Решение № 154 от 25.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000502182 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.01.2020г., постановено по гр.д. № 17/2019г. на Монтански окръжен съд ЗК „Лев Инс“АД е осъдена да заплати на Е. В. В. от гр.*** сумата от 100 000лвчастичен иск при цялостна искова претенция от 120 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП на 17.07.2018г., ведно със законната лихва от 27.07.2018г., деловодни разноски, както и дължимите държавни такси. Решението е постановено при участието на ТЛП Г. Н. Г. на позицията на ответника ЗК „Лев Инс“АД.

Решението е обжалвано от ответното дружество ЗК „Лев Инс“АД в осъдителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост. Конкретните доводи за неправилност на решението са насочени против постановяването му в нарушение на процесуалния закон и разясненията в ТР № 1/2017 по т.д. № 1/2017г на ОСГТК, според които гражданският съд бил длъжен да спре висящо пред него производство, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Твърди се, че при настъпване на ПТП е образувано наказателно дело и внесен обвинителен акт, но въпреки наличието на преюдициално наказателно производство, съдът отказал да спре настоящото дело. С посоченото се обосновава съществено процесуално нарушение, тъй като при изтъкнати обстоятелства за съставомерност на деянието /поглъщащо деликта/ компетентен да се произнесе дали има престъпление е наказателният съд. На следващо място се твърди 1 неправилност на решението, поради необоснованост- съдът придал по-голяма доказателствена тежест на едни доказателства, а други игнорирал. В тази връзка се прави анализ на изводите на експертизата и се обосновават доводи, че от становището на вещото лице и медицинската документация не става ясно кои точно прешлени са счупени, от което следвало, че травмите като проявление и последици са неустановени. Недоказано също било твърдението за счупване на трохантерния масив на лява бедрена кост, което следвало от липсата на данни в стенографското изследване. Поддържа се също оплакване, че определеният размер на обезщетението е несъответстващ на действително търпените вреди, както и на обществено-икономическите условия на живот. И на края се поддържа оплакване, че неправилно съдът е отхвърлил като недоказано възражението за съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД и подходил съвсем формално въпреки становището на медицинската експертиза в обратна насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли искът като неоснователен.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – ищецът Е.В., който чрез пълномощник е изразил подробни доводи и съображения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението.

Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за репариране на вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност за вреди към трети лица, обезпечава ответният застраховател ЗК „Лев Инс“АД.

От фактическа страна не е спорно и се установява от приетите пред първата и инстанция писмени доказателства наличието на валиден застрахователен договор с ответното дружество, покриващо риска „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към трети увредени лица /полица № BG/22/118001965256/08.07.2018г., със срок на валидност една година, считано от 09.07.2018г./ и настъпване на пътното произшествие на 17.07.2018г с пострадалия ищец, за което свидетелстват приложените писмени доказателства констативен протокол № 3/2018г на РУ –Белоградчик с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие.

От изслушаната пред първата инстанция автотехническа експертиза се изяснява механизма на произшествието, като настъпило на 17.07.2018г. около 00:40 часа на път 1-1 / Е-79/, при което л.а. Фолксваген Шаран с рег.№ ***, управляван от Г. Н. Г. от гр.*** , движещ се в посока към гр. Монтана със скорост около 87 км/ч., при пътна маркировка непрекъсната разделителна линия „М1", навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал челно насрещно /ексцентрично/ движещия се л.а. „ Тойота Пикник" с рег.№ ***, управляван от ищеца Е.В. със скорост от 71 км/ч. Участъкът от пътя, на който е станало 2

ПТП-то е определен като прав, с двупосочно пътно платно с надлъжен наклон при добри климатични условия и разрешена скорост от 90 км/ч. В становището си експертът не може да даде еднозначен отговор по какви причини управляваният от Г. Н. Г. лек автомобил е напуснал своята лента за движение и навлязъл в насрещното пътно платно, където се движел управляваният от ищеца автомобил. От липсата на спирачен път се съди, че произшествието е възникнало внезапно, като мястото на удара е определено в лявата пътна лента /лентата за движение на лек автомобил Тойота Пикник/, на около 1.80 метра вдясно от левия край на платното за движение. Ударът бил челен /ексцентричен/ при застъпване на около 160 см в областта на предните челни части на автомобилите. Според решаващите изводи на съдебния експерт инж. Р.И. основна причина за пътния инцидент е навлизането на лекия автомобил Фолксваген Шаран в лентата за насрещно движение.

Изводите на автотехническата експертиза напълно кореспондират с писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествието, издадени от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек/ и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за фактите пряко възприети от длъжностностните лица при извършване на огледа.

Обсъдените доказателства, изясняващи механизма на произшествието, потвърждават изводите на първата инстанция за противоправно поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Шаран Г.Н., което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент.

Категорични в тази връзка са обсъдените доказателства, че основна причина за пътното произшествие е внезапното навлизане на водача Н. в насрещната за него /лява/ лента за движение при наличие на пътна маркировка „М1“, с което нарушил правилата за движение, визирани в чл. 16. ал.1 т.1 ЗДвП, налагащи забрана при платно за движение с две пътни ленти водачът да навлиза в лентата за насрещно движение, включително за извършване на маневри изпреварване или заобикаляне при наличие на непрекъсната пътна маркировка М1 /чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП/. Безспорно на следващо място се установява наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача Г.Н. и настъпването на вредите – увреждане здравето на другия водач, вследствие на което е търпял описаните физически и морални страдания.

Неоснователни са доводите в жалбата на застрахователя, че обжалваното решение се явява на самостоятелно основание неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и разясненията в ТР № 1/2017 по т.д. № 1/2017г на ОСНГТК, според които гражданският съд е длъжен да спре висящо пред него производство, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Посочената теза е обоснована с образувано наказателно производство и внесен обвинителен акт, обуславящ наличието на преюдициално наказателно производство, въпреки което съдът отказал да спре настоящото гражданско дело. По този процесуален въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 3

616/21.07.2014 г. по т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 316/24.06.2016г. по ч.т.д. № 887/2016г. 2 т.о., ТК, ВКС и др., съгласно която предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. При преценка за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да бъде установена идентичността между твърдяното противоправно деяние като причина за вредите, и деянието и неговата противоправност, за което има повдигнато обвинение с обвинителен акт. В конкретният случай няма данни /включително пред въззивната инстанция/ образуваното по този случай наказателно производство да е внесено в съдебната му фаза, за да се установи пълна идентичност между деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт и противоправното деяние, от което се твърди в исковата молба, че са настъпили вредите. На следващо място гражданският съд е компетентен да изследва дали соченото деяние съставлява деликт, който не винаги е тъждествен с изпълнителното деяние, което от субективна и обективна страна покрива признаците на престъпен състав по НК. Обсъдените факти, имащи отношение към механизма на пътното произшествие налагат категоричен извод, че поведението на водача на застрахования автомобил е противоправно- в нарушение на регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП правила и се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на противоправните последици.

При деликтната отговорност вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ като в случая не се твърдят, нито установяват обстоятелства, които да оборват тази презумпция.

Следващият спорен по делото въпрос се отнася до размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед на съответствието му с принципа на чл.52 ЗЗД.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът –мъж на 45г. е получил множество травматични увреждания – разкъсно-контузни рани в теменната област на главата, гръдна травма – счупване на ребра- 1-во и 5-то в дясно, фисури на 3,4,6,7 и 8 ребро в дясно, счупване на дръжката на гръдната кост, наличие на кръв в двете гръдни половини; контузия на бял дроб – двустранно, счупване на напречните израстъци на 1-ви, ,2-ри и 3-ти поясни прешлени в ляво; травма на крайниците – разкъсноконтузни рани в двете коленни области и закрито счупване на горния край на големия пищял на лява подбедрица. Счупването на гръдна кост и ребра в дясно са причинили трайно затруднение в движението по съвкупност за срок от 2-3 месеца. Наличието на белодробна контузия с кръв в двете гръдни половини реализира състояние временно опасно за живота.

Счупените напречни израстъци на поясните прешлени са причинили трайно затруднение от 4

3 до 6 месеца, а счупеният ляв голям пищял - затруднение в движението за срок до 8 месеца.

Първоначално пострадалият е бил откаран по спешност и хоспитализиран в МБАЛ „Св.Петка" АД гр. Видин в отделение по ортопедия и травматология с оплаквания от болки в главата, гърдите и долните крайници, с големи разкъсно-контузни рани в коленните области. Извършени са клинични прегледи и консултации със специалисти, лабораторни и образни изследвания, назначена му е медикаментозна терапия за стабилизиране състоянието му. След консултация с реаниматор по повод на гръдната травма на 17.07.2018г. е преведен в реанимация за лечение поради контузионен бял дроб, където е бил до 30.07.2018г. На 27.07.2018г. е извършено оперативно лечение, поради счупването на горния край на тибията - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация с локална анестезия и поставена гипсова имобилизация на ляв долен крайник. По време на болничното лечение са извършвани вливания, кръвопреливания, медикаментозно лечение, поставен е гипсов крачол и рехабилитация. Изписан е на 16.08.2018г. с окончателна диагноза счупване на горния край на тибията /голям пищял /, закрито в ляво и придружаващи заболявания - Фрактура косте I и V вдясно. Фисури на III- IV- VI-VII u VIII ребро вдясно проксимално. Фрактура манубриум на стернум без костни фрагменти. Фрактура на пр. трансверзус LI - L3. Данни за мозъчно сътресение при проведеното в болничното заведение лечение не са установени. По повод персистиращи оплаквания от болки и ограничени движения в ляво коляно, болки в лявата гръдна половина при дишане и при движение, на 02.10.2018г. ищецът е направил преглед със специалист-ортопед, при който са установени клинични данни за предно-латерална нестабилност на лява КС, ограничени и болезнени движения- флексионна контрактура в лява КС, анталгична походка с помощни средства. На пострадалия са дадени препоръки за физиотерапия и рехабилитация. На 03.10.2018г. ищецът е направил консултация със специалист-физиотерапевт, при което му е назначена терапия: физиотерапевтични процедури от първа група, общо 20 броя. На 22.10.2018г. ищецът е направил контролен преглед при специалист-ортопед, при който е установено, че продължават оплакванията му от болки и ограничени движения в ляво коляно, болки в лявата гръдна половина при дишане и при движение. След около месец е проведен нов контролен преглед при специалистфизиотерапевт, който е установил ограничени по обем движения и хипотрофия на бедрена мускулатура, като е назначени поредните 20 броя физиотерапевтични процедури. Към датата на прегледа на 11.11.2019г., повече от година след инцидента, е установено, че ищецът не се е възстановил от травмата на долен ляв крайник, въпреки проведени два курса физиотерапия – оточно коляно, намален обем на мускулатурата при ляво бедро, несамостоятелна, накуцваща походка с видими белези от хирургично обработени рани на коленните стави