020 г. на взискателя „Софийска вода“ АД е образувано изпълнително дело № 20208630400468 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие Софийски градски съд. С молбата е направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на длъжника М. Х. П., както и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ С.Х. е възложено извършването на изпълнителни действия, както и определянето на начина на изпълнение.

По разпореждане на съдебния изпълнител са наложени запори на банкови сметки на длъжника П., както и след установяване на обстоятелството, че няма налични средства е разпоредено налагане на възбрана на притежавани недвижими имоти.

С молба вх. № 12843/10.03.2022 г. и молба вх. № 23121/08.03.2024 г. взискателят е направил искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на длъжниците При така установеното от фактическа страна и във връзка с обстоятелството, че за оспореното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и давността е винаги петгодишна. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС, с която настоящият съдебен състав следва да се съобрази при постановяване на решението си, а именно определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО и др. Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III ГО). От събраните по делото доказателства се установява, че в периода от образуване на изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на погасителната давност, като последното е на 11.03.2024 г.

Предвид на изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено 3 изцяло.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 32169/06.12.2024 г. по гр.д. №

19931/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4