Присъда № 14 от 02.02.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1088/2021
- Вид
- Присъда № 14
- Подписан
- 02.02.2022
- В сила
- 18.02.2022
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда №14/02.02.2022г. по НОХД №1088/2021г., изготвени на 01.03.2022г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия В. Д. СЛ. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание пострадалият редовно и своевременно призован се явява лично. Заявява, че не му е възстановена сумата и не желае подсъдимия да сключва споразумение с представителя на РП- С.. Не желае да предявява граждански иск. Моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител. Придържа се към отговорите на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, дадени от прокурора.
В разпоредително заседание ощетеното юридическо лице редовно и своевременно призовано не изпраща свой представител.
Подсъдимият се явява лично и със служебен защитник в разпоредително заседание. Защитникът отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият заяви, че не признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а след това изявление съдът счете, че не са налице условия за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и насрочи съдебно заседание.
Подс. В.С. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание „Лишаване от свобода“, което да се отложи за минималния изпитателен срок от ТРИ години.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия С. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
1
Частния обвинител в съдебно заседание поддържа обвинението наред с прокурора като не е съгласен, че само това са откраднатите вещи. Относно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия се придържа към казаното от прокурора.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
В недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Козлодуй“ №33 живеели двама братя, св.
Б. СЛ. Д. и Г. С. Д.. С тях живеел сина на Г. Д. от втория му брак- св. А. Г.ев Д..
Подсъдимият В. Даниелов С. бил внук на Г. С. Д. от дъщеря му Д. С.а, родена по време на първия му брак. Дълги години подс. С. живеел в къщата на ул. „Козлодуй“ №33 като бил отглеждан от прабаба му и прадядо му С., тъй като майка му не се интересувала от него. След смъртта на прабаба му, прадядото на подсъдимия бил настанен в дом за стари хора, а той останал да живее в къщата като ползвал стаята му. По- късно подсъдимият бил изгонен от св. Б. СЛ. Д. и неговия брат Г. С. Д., който бил неподвижен след претърпяно заболяване. Поради това подс. С. нощувал на различни места, най- често при съседи в същата махала и нямал постоянен адрес.
На неустановена дата през месец ноември 2020г., тъй като бил добре ориентиран с разположението в къщата, влязъл в имота на ул. „Козлодуй“ №33 през прозорец с дървена дограма, който бил разположен към улицата, упражнявайки натиск. По това време в дома си бил единствено Г. С. Д., който предвид състоянието му бил неподвижен и се намирал в една от стаите. Подсъдимият С. влязъл в друга стая, откъдето взел телевизор марка „JVC“, собственост на св. Б. СЛ. Д.. Скрил го в изоставена къща с цел да го продаде по- късно.
След това до края на месеца подс. С. влизал в същия недвижим имот още няколко пъти по същият начин, а именно през прозореца като взел 1 бр. мъжки портфейл, черен на цвят с лични документи и карта за казино, собственост на св. Б. СЛ. Д.. По- късно видял, че в портмонето няма пари и го изхвърлил в кофа за смет.
На 27.11.2021г. св. Б. Д. установил, че липсва портфейла му с лична карта и карта за казино „Колор бет“, който държал във вътрешния джоб на якето си закачено на закачалка в коридора на къщата. След няколко дни установил, че липсва телевизорът му марка „JVC“ от стая със стари вещи, в която не влизал често. За извършените кражби той споделил със св.
А. Д.. Двамата се усъмнили, че извършител може да е подс. С., тъй като по време на съжителството им с него също липсвали някои от вещите им. Те твърдели, че подс. С. ги продавал, за да изкара пари, тъй като бил наркозависим. За установените липси св. А. Д. подал сигнал в РУ на МВР- С..
На 27.11.2021г. подс. С. помолил съседката, св. Д.Ч. да пренощува в къщата й, тъй като нямало къде да отиде. Тя го съжалила и го прибрала за няколко дни. Тогава видяла да държи мъжки черен портфейл, за който той обяснил, че бил на св. Б.Д. и го е взел от якето му, но в него имало само жълти стотинки, лична карта и карта за казино. На 30.11.2020г. св.
Ч. казала на подс. С., че повече не може да остане в дома й. Тогава той напълнил шише с вода и пред очите й отново влязъл през прозореца в имота на ул. „Козлодуй“ №33.
На 08.12.2020г. подс. С. отишъл в магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. С. на бул.
„Цар Симеон“ №39, взел чифт чорапи и ги сложил под закуска от топлата витрина. Докато 2 обикалял магазина, скъсал етикета на чорапите и ги скрил в джоба на якето си. Насочил се към касова зона, която преминал като заплатил само баничката. След това бил спрян за проверка от охраната на магазина и било установено, че в джоба си има 1 чифт черни мъжки чорапи на стойност 3,99 лева, които по- рано е взел от търговския обект, без да плати. За установената кражба св. КР. ЗДР. Г.- управител на търговския обект, подала сигнал до РУ на МВР- С.. На мястото пристигнали полицейски служители, които след като установили самоличността на подс. В.С., го отвели.
С протокол за доброволно предаване от 01.12.2021г. подс. С. предал на полицейските служители от РУ на МВР- С. 1бр. LCD телевизор, марка „JVC“, модел LT- 37A80ZU, черен на цвят, със сериен №LC22313- 088B със захранващ кабел към него. С разписка от 27.07.2021г. същият бил върнат на св. Б. СЛ. Д..
С протокол за доброволно предаване от 08.12.2021г. подс. С. предал на полицейските служители от РУ на МВР- С. 1 бр. мъжки чорапи на стойност 3,99 лева. Същите били върнати срещу разписка на св. ХР. М. Т..
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 117,49 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите Б.Д., А.Д., Д.Ч., П.С., К.Г., Х.Т., И.С. и Н.К., както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на св. Д.Ч. дадени по време на досъдебното производство, тъй като те кореспондират с всички останали събрани доказателства. Не кредитира нейните показания, дадени в съдебно заседание, тъй като те противоречат на останалите, събрани по делото доказателства. Тя е с висше образование, грамотна, подписала се е на протокола за разпит, след като е декларирала, че го е прочела лично и удостоверява с подписа си, че показанията й са записани правилно. Явно с показанията си в съдебно заседание се опитва да оневини подсъдимия.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
3
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 27.11.2020г. до 08.12.2020г. в гр. С. в условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на стойност 117,49 лева, както следва: за времето от 27.11.2020г. до 01.12.2020г. отнел чужди движими вещи- 1 бр. Телевизор марка „JVC“ 37 инча и 1 брой мъжки портфейл на обща стойност 113,50 лева от владението на Б. СЛ. Д. от гр. С., на 08.12.2020г. отнел чужди движими вещи- мъжки чорапи на стойност 3,99 лева от владението на КР. ЗДР. Г.управител на „Кауфланд“, филиал 7100, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подс. С. е знаел, че като отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние от дома на пострадалия Б.Д. извършва деянието кражба, за което е обвинен. Наясно е бил и с това, че като отнема чифта чорапи от магазин „Кауфланд“ също извършва кражба и по този начин ще увреди ощетеното юридическо лице. Въпреки това той е извършил тези противоправни деяния и по този начин са настъпили вредните последици за собствениците на откраднатите вещи.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия С. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия и чистото му съдебно минало, тъй като е реабилитиран.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подс. С..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че на подс. С. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Съдът счита предложените наказания от прокурора и от защитника на подсъдимия за занижени и с тях не биха се постигнали целите на наказанието. Ето защо съдът намира, че е найподходящо да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца. Така определено наказанието на подсъдимия С. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
Съдът счете, че наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца подс. С. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице 4 предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той не е осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, тъй като е видно, че е реабилитиран на основание чл.88а от НК. Наложеното наказание е до три години „Лишаване от свобода“ и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимия съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо съдът отложи изпълнението на наказанието като прецени че е най- подходящо това да бъде за минималния изпитателен срок от ТРИ години.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 100,65 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.