Решение № 5244 от 24.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5244 гр. София, 24.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. при участието на секретаря Б. като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110147227 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К. АТ. ИВ., ЕГН **********, дължи на ищеца „Е., сумата от 5525.22 лв., представляваща сбор от непогасените вноски по Договор за потребителски кредит № . г. за периода от 04.11.2015 г. до 04.02.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1385.91 лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода от 04.02.2018г. до 24.09.2020 г. вкл., за част от които суми е била издадена заповед за изпълнение от 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 50583/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че между „Ю. /с предишно наименование „Ю. и ответникът К. АТ.

ИВ. бил сключен договор за потребителски кредит № . г., по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит „за текущи нужди“, в размер на 18 000 лв. Сумата била предоставена на кредитополучателя по следната банкова сметка: .G62ВР.I.. на 04.02.2018 г., видно от приложеното бордеро от същата дата. За усвоения кредит ответникът-кредитополучател поел задължение да погаси същия на равни месечни вноски, от които 6 вноски – всяка в размер на 209 лв., 113 вноски – всяка в размер 1 на 216.62 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 215.87 г. лв., дължими на 05то число на месеца съгласно погасителен план. Ищецът твърди, че ответникът е спрял да погасява дължините вноски, като последното плащане било от дата 22.11.2010 г. Сочи, че крайният срок за издължаване на дълга бил 04.02.2018 г. Предвид забавата на ответника претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.02.2018 г. до 24.09.2020 г. вкл. Твърди, че по силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. ищецът „Е. е придобил вземанията на „Ю., с предишно наименование „Ю., от ответника К. АТ. ИВ. по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен.

Ето защо, моли за уважаване на исковете. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове. Ответникът оспорва да е получавал заемната сума по договор за потребителки кредит № ., който е без дата. Оспорва процесната сума да е преведена по сметка, чийто титуляр да е ответникът, както и подписът за „клиент“, поставен на бордерото, да е на лицето К. АТ. ИВ.. Оспорва крайният падеж на договора да е 04.02.2018 г. предвид липсата на дата на самия договор. Предвид неоснователността на главния иск, счита, че и акцесорният е неоснователен. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 50583/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.

Исковете са допустими, като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителки кредит № ./04.02.2008 г., по който ответникът е усвоил предоставения кредит, както и че се е породило процесното главно вземане и че вземането за процесната сума е изискуемо и размерът на задължението на ответника, а също така и че вземанията по този договор са цедирани в полза на „Е. по силата на сключен на 18.01.2016 г. договор за възлагане на вземания, както и че цесията е надлежно съобщена на длъжника.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга си, както и останалите ползващи го възражения.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

От представения по делото Договор за потребителки кредит № . от 04.02.2008 г. се установява по безспорен начин, че между К. АТ. ИВ. и „Ю. /с предишно наименование „Б./ е сключен Договор за потребителски кредит съгласно погасителен план към него, а от представеното на л. 15 от делото бордеро № . от 04.02.2008г. е видно, че заемната сума в размер на 18 000 лв. е била преведена по разплащателна сметка с . , с титуляр К.И., т.е. сумата по кредита е била усвоена, като още на същата дата тя е изтеглена в брой на каса от 2 кредитополучателя. В този смисъл е и приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Ето защо и възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни.

От представения Договор за потребителски кредит в се установява, че разрешеният кредит от 18 000 лв. е за срок от 120 месеца, при лихва за първите 6 месеца – 7% и действащ базов лихвен процент за потребителски кредити в лева – 8.250%, надбавка 0.400 пункта, ГПР – 8.28%. В договора е посочена цел на кредита – текущи нужди. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, който е неразделна част от договора, включително лихва и главница. Размерът на всяка месечна вноска е 209 лв. през първите 6 месеца от срока на издължаване на кредита и 216.62 лв. за оставащия период. В чл. 7, ал. 2 е посочено, че в случай че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключване на договора, се променя едностранно от банката, като промените се отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. В този случай банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план. В чл. 8 е уговорено, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат: б. „а“ в брой до 04-то число на месеца; б. „б“ – безкасово чрез удръжка от разплащателна или влогова сметка на кредитополучателя в банката; или б. „в“ – по друг начин.

В допълнение, изложените обстоятелства се установяват и от представената молба за потребителски кредит от 04.02.2008 г. на л. 12 от делото, както и запис на заповед, издаден на 04.02.008г. от К. АТ. ИВ. в полза на „Ю. за сумата от 18 000 лв., ведно с лихва в размер на 7% за първите шест месеца и 7.85% - за следващия период.

Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства, че на 18.01.2016 г. между „Ю. и „Е. е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по процесния договор са прехвърлени на „Е. – договор за възлагане на вземания, както и потвърждение, подписано на 18.01.2016 г. за това, че цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към потвърждението с посочване /включително но не само/ на идентификационния номер на договора за кредит, име и ЕГН на основния кредитополучател по съответния договор. Посочено е, че всеки един от цедента и цесионера потвърждават, че цесията е в сила от 18.01.2016г. и на датата на приключване цесионерът е придобил всички вземания на цедента във връзка с портфейла.

От приложение № 1 /л. 54-56 от делото / се установява, че вземанията по процесния договор за главница в размер на 17178.84 лв. – главница, 2693.64 лв. – лихва, са били предмет на сключената цесия.

Представено е и пълномощно от изпълнителния директор и прокурист на „Ю., с което упълномощават адвокатско дружество „И. и Д.“, адв. М.., адв. М., адв. П. и „Е. да представляват банката като извършват следните действия във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. – да уведомяват съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници /в това число основни длъжници, съдлъжници и поръчители/ по договори за потребителски кредити /в това число договори за кредитни карти и овърдрафти/ за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за прехвърляне на вземания; да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на Договора за прехвърляне на вземания, като третират всички лични данни по стриктно конфиденциален начин и осигуряват пълно спазване на приложимите изисквания 3 за защита на личните данни. Посочено е, че пълномощното е валидно до 31.01.2026г., ако не бъде оттеглено по-рано от упълномощителя с писмено уведомление до всяко от упълномощените лица.

Представено е към исковата молба и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от адв. Г.Х., като пълномощник на „Ю., адресирано до ответника, с което е посочено, че с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. между „Ю. и „Е., банката е прехвърлила на „Е. портфейл от необслужвани вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Потвърждение към договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. Посочено е, че е прехвърлено и вземането към ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № . г.

Страните не спорят, че уведомлението е достигнало до ответника, което се потвърждава и от извършваните от него към „Е. плащания след датата на цесията. Но дори и да се приеме, че това не е така, следва да се съобрази, че към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия от адв. Х., в качеството на пълномощник на „Ю., която с нотариално заверено пълномощно от 19.02.2021 г. е упълномощена да уведомява съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица - длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за прехвърляне на вземания. Видно от самото пълномощно, същото е валидно до 31.01.2026 г., като по делото не са ангажирани доказателства да е било оттеглено.

Т.е. по делото са налице приложени към исковата молба уведомления, изходящи от пълномощник на цедента, както и на цесионера, адресирани до ответника за сключената цесия. Съдът намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника /в този смисъл – Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II ТО/, и следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът в качеството му на цесионер е активно легитимиран да предявява процесните искове, като ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.