Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2591 от 08.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6729/2023
Вид
Решение № 2591
Подписан
08.06.2024
В сила
27.08.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. Пловдив, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106729 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. А. А.-Х., ЕГН **********, против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ********* г., около ***** часа, в *********, на кръстовището на ***************“, ищцата като водач на л.а. *********, с рег. № *********, който бил собственост на „ОТП Лизинг“, управляван от ищцата при условията на договор за финансов лизинг, претърпяла ПТП. Твърди се, че ПТП – то било причинено от виновно, противоправно поведение на Д. Д. Р. като водач на л.а. ***************, с рег. № *********, която без да спазва необходимата дистанция и без да съобрази подадения червен светлинен сигнал на светофарната уредба, блъснала отзад спрелите в средна лента автомобили и предизвикала верижна катастрофа. Твърди, се че управлявания от ищцата л.а. бил последният от колоната ударени л.а., като в същият се возила нейната малолетна ********* – А.М.Х., седяща на задната седалка. Твърди също, че по време на ПТП, управлявала л.а. в посока от ********* към центъра на *********, по ********* и в момента на удара бил спрял, заради задействан червен сигнал на светофарната уредба, на кръстовището с ***************.

Сочи, че при удара, ищцата загубила съзнание, като се събудила от оператора на тел.

112, с когото автомобилът автоматично се свързал. След като се свестила, ищцата установила, че автомобилът й е затиснат между други два автомобила, а в следствие на инцидента са блокирали задните врати на управлявания от нея автомобил, поради което известен период от време не е могла да извади от същия ****то си. Като се върнала в съзнание, ищцата чувала плача и виковете за помощ на своята *********. Непосредствено след настъпването на ПТП, ищцата била прегледана и от пристигналия на място автомобил на Бърза помощ.

По-късно вечерта, през нощта и на следващия ден, ищцата имала главоболие, силни 1 болки във врата, гръдния кош и корема, гадене и неколкократно повръщане, което наложило повторни прегледи в болница ********* в *********, където й били извършени няколко прегледа и направени изследвания, като й била поставена основна диагноза „***************“. Била й назначена терапия с аналгетици и щадящ режим, както и е извършена имобилизация с шийна яка за седмица, с препоръка за носене поне 2 седмици.

Бил открит и коремен хематом, с размери 40-30 см.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие, освен описаните травматични увреждания, преживяла и силен стрес. Освен чисто естетичното загрозяване, настъпило от множеството кръвонасядания по тялото й, същата много трудно се изправяла от леголото, защото цялата й гръдна кост била силно натъртена и при най-малкото движение изпитвала силна болка.

Твърди още, че тъй като около 2 години преди настъпването на ПТП, ищцата била диагностицирана с дискова херния на врата, като в резултат на ПТП било установено, че заради настъпилия при катастрофата камшичен удар, се е влошила и клиничната картина на дисковата херния, поради което в последващите шест месеца трябвало да следва щадящ шията режим. Последното й създало изключителни трудности, защото същата, освен като ********* и в лична детска стоматологична практика, в която като стоматолог обикновено работи с наведена глава, което не щади шията, което довело до намаляване на броя на обслужваните от нея пациенти. Освен това, вследствие на ПТП-то и полученото от него мозъчно сътресение, ищцата получавала затруднения с паметта.

На следващото място, след настъпването на ПТП-то, ищцата била изключително силно разтревожена за състоянието на детето си, което въпреки липсата на външни физически наранявания, плачело и крещяло от ужас. Детето, вследствие на ПТП-то получило силен постравматичен стрес, с поява на паник атаки, налагащи посещения при детски психолог.

Освен настъпилите физически и психически травми за ищцата, вследствие на ПТПто, била лишена и от финансови приходи, тъй като след ПТП-то не е имала възможност да упражнява трудовата си дейност като ********* за периода 26.10.2022 г. – 08.11.2022 г., поради което и е претърпяла имуществени вреди в размер на разликата между изплатеното от НОИ обезщетение за временна неработоспособност и брутното й трудово възнаграждение, който към датата на ПТП било 2222.26 лева, като за месец октомври 2022 г. счита, че разликата е 50 лева, а за м. ноември 2022 г.– 100 лева.

В резултат на инцидента, пострадала и малолетната й *********, което наложило да бъдат извършени посещения при детски психолози, за които запталила сума в общ размер от 370 лева.

Сочи, че към датата на ПТП-********* г., водачът Д. Д. Р. – С., имала валидна и действаща застраховка ГО, сключена с ответника, съгласно полица № BG ***************, за МПС *************** с рег. № *********.

Ищцата отправила към застрахователя „ОЗК - Застраховане“ АД писмена застрахователна претенция, с искане да й бъде определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. С писмо с изх. № *****/**********3 г., застрахователят отказал да определи и да й изплати такова, мотивирайки своя отказ с липсата на доказателства.

Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 10 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, мозъчно сътресение с повърхностна травма на други части на главата, както и навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на други неуточнени части на шията, повърхностни травми на друга и неуточнена част на гръдния кош, контузия на коремната стена, с коремен хематом, с размери 40-30 см., преживян страх за състоянието на малолетното дете, страх и 2 стрес от случилото се за нейното собствено здраве; сумата от 200 лева – обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди, за периода от 18.11.2022 г. /датата на подаване на писмената претенция до ответника/ – 12.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.05.2023 г. ; както и сумата в общ размер от 620 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана, както следва: 50 лева за медицинско удостоверение, 330 лева – заплатени прегледи за детски психолог за малолетната й ********* А.-М. Х. и 40 лева – за издаване на психологична характеристика от психолог; 50 лева – закупена вратна яка; 50 лева – съставляваща разлика между получаването брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г. и изплатеното от НОИ обезщетение; 100 лева - съставляваща разлика между получаването брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2022 г. и изплатеното от НОИ обезщетение, ведно със законнната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва изложената в исковата молба от ищеца, фактическа обстановка относно настъпването на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение от водача Д. Р. – С., че ищцата е била водач на л.а. „*********“ с рег. № ********* и механизма на настъпване на ПТП.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „*********“, с рег. № ********* към датата на настъпване на ПТП – ********* г., управляван от Д. Р. - С..

Не оспорва и получаването на Поканата за доброволно изпълнение на 18.11.2022 г.

Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като възразява, че същото е в завишен размер. Оспорва твърдението, че ищцата е изпаднала в безсъзнание, както и, че за дълъг период е била лишена от възможността да полага труд, респ. че е отсъствала от работа, поради получените телесни наранявания за периода от 26.10.2022 г. – 08.11.2022 г.. Оспорва, че е получила посттравматичен стрес, както и, че в резултат на получения „камшичен удар“ се е влошила и клиничната картина на дисковата й херния.

Оспорва, че няколко дни е продължило наблюдението на коремната областта, заради коремен хематом.

Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди по размер, както и оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва.

Оспорва претенцията в общ размер от 330 лева – заплатени прегледи при детски психолог и сумата в общ размер от 150 лева – разлика между брутното трудово възнаграждение за м.10 и м. 11.2022 г. и полученото обезщетение от НОИ.

Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва, като в тази връзка се позовава на чл. 496, ал. 2 КЗ, според която разпоредба, законна лихва се дължи от изтичан на 3 м.срок за произнасяне по доброволната претенция, т.е. най-рано от 19.02.2023 г..

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта на иска

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото 3 лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция е допустима.

Това е така, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че ищецът, чрез своя законен представител е депозирал до ответното застрахователно дружество молба за определяне на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, която е получена от ответника на 18.11.2022 г. /л.20-22/. Към молбата са приложени протоколът, съставен за настъпилото пътнотранспортно произшествие, медицински документи за проведени прегледи на пострадалото лице, фактури и удостоверения. Във връзка с така предявената застрахователна претенция, ответникът е изпратил на 20.02.2023 г. писмо до ищеца, в което сочи, че не са представени достатъчно доказателства, установяващи основателността на претенцията, поради което е посочило, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че в така изпратеното писмо от ответника е обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото застрахователят е преценил, че настъпилото застрахователно обезщетение и вредата не се установяват от представените от страна на пострадалото лице документи по чл. 498, ал. 2 КЗ, с които последното разполага. Дори да се приеме, че към настоящия момент производството по доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, не е приключило, доколкото липсва произнасяне от страна на застрахователя, в случая и към настоящия момент тримесечният срок от получаване на поканата от застрахователя по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 498, ал. 3 ГПК е изтекъл, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС. Нещо повече – в посоченото определение и при разглеждане на сходен правен казус, Върховния касационен съд е достигнал до извод, че „изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ”.