Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 961 от 07.08.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 5812/2019
Вид
Решение № 961
Подписан
07.08.2020
В сила
01.09.2020
Състав
ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 961 Година 07.08.2020 Град

С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юни Година 2020 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5812 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът С. твърди в искова си молба, че бил собственик на земеделски земи и основният му предмет на дейност бил отдаването им под наем и аренда. При осъществяване на тази си търговска дейност, влязъл в търговски отношения с ответника Т.. На 22.05.2018 г., между ищеца, в качеството му на наемодател, ответникът Т., в качеството му на наемател, и ответникът М.Д.М., в качеството му на поръчител, бил сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи със срок 1 стО.ска година, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. По силата му отдал на наемателя за временно и възмездно ползване имотите, описани в чл. 1, ал. 2 от раздел I на договора, с обща площ 262,555 дка, находящи се в землището на -, -, -, О. О. и -, О. С.. Съобразно уговореното в чл. 6, ал. 2 на раздел III от договора, наемателят Т. се задължил да заплати наемна цена за стО.ската 2018/2019 г. в размер на 40 лева на декар за имотите в землището на - и в размер на 45 лева на декар за имотите в останалите землища или общо 10 890.47 лева. Наемното плащане следвало да се извърши от наемателя по следния начин: 50 %, представляващи 5445.23 лева, в срок до 30.10.2018 г. и 50 %, представляващи 5445.24 лева, в срок до 30.03.2019 г. За дължимата наемна цена били издадени фактура № **********/25.01.2019 г. и фактура № **********/07.03.2019 г.

Съобразно уговореното в чл. 9, ал. 1 от договора, наемателят дължал на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното плащане. Ищецът изпълнил коректно задължението си да предаде отдадените под наем имоти в държане на наемателя. За периода на действие на договора, осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на земеделската земя. Въпреки това наемателят Т. изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена за стО.ската 2018/2019 г. и на датите на падежа - 30.10.2018 г., съответно 30.03.2019 г., не извършил каквото и да било плащане по банковата сметка на ищеца. Поради изложеното, за наемателя възникнало договорно задължение за заплащане на уговорената наемна цена по договора в размер на 10 890.47 лева (184,902 дка х 40 лева/дка за земите в землището на -, в размер на 7396.08 лева и 77,653 х 45 лева/дка за земите в останалите землища, в размер на 3 494.39 лева). През май 2019 г. отправил покана под формата на напомнително съобщение до Т. да заплати дължимите наемни вноски за стО.ската 2018/2019 г. по договора, но плащане не било извършено. Искането по същество е да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5445.24 лева за главница от неплатена в срок до 30.10.2018 г. първа наемна вноска по договора за наем и фактура № **********/25.01.2019 г., с 552.13 лева мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г., сумата от 5445.24 лева за главница от неплатена в срок до 30. 03.2019 г. втора наемна вноска по същия договор за наем и фактура № **********/07.03.2019 г., с 323.72 лева мораторна лихва от 31.03.2019 г. до 30.10.2019 г., и законна лихва върху главниците от 05.11.2019 г. до изплащането им, както и разноските по делото.

Ответниците

Т. и М.Д.М., редовно призовани, не са подали писмен отговор, като с молба от 09.06.2020 г. заемат становище, че платили част от 5445.24 лева от главницата с банково бордеро от 10.01.2020 г., поради което молят да се отхвърли искът за плащането й, като неоснователен, поради извършеното в хода на делото плащане, като не възразявали да заплатят и законните лихви и разноските, които ищецът бил направил, поради техния пропуск да извършели своевременно плащане, но ще сторели това при финансова възможност и до размера, в който те били разумно направени и оправдани, предизвикани от тяхното неизпълнение, като молят да се отхвърли предявения иск за платената част от главницата в хода на делото и се присъди на ищеца неплатената главница, лихви и разноски в размера, който съдът сметне за справедлив и обоснован, уважавайки направените възражения, а в съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На

22.05.2018 г., между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника Т., в качеството му на наемател, е сключен в писмена форма представения по делото договор за наем на земеделска земя (л. 4-6). С него ищецът предоставил на този ответник, за срок от 1 стО.ска година от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., за временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи с обща площ от 262.555 дка в посочените в чл. 1, ал. 2 от договора землища, срещу наем в размер на 45 лева за декар и в размер на 40 лева за земите в землището на -, платим, както следва:

50 % в срок до 30.10.2018 г. и останалите 50 % в срок до 30.03.2019 г. (чл.

1-2 и чл. 6, ал. 2 от договора). В чл. 6, ал. 1 от договора страните уговорили, че с подписването му се съгласяват, че имотите са предадени в надлежно състояние, а в чл. 9, ал. 1 от договора страните уговорили, че при забава на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя законна лихва върху неплатената сума за всеки ден забава до изплащането й. В чл. 9, ал. 2 от договора страните уговорили още, че в случай на извършени частични плащания, при всяко плащане да се спазва следната поредност на погашенията: първо се погасяват евентуално натрупаните разноски, второ дължимите се към момента на плащането обезщетения/лихви и/или неустойки и остатъка се погасява дължимата главница. Този договор е подписан и от ответника М.Д.М. в качеството му на поръчител (л. 4-6).

От т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява, че размерът на дължимия от ответника Т. на ищеца наем по договора в размер на 10 890.47 лева, е дължим на две равни вноски по 5445.24 лева, като първата е дължима в срок до 30.10.2018 г., а втората - в срок до 30.03.2019 г. (л. 52). Тези падежи за плащането на тези вноски са уговорени в чл. 6, ал. 2 от договора. За плащането на първата наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.10.2018 г. ищецът е издал на този ответник и фактура № **********/25.01.2019 г. на същата стойност, а за плащането на втората наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.03.2019 г., ищецът е издал на този ответник фактура № **********/07.03.2019 г. на същата стойност (л. 14-15).

Това се установява и от т. 2 на ЗСИЕ (л. 52).

Тези фактури са осчетоводени редовно и в счетоводството на ответника Т., като задължение към ищеца, включени са в дневниците му за „покупки“ и в справките му декларации по ЗДДС, които му действия представляват недвусмислено признание не само на факта, че е получил от ищеца без възражения предоставените му за ползване по договора за наем земеделски земи, но и на процесните парични задължения за плащане на уговорените в договора наемни вноски и доказват тяхното съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о.).

Тежестта да докаже при това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето насрещно задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е платил на ищеца тези дължими наемни вноски по 5445.24 лева всяка, до настъпването на уговорения в чл. 6, ал. 2 от договора падеж за плащането им съответно до 30.10.2018 г. и до 30.03.2019 г., лежи по делото върху ответника Т. (чл. 154, ал. 1 ГПК).

В тази насока ответниците представиха с молбата си от 09.06.2020 г. само едно платежно нареждане от 10.01.2020 г., за плащане от ответника Т. на първата наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.10.2018 г., за плащане на която ищецът е издал процесната фактура № **********/25.01.2019 г. (л. 74).

От т. IV-11 и 12 на ЗСИЕ обаче се установява, че с тази сума ответникът е осчетоводил като погасена изцяло дължимата от него наемна вноска от 5445.24 лева по тази фактура, а ищецът е погасил първо начислените на ответника по делото разноски от 300 лева юрисконсултско възнаграждение, платената за образуване на делото държавна такса от 470.65 лева, претендираните от ищеца с исковете му по делото мораторни лихви в общ размер от 875.85 лева и част от 3798.74 лева от главницата/дължимата наемна вноска по тази фактура, по която е останал поради това неплатен остатък от 1646.50 лева (л. 68). Доколкото в случая страните са уговорили в чл. 9, ал. 2 от договора именно приложената в случая от ищеца поредност на погасяване на задълженията на наемателя при частично плащане на дължимите от него суми по договора, а нормите на чл. 76 ЗЗД са диспозитивни, породи което не могат да се приложат в случая (в този смисъл и Р 431-2005-II т.о. и Р 111-2009-I т.о.), то независимо, че в платежното нареждане от 10.01.2020 г. ответникът е посочил, че плаща наемната вноска от 5445.24 лева по процесната фактура № **********/25.01.2019 г., следва със същото частично плащане да се погасят съгласно уговореното от страните в чл. 9, ал. 2 от договора – първо сторените от ищеца към този момент разноски за заплатена държавна такса за производството в размер на 470.65 лева (но не и начисленото от ищеца юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, защото то не е било платено от ищеца на юрисконсулта му, а се начислява съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК от съда при приключване на делото, в размерите по НЗПП, съразмерно с уважената част от исковете му по делото, в който смисъл не представлява сторените към момента на това плащане разноски от ищеца, та да бъдат приспадани от частичното плащане на ответника съгласно чл. 9, ал. 2 от договора), след което дължимите се за исковия период според т. 7 от ЗСИЕ мораторни лихви в общ размер от 862.16 лева (а не претендираните от ищеца по-големи такива лихви за същия период от общо 875.85 лева) и след това част от 4112.43 лева от дължимата се по тази фактура главница/наемна вноска от 5445.24 лева, след което от същата вноска остава неплатената с това частично плащане част от 1332.81 лева от главницата/наемната вноска по същата фактура № **********/25.01.2019 г. Тъй като до приключване на съдебното дирене по делото няма данни да са налице и други плащания, съдът намери за установено, че този ответник е платил на ищеца забавено, в хода на делото на 10.01.2020 г., само платената от ищеца държавна такса от 470.65 лева за образуване на делото, дължимите му се мораторни лихви в общ размер от 862.16 лева, от които 544.52 лева мораторна лихва за забавата от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г. да му плати неплатената наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.10.2018 г. по фактура № 50551/25.01.2019 г. и 317.64 лева мораторна лихва за забавата от 31.03.2019 г. до 30.10.2019 г. да му плати неплатената наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.03.2019 г. по фактура № 200403/07.03.2019 г. и част от 4112.43 лева от дължимата се по първата фактура главница/наемна вноска от 5445.24 лева, а дължимият се остатък от 1332.81 лева от същата вноска и дължимата наемна вноска от 5445.24 лева с падеж 30.03.2019 г. по фактура № 200403/07.03.2019 г., няма данни да му е платил до приключване на съдебното дирене (чл.

235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).

При това положение ищецът има право да иска изпълнението/плащането, както на неплатеният му остатък от 1332.81 лева (тъй като останалата част от същата от

4112.43 лева е погасена в хода на делото чрез посоченото частично плащане, поради което иска в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли в същата му част) от първата наемна вноска, така и неплатената му втора наемна вноска от 5445.24 лева, заедно със законната лихва върху същите от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (тъй като дължимите за забава в плащането им горепосочени мораторни лихви за претендираните от ищеца периоди преди исковата му молба, са погасени чрез същото частично плащане в хода на делото, поради което исковете му за същите лихви следва да се отхвърлят поради същото в тази им част, като неоснователни, както и в останалата им част, но поради недължимост на същите над дължимите се техни горепосочени размери от вещото лице, до претендираните от ищеца по-големи), което ищецът е и сторил с предявените по делото искове за тяхното плащане (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.