Решение № 233 от 26.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Русе, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20234520202340 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Х. Д. А. от с.Свобода, обл.Бургас е подал жалба против наказателно постановление №38-0006701/ 13.11.2023г., издадено от директора на РД“АА”гр.Русе, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 във вр. чл.6, ал.1, т.1 от ЗАП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не се явява, в писмо, с което е изпратил делото до съда, моли наказателното постановление да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 22.04.2023г. жалбоподателят, който не притежавал лиценз на 1

Общността, превозвал осем лица с лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.

№А6200РВ, кат. М1, брой места 8+1, собственост на лицето Т.Л.Н., от Р България за ФР Германия, което било регистрирано от органите на гранична полиция на ГКПП- Дунав мост. От две от превозваните лица- свид.В. и лицето К. били снети обяснения. На 2.06.2023г. А., при връщането си в страната с даденото превозно средство, бил спрян за проверка на ГКПП Дунав мост от гранична полиция и били призовани органите на РД“АА“Русе. В тяхно лице се явил свид.Ц., който съставил на въззивника ауан №332596 от 2.06.2023г. за нарушение разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАП, били му отнети свидетелство за регистрация част II, свидетелството за управление на МПС и регистрационните табели на автомобила с №А6200РВ. На 5.06.2023г. директора на РД“АА”- гр.Русе издал заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1980, с която наложил принудителни административни мерки временно спиране от движение на процесното МПС до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на регистрационната табела на автомобила, отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Заповедта била обжалвана пред АС- Бургас, който с решение №916/16.10.2023г. по адм.д.№1082/2023г. отменил заповедта с мотиви, че при процесните обстоятелства жалбоподателят не е извършвал международен обществен превоз на пътници. ГПУ- Русе сезирало и прокуратурата за престъпление по чл.234г от НК, извършено от жалбоподателя при същите обстоятелства, които с постановление от 2.11.2023г. отказали образуване на досъдебно производство по случая, поради липса на престъпление.

Тази фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води до следните правни изводи:

Съгласно § 1, т. 1, 2 и 14 от ДР на ЗАП международен, обществен на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, при който се преминава през държавна граница. Т.е., превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане. По делото не съществуват доказателства, дори и 2 след проявената активност на съда по служебното събиране на такива, които да установяват заплащане на превоза от пътниците и така да е налице имуществена облага за жалбоподателя. Такива не са съществували и в хода на досъдебното административнонаказателно производство, в която фаза две инстанции, една съдебна и една прокурорска, са констатирали този факт, но въпреки това е издадено атакуваното наказателно постановление. Видно от показанията на свид.В., едно от превозваните лица, пътувалите в автомобила били приятели помежду си и с въззивника, с които той е имал съвместна уговорка за подялба на разноските за гориво до ФРГермания. Няма доказателства нито едно от лицата да е платило на водача пари за услуга по извършване на превоз, което да доведе до облага за А.. Икономическата облага е основен елемент от състава на нарушението, тъй като без нея превоза не е обществен. Безспорно плащането само на горивото до крайната дестинация от пътуващите не води до облага, тъй като средствата, събрани от тях, ще бъдат изразходвани за консуматив по пътуването. По делото не са събрани доказателства и за това А. да е извършвал превоз за чужда сметка или дейност по превозване на пътници срещу възнаграждение. Това тълкувание на закона е проявено и в константната практика на ВАС по правната фигура на споделеното пътуване. Предвид всичко изложено на процесната дата жалбоподателят не извършвал международен, обществен на пътници, не е бил длъжен да има заверено копие от лиценз на Общността, поради което и не е извършил вмененото му нарушение. Всичко това предполага отмяната на наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и изрично искане от страна на процесуалния представител на наказаното лице за присъждане на разноски, АНО следва да бъде осъден на заплати такива. В случая, предвид решение на СЕС, втори състав, от 25.01.2024г. по дело № C 438/22г., невисоката фактическа и правна сложност на делото, проведено в само две заседания и наличието на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди разноски на въззивника в размер на 400лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №38-0006701/ 13.11.2023г., издадено от директора на РД“АА”- гр.Русе, с което на Х. Д. А. от с.Свобода, обл.Бургас на основание чл.93, ал.1, т.1 във вр. чл.6, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

ОСЪЖДА РД“АА”- гр.Русе да заплати Х. Д. А. от с.Свобода, обл.Бургас сумата 400лв. за разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4