Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 197 от 26.02.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 77/2026
Вид
Определение № 197
Подписан
26.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. гр. Добрич, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500077 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх. №161/16.01.2026г.на Община Генерал Тошево, представлявана от кмета В. Д., срещу определение №23/13.01.2026г. по гр.д.№113/2025г. на РС-Ген.Тошево, с което се ОТХВЪРЛЯ молбата на Общината за изменение на решение №74/15.10.2025г. по гр. дело №113/2025г. на РС-Ген.Тошево в частта на присъдените в полза на насрещната страна разноски.

Счита за неправилен извода на съда за дължимост на сторените от ищците разноски по аргументите изложени в отговора на исковата молба и в молбата по чл.248 от ГПК, свеждащи се до наличие на хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като общината не била станала причина за завеждане на делото и признала иска. Конкретно в отговора на исковата молба и в молбата по чл.248 от ГПК, към които жалбата препраща, е изложено, че общината признава правото на собственост на ищците, че не е считала себе си за собственик на процесния имот, не е извършвала собственически действия по отношение на същия, имотът придобил статут на земя по чл.19 от ЗСПЗЗ поради бездействието на ищците да заявят реституционните си претенции, предаването му за стопанисване от общината било по силата на административен акт на трето лице-поземления орган, ищците разполагали с възможност за уреждане на правата си по административен ред като поискат деактуване на имота.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, която намират за нередовно подадена, тъй като положения подпис не бил на посоченото за автор на същата лице-кмета на общината. Оспорва да са налице обстоятелства, освобождаващи жалбоподателя-ответник в производството от отговорността за разноски, тъй като се касае за поземлен имот , който се намира в урбанизирана територия и няма характер на 1 земеделска земя, погрешно е включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, в административно производство, без участие на собствениците, на два пъти е актуван от Общината като частна общинска собственост, които актове съставлявали конкуриращ титул за собственост. Счита въпреки признанието на иска общината да дължи разноски по делото ,тъй като не е налице втората предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№113/2025г. на РС-Ген.Тошево е образувано по искова молба с вх.№758/21.03.2025г. на Г. М. В. с ЕГН ********** от гр.Г. Т., Т. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Д. и Н. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., тримата чрез адв. Д. Ч. от АК – Б., с която срещу Община Генерал Тошево са предявени установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК за правото на собственост върху 2/4 идеални части на Г. М. В., върху 1/4идеални части на Т.

Т. Т. и върху 1/4идеални части на Н. Т. Т. от дворно място с площ от 6400 кв.м, съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л., целия с площ от 16869 кв.м, с номер по предходен план 075001, разположена в източната част от имота с граница на изток и на север поземлен имот с идентификатор ***, граница на юг - поземлен имот с идентификатор *** - път, а на север - имоти на наследници на И. В. Г. и на наследници на Д. В. Г., на основание давностно владение и наследство от М. В. Г., б.ж. на гр. Г. Т., обл. Добрич, поч. ***г., за периода от 1936г. до настоящия момент.

С писмен отговор с вх.№841/31.03.2025г. ответната Община Генерал Тошево е заявила, че признава правото на собственост на ищците, че никога не се е считала за собственик на имота, не го е владяла, не е извършвала действия на управление и разпореждане, вкл.не го е отдавала под наем, не била съставила акт за общинска собственост по отношение на процесния недвижим имот. Заявила е и, че придобиването на статут на имота като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е следствие на бездействието на ищците и техните наследодатели да заявят претенциите си в реституционно производство по административен или съдебен ред, че предаването му за стопанисване от общината е по силата на административен акт на трето лице-поземлен орган, а не по искане и инициатива на общината, че ищците не са отправяли искане за доброволно уреждане на собствеността по административен ред. При тези твърдения счита, че не е станала причина за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за разноски в съдебното производство.

С постановеното при условията на чл.237 от ГПК решение №74/15.10.2025г. РС-Ген.Тошево е уважил исковите претенции. Със същото решение е осъдил ответната община да заплати на ищеца Т. Т. Т. сторените по делото разноски в размер на общо 1940,51лева/държавна такса - 145,92 лв.; държавна такса за вписване на искова молба - 14.59 лв.; разноски за изработване на проект за изменение на КККР за ПИ с идентификатор 2

*** по КККР на с.Л. - 280.00 лв.; възнаграждение за адвокат - 1500.00 лв./, на ищеца Г. М. В. разноски в размер на 1500,00 лева адвокатско възнаграждение и на ищеца Н. Т. Т. разноски в размер на 1500,00 лева адвокатско възнаграждение - 1500.00 лева. Решението не е обжалвано.

С молба с вх.№2899/21.10.2025г. ответната Община Генерал Тошево е поискала изменение на решението в частта на разноските като бъде отменено осъждането и за заплащането им, обосновано с липсата на основание да носи отговорност за тях по съображения, идентични на изложените в отговора на исковата молба.

С обжалваното определение ДРС е отхвърлил молбата като неоснователна. Приел е, че няма основание за преразглеждане на въпроса за отговорността за разноските на ищците, който е разгледал с решението в светлината на чл.78, ал.2 от ГПК.

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, с начало 14.01.2025г.когато е връчен препис от обжалваното определение на обжалващия, придружена с документ за внесена държавна такса, носи подпис на подателя-кмета на общината като нейн законен представител, чиито правомощия няма данни да се прекратени. Формалната доказателствена сила на процесуалния документ задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В случаят не се оспорва размера на присъдените разноски, а начина на разпределяне на отговорността за тях като несъответен на правилата за това.

По общите правила на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. При уважаване на иска възлагането на разноските в тежест на ищеца според правилото на чл.78, ал.2 от ГПК е обусловено от осъществяването на две кумулативни предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Наличието на първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело и в случая те дават основание да се приеме, че ответната община е дала повод за образуване на производство и независимо, че е признала исковете, отговаря на основание чл.78, ал.1 от ГПК за разноските на ищците.

Всеки от ищците е предявил положителен установителен иск за 3 собственост срещу ответника Община Генерал Тошево, правният интерес от който извежда от обстоятелството, че собственият на наследодателят им М. В.

Г., починал на ***г., застроен с жилищна сграда и хамбар имот, който той придобил по силата на договор за доброволна делба от 27.09.1947г., вписан със Записка № ***г., който имот не е бил отнеман от собствениците му и включван в ТКЗС, не е от категорията на имотите, подлежащи па реституция по реда на ЗСПЗЗ, неоснователно е включен в общинския поземлен фонд като част от поземлен имот с идентификатор *** но КККР на с. Л., образуван от имота на наследодателя им с пл.№54 и имота на трето лице- Г. П.

П., с пл.№53, и при липса на осъществено придобивно основание по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ без основание е предмет на съставени Актове за частна общинска собственост от 2015г. и от 2023г., вписани под № *** г. и № *** г. на СлВп гр.Генерал Тошево , въз основа на които в кадастралните регистри е налице вписване на ответника Община Генерал Тошево като собственик на имота. В този смисъл интересът от исковата защита е обоснован с противопоставеното от ответника с актуването на имот с идентификатор *** конкурентно субективно право на собственост,тъй като твърдят в границите на същия да е ситуиран техния собствен имот с площ от 6400кв.м. и конкретно посочени граници.

Не е имало спор, че имот с идентификатор *** е бил предаден на общината по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, така и данните от представените от ответника с отговора на исковата молба протокол от 19.05.2006г. на ОСЗГ гр.Ген.Тошево, за предаване на опис на 13 бр.имоти с площ от 205.631дка, 9бр.от които с площ от 97.661дка дворове извън регулация, както и от регистър на остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, в който под №9 е вписан имот с пл.№075001 с площ 16.864дка. Не е спорно, че част от него е процесния имот с площ от 6400кв.м.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Разпоредбите на чл. 19, ал. 2 и ал. з от ЗСПЗЗ и чл. 45в от ППЗСПЗЗ регламентират условията и реда, по който се извършва определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се определят с протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства.. За имотите, определени от комисията като земи по чл.19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост, в които като основание за съставянето им се вписва и протоколното решение на комисията.

По силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството 4 на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, и когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на същото, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Легитимиращото действие на Акт за частна общинска собственост може да бъде отречено чрез предявяване на иск от претендиращия правото на собственост, което право несъответно е констатираното с акта в полза на общината. Дори и неправилно да е съставен акт за общинска собственост, ако констатациите му накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Легитимацията на общината като собственик може да отпадне и в резултат на деактуване на имота, което може да стане и по инициатива на самата община, но деактуването е административен акт и няма материалноправната сила по отношение на правото на собственост, каквато има влязлото в сила съдебно решение, което, в случай, че се касае до част от актуван имот, ще определи границите му в територията на актувания и идентичността му с имота по документа за собственост.