Определение № 454 от 26.10.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 26.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20222000500376 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на „Юробанк България“АД, гр.С., чрез пълномощника адв.Д. М., против определение № 832 от 05.04.2022г. по гр.дело № 595/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.299 ГПК е прекратено съдебното производство по предявения от банката иск против Й. Н. А. от гр.Б. за осъждането и да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми, дължими по договор за банков кредит.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Навеждат се оплаквания за липса на предпоставките на чл.299 ГПК.

Твърди се, че предмет на гр.дело №236/2017г. на БОС, приключило с влязло в сила решение, е установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта на сумата от 63 776,96 швейцарски франка по банков кредит за период, различен от този, предмет на настоящото производство. С решението, постановено по гр.дело №236/2017г. е прието единствено, че не е доказано банката да е носител на претендираното вземане, но не и, че сумата е недължима и кой е кредиторът. Съдът не е прекратил производството по наведените с отговора на исковата молба възражения, даден е ход на делото и са събирани доказателства за изясняване на спора. Намира, че неправилно е интерпретиран обсегът и приложението на понятието „сила на присъдено нещо“, включая мотивите на постановеното решение, което е в противоречие с практиката на ВКС и т.18 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, Източник на присъдено нещо е единствено диспозитивът на решението, а мотивите отразяват единствено начина на формиране на волята на съда.

1

Друго нарушение на съдопроизводствените правила според жалбоподателя е неправилното произнасяне по процесуалната легитимация на ищеца. Счита правосубектността на банката, като кредитодател по процесния договор за безспорна. Сочи, че ответникът не оспорва, че макар и напуснал патримониума на банката, процесният договор за кредит се е върнал обратно в него преди подаване на исковата молба. В приключилото производство по т.д №236/2017г. банката не е ангажирала доказателства за извършената през 2015г. обратна цесия, но този неизгоден за ответника факт е признат от него в настоящото производство. Предвид изложеното, съдът е следвало да приеме, че процесуалната легитимация на банката е налице. Допълнително, в исковата молба и в молбата от 17.08.2021г. се съдържат твърдения за универсално правоприемство между „Юробанк България“ и „Бългериън ритейл сървисиз“.

Това обстоятелство е известно поради вписването му в Търговския регистър и не следва да бъде доказвано съгласно разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗТР. Вместо да обсъди и избере кое от трите или и трите основания за допустимост на предявения иск да кредитира, съдът е отхвърлил и трите.

В отговор на частната жалба, подаден от Й. Н. А., чрез пълномощника адв.Д. Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорва твърденията за различия между иска по т.д. №236/2017г. на БОС и този, предявен в настоящото производство. Разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК очертава обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Съгласно т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. по т.д №1/2000г. на ОСГК на ВКС, със сила на присъдено нещо се ползва решението единствено по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, предмет на делото. Съгласно т.2 на ТР №3/22.04.2019г. по т.д №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, което като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, обхваща се правоустановяващото и преклудиращото действия на силата на присъдено нещо и не подлежи на пререшаване. Намира, че производство по разглеждания спор и производството по предходното дело са между същите страни и имат за предмет едно и също материално право – вземане на банката от Й. А., произтичащо от договор за банков кредит.

Независимо, че в настоящото дело се претендира по- голям размер на търсената сума, за друг период и петитумът е за осъждане на ответницата, предмет на иска е същото материално право, отречено с влязло в сила решение и силата на присъдено нещо обхваща цялото вземане, включително правопораждащите факти. Счита за несъстоятелно оплакването, че производството не е прекратено след подаване на отговор на исковата молба.

С даване на ход на делото съдът е предоставил на ищеца да ангажира доказателства за твърдяното от него правоприемство, от което черпи правата си. Банката е заявила, че не твърди новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в предходното производство, нито твърди, че черпи правата си от договор за цесия и/или универсално правоприемство на 2 вземането от „България Ритейл сървисиз“АД. С представения договор за цесия от 27.05.2015г. е опровергано придобиване от банката на вземането по кредита въз основа на универсално правоприемство. В обжалваното определение не се съдържа извод за липса на процесуална легитимация на ищеца, нито е оспорена неговата правосубектност. Производството по делото е прекратено, поради забрана за пререшаване на спора. По делото не е спорно, че банката е сключила с ответницата договор за кредит на 17.04.2008г., прехвърлила е вземането си на „България Ритейл сървисиз“АД с договор за цесия от 30.05.2008г., а дружеството е прехвърлило на банката вземането с обратна цесия 27.05.2015г., а банката е станала негов универсален правоприемник на 04.02.2020г. От изложеното следва, че към датата на настъпване на универсалното правоприемство, процесното вземане е принадлежало на банката и не представлява новонастъпил факт след приключване на предходното производство. Договорът за обратна цесия от 27.05.2015г. е сключен преди образуване на т.д № №236/2017г. на БОС и позоваването му в настоящото производство е преклудиране.

По делото е постъпила частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против определение № 1640/11.07.2022г. по делото, с което е оставено без уважение искането и за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта, с която са присъдени разноски по чл.38 ЗА. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно, а мотивите на съда за бланкетни и несъобразени с действителната фактическа обстановка. Оспорва се основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 - материално затруднение на ответницата. Твърди, че неоснователно е разместена доказателствената тежест за установяване нуждата от прилагане на чл.38 ЗА. Предвид своевременно направеното оспорване от ищеца, съдът е следвало да задължи ответната страна да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА.

Доказателствената тежест е разпределена едва след подаване от страна на банката на молбата по чл.248 ГПК. Представя справка от Агенцията по вписвания, съгласно която ответницата разполага с недвижими имоти, реализира разпоредителни сделки с тях, от което следва извод, че не е материално затруднена. На последно място е заявено, че съдът в нарушение на процесуалните правила е разгледал отговора на Й. А. на искането по чл.248 ГПК, тъй като тя няма правен интерес в това производство, което касае възнаграждение в полза на нейния пълномощник.

В отговор на частната жалба, Й. А., чрез адв.Д., оспорва същата и претендира оставянето и без уважение като неоснователна. Счита определението за мотивирано, правилно и законосъобразно. Поддържа приетото от съда, че изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ГПК обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретна хипотеза. Посочено е, че определението е постановено в съответствие с практиката на ВКС.

Доказателствената тежест за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1 ГПК се 3 носи от ответника. Същият ги е оспорил бланкетно, а е трябвало да представи доказателства за опровергаване им. Приложените такива с частната жалба са преклудирани на основание чл.266, ал.1 ГПК. Заявено е освен това, че от представената справка от Агенция по вписванията е видно, че ответницата не притежава недвижим имот /вписан под № 14/, тъй като същият е продаден на 19.08.2016г. /вписан под №6/. На последно място е посочено, че отговорът на искането по чл.248 ГПК е подаден от надлежната страна по делото Й. А., тъй като процесуалният и представител не разполага със самостоятелно качество на стана в процеса.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба, с предявен иск по чл.79 ЗЗД от „Юробанк България“АД против Й. Н. А. за осъждането и да заплати сумата от 65 928, 71 шв. фр., дължими по договор за потребителски кредит от 17.04.2008г., от които 47169,26 шв .фр. - главница за периода от 08.05.2016г. до 07.04.2021г., 2 326,44 шв.фр – възнаградителна лихва за периода от 08.05.2018г. до 25.06.2019г., 16 433,01 шв. фр.- наказателна лихва за просрочие за периода от 08.03.2019г. до 07.04.2021г., както и 556,72 лв. – разноски по кредита за периода от 13.04.2018г. до 07.04.2021г., а така също и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

По указание на съда, в уточняваща молба от 19.08.2021 г., ищецът е заявил, че не черпи правата си от цесия и/или универсално правоприемство.

Договорът за банков кредит е сключен с ищцовата банка и независимо от обстоятелството дали същият е бил цедиран на друго дружество, дали е налице обратна цесия, както и с оглед на факта на вливането на това дружество в ищцовото, към датата на предявяване на настоящия иск, категорично вземането принадлежи на банката.

Решаващият съд не се е произнесъл доколко с уточняващата молба е отстранена неяснотата в исковата молба досежно основанието за качеството на кредитор на ищцовата банка.

С обжалваното определение, постановено след приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване, съдът е намерил предявените искове за недопустими, поради идентичност на производството с това по приключилото с влязло в сила решение по т.д.№236/2017г. на Бургаския окръжен съд и на основание чл.299 ГПК е постановил прекратяване на делото.

Съгласно приложеното решение №94/10.04.2018г. по т.д №236/2017г. на Бургаския окръжен съд, в това производство е разгледан иск по чл.422 ГПК, предявен от „Юробанк България“ АД против Й. Н. А., за приемане за установено, че ответницата дължи на банката по договор за потребителски 4 кредит № HL 36559/17.04.2008г. общо сумата от 63 776, 96 шв. фр., от която:

54 646, 12 шв. фр. - главница за времето от 08.10.2014г. до 19.09.2016г., ведно със законна лихва от 19.09.2016г. до изплащането; 8802,65 шв. фр. договорна лихва за времето от 08.11.2014г. до 19.09.2016г.; 328, 19 шв. фр. такси за времето от 08.10.2014г. до 19.09.2016г. и 138 лв.- банкови такси за времето 31.08.2016г. до 19.09.2016г. Исковете в това производство са отхвърлени, поради констатацията на съда, че банката не е доказала качеството си на кредитор за предявените вземания, поради извършена на 30.05.2008г. цесия на вземанията по договора в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, за която ответницата е била надлежно уведомена.

Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Силата на присъдено нещо по смисъла на тази разпоредба е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Законът установява императивна забрана правен спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, да бъде пререшаван повторно от съда, поради което предявяването на нов иск между едни и същи страни, основан на същите обстоятелства и за същото искане, е недопустим и образуваното въз основа на такъв иск съдебно производство подлежи на прекратяване. Сила на присъдено нещо е налице в случаите, когато има пълна идентичност в обективните, субективните и времевите предели на спорното правоотношение. Само при наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на присъдено нещо, ищецът би могъл да води нов иск.