Решение № 522 от 19.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Плевен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430201442 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на Началник група в ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, с което на И. З.

И. с ЕГН ********** от с. ***, Ловешка област са наложени следните административни наказания:1.) на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева; 2.) на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец; 3.) на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева и 4.) на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева за извършени на 03.12.2024г. в гр. Плевен нарушения по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, по чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, че И. не е автор на нарушенията за които е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Началник група в ОДМВР Плевен, С-р „ПП“ също не се явава и не се представлява в съдебно заседнаие. В придружаващото 1 административно-наказателната преписка писмо е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното произвдство е започнало със съставяне на АУАН Серия GA №1115749 от 03.12.2023г. против жалбоподателя И. З. И. за това, че на 03.12.2023 година в 18:25 часа в гр. Плевен на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег.

№ *** (който не е негова собственост), управлявал посоченото МПС с посока на движение към бул. „***“, като не избрал скорост на движение съобразно релефа и състоянието на пътя (ляв завой, надлъжен наклон, преминаване през кръстовище), не спрял своевременно зад спрял пред обозначена пешеходна пътека лек автомобил „***“ с рег. № ***, вследствие на което го удря отзад и реализира ПТП с материални щети – спукана, задна броня на посочения автомобил и като участник в ПТП, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП не останал на мястото на произшествието и не уведомил службите за контрол на МВР. Жалбоподателят управлявал посоченото МПС без същото да е преминало годишен технически преглед и не представил СУМПС. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на И. са наложени следните административни наказания:1.) на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева; 2.) на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец; 3.) на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева и 4.) на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева за извършени на 03.12.2024г. в гр. Плевен нарушения по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, по чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от анализа на ангажираните по делото доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя Д. А. Х. и на свидетелите П. Х. М. и И. М. Й., след като намери, че същите са обективни, последователни, ясни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и убедителни.

2

Свидетелят Й. излага пред съда свои преки и непосредствени впечатления според които на посочените в АУАН и в НП дата и място е управлявал лек автомобил марка „***“ като спрял пред обозначена пешеходна пътека, за да пропусне преминаващ в момента пешеходец, при което автомобила му бил блъснат от движещия се след него лек автомобил, също марка „***“, чийто водач (жалбоподателят И.) слязъл и започнал да вика против него защо е спрял на това място, а след като видял пешеходеца започнал да крещи и срещу него. На въпроса на свидетеля Й.: „Ми какво правим с колите?“, жалбоподателят погледнал блъснатия автомобил и въпреки наличието на огъване и спукване по бронята заявил, че и няма нищо на колата, след което се качил моторното превозно средство, което управлявал и потеглил. Свидетелят Й. подал сигнал за случилото се на ЕЕНСП 112. На място бил изпратен полицейски екип в състав: Д. А. Х. и П. Х. М. – служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен, които извършили оглед, снели обяснения от свидетеля – очевидец Й. констатирали, че причина за извършване на ПТП е поведението надругия участник в произшествието, изразяващо се в неизбиране на скорост на движение съобразно релефа и състоянието на пътя (ляв завой, надлъжен наклон, преминаване през кръстовище), не спиране своевременно зад спрял пред обозначена пешеходна пътека лек автомобил „***“ с рег. № ***, вследствие на което го ударил отзад и реализирал ПТП с материални щети – спукана, задна броня на посочения автомобил, както и че като участник в ПТП, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП не останал на мястото на произшествието и не уведомил службите за контрол на МВР.

След извършване на съответните издирвателни мероприятия, полицейските служители Х. и М. установили виновния водач – жалбоподателят И. З. И. като констатирали и че същият не представил СУМПС, а управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № *** не бил преминал годишен технически преглед.

Именно изложените обстоятелства се установяват от анализа на показанията на свидетелите, които съдът кредитира с доверие по изложените по-горе мотиви.

В този смисъл са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК: Наказателно постановление № 23-0938004010 от 04.01.2024г. на Началник група в ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, АУАН Серия GA №1115749 от 03.12.2023г., Справка за нарушител/водач, Протокол за ПТП №1878303 от 03.12.2023г., Заповед №8121-з-1632/02.12.2021 година.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Относно нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят И.

З. М. е автор на вмененото му нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с 3 конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. В АУАН и в НП е отразено с какви конкретни условия не е била съобразена скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС в съответствие с изискванията н ацитираната законова разпоредба. Описани са и конкретно причинените релевантни вреди в резултат на настъпилото ПТП. От обективна страна: че на 03.12.2023 година в 18:25 часа в гр. Плевен на кръстовище, образувано от ул.

„***“ и ул. „***“, жалбоподателят И. като водач на лек автомобил „***“ с рег.

№ *** (който не е негова собственост), управлявал посоченото МПС с посока на движение към бул. „***“, като не избрал скорост на движение съобразно релефа и състоянието на пътя (ляв завой, надлъжен наклон, преминаване през кръстовище), не спрял своевременно зад спрял пред обозначена пешеходна пътека лек автомобил „***“ с рег. № ***, вследствие на което го удря отзад и реализира ПТП с материални щети – спукана, задна броня на посочения автомобил. Деянието е извършено умишлено, тъй като И. *** като водач ри смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае задължението си по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и дасъобрази поведението си с него. Правилно е издирина и приложена от АНО приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и съответно е наложено имонно предвиденото от законодателя административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева.

Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

На следващо място, съдът приема и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.

1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.

Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и свидетелят И. М. Й. като 4 собственик на увреденото МПС, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП , а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се.

Бузспорно с оглед установената по делото фактическа обстановка е наличието на разногласие относно обстоятелствата за ПТП. При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя и за второто от описаните нарушения, а именно - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба.

За констатираното нарушение законосъобразно М. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП , предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50,00 до 200,00 лева.

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно - наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в минималния размер на предвидената „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.