Решение № 3179 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3179 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110100796 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявен от “А 1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“) срещу „Строително предприемачески - холдинг“ ЕООД иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 9979.81 лева – неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020г. , потребени за периода 28.10.2019г. - 27.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.08.2021г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задължението си към оператора, поради което предявява иск срещу него, като обосновава правния си интерес от иска по чл.422 ГПК с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 49603/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията. Посочва, че услугата не е била предоставена реално на никой от адресите, посочени в договора. Пояснява, че преди периода, за който се претендират сумите, дружеството-ответник действително е ползвал офис на бул. „Цар Борис III“ № 81, но считано от 31.12.2018г. го е освободил и ползва помещения на адрес бул. „Цар Борис III“ 159, където услугата не е ползвана, поради неизградена мрежова свързаност.

Акцентира на обстоятелството, че се търси заплащане на суми за период, който предхожда процесния договор, което не е оправдано. Представя писмени доказателства и претендира разноски.

1

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключеният между страните Договор от 05.02.2020г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя следните услуги на ответника „Business Voice”, „достъп до интернет“, “Data VPN”. Уточнено е с Приложение № 1 към договора, основните параметри на услугите, включително адресите, за които се предоставят, а именно за „Business Voice” - адрес: гр. София, ул. „Цар Борис III“ № 81 и гр. София, кв. „Подуяне“, ул. „Буная“ № 8; за услугата „достъп до интернет“ - гр. София, ул. „Цар Борис III“ № 81, гр.

София, кв. „Подуяне“, ул. „Буная“ № 8 и КК Елените, хотел Зорница Сандс в Елените; за услугата “Data VPN“ - гр. София, ул. „Цар Борис III“ № 81 и гр. София, кв. „Подуяне“, ул.

„Буная“ № 8. Страните са подписали констативен протокол, от който е видно, че е активирана услугата на адрес: гр. София, ул. „Цар Борис III“ № 81 и гр. София, кв.

„Подуяне“, ул. „Буная“ № 8.

Съдът намира, че страните са били валидно обвързани от така приложения договор.

По делото са приети като доказателство следните фактури, за които се твърди, че задълженията по тях са непогасени: фактура № 0402567645/02.12.2019 г. за отчетен период 28.10.2019-27.11.2019г. и с падеж 31.01.2020 г.; фактура № **********/02.01.2020 г. за отчетен период 28.11.2019-27.12.2019г. и с падеж 02.03.2020 г., фактура № 0405900745/03.02.2020 г. за отчетен период 28.12.2019-27.01.2020г. и с падеж 03.04.2020 г.; фактура № 0407469113/02.03.2020 г. за отчетен период 28.01.2020-27.02.2020г. и с падеж 01.05.2020 г.; фактура № 0409040316/01.04.2020 г. за отчетен период 28.02.2020-27.03.2020г. и с падеж 31.05.2020 г.; фактура № 0410608020/04.05.2020 г. за отчетен период 28.03.202027.04.2020г. и с падеж 03.07.2020 г.; фактура № 0412173361 г. за отчетен период 28.04.202027.05.2020г. и с падеж 01.08.2020 г.; фактура № 0413740273/01.07.2020 г. за отчетен период 28.05.2020-27.06.2020г. и с падеж 27.07.2020 г.; фактура № 0415296700/03.08.2020 г. за отчетен период 28.06.2020-27.07.2020г. и с падеж 23.08.2020 г.; фактура № 0416846274/01.09.2020 г. за отчетен период 28.07.2020-27.08.2020г. и с падеж 21.09.2020 г.

Общото задължение по тези фактури е в размер на търсената с иска главница от 9979.81 лева.

Не са представени доказателства от ответника за погасяване на задължението, доказването на което обстоятелство е било в негова тежест (така и в Определението по чл.140 ГПК).

При все това, недоказано се явява възражението, че ответникът не ползва офис на бул. „Цар Борис III“ № 81, считано от 31.12.2018 г., а ползва друг офис на същия булевард, но номер 159. Представения по делото договор за наем сочи, че ответникът в периода 17.12.2018 г. – 17.12.2021 г /за срок от три години/ е ползвало офис на адрес гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 159. Представеният договор обаче не доказва, че ищецът е престанал да ползва офиса на адрес гр. София, ул. „Цар Борис III“ № 81, където са предоставяни услугите.

Освен това, договорът между страните касае предоставяне на мобилни услуги за няколко 2 адреса, ползването на които не се оспорва.

Основателно е обаче възражението на ответника, че наличието на облигационна връзка за вземанията по период преди датата на сключване на договора, представен по делото - договор за мобилни услуги от 05.02.2020г., не се доказва. Този договор касае период за доставяни услуги след 07.02.2020 г. /посочената в него датата на влизане в сила/, но не и за предхождащия период. По отношение на него ищецът в уточнителна молба от 30.11.2022 г. пояснява, че се опира на друг договор, сключен между страните по-рано – на 19.12.2017 г., като с последващия договор /процесния/, условията били предоговорени.

Договор за мобилни услуги от 19.12.2017 г по делото не е представен, поради което наличието на облигационна връзка между страните не се доказва до датата на влизане в сила на договора от 05.02.2020 г. Липсата на представен договор пречи на съда да установи дали става въпрос за предоговаряне на отношенията между страните или за нов /с по-стара дата/ договор между страните, в който случай би могло да липсва тъждество между основанията, на които ищецът търси вземането си в заповедното и исковото производство като негово продължение. Ето защо, този състав намира, че искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 3288.35 лева фактура № 0402567645/02.12.2019 г. за отчетен период 28.10.201927.11.2019г. с падеж 31.01.2020 г.; фактура № **********/02.01.2020 г. за отчетен период 28.11.2019-27.12.2019г. и с падеж 02.03.2020 г., фактура № 0405900745/03.02.2020 г. за отчетен период 28.12.2019-27.01.2020г. и с падеж 03.04.2020 г.; фактура № 0407469113/02.03.2020 г. за отчетен период 28.01.2020-27.02.2020г. Размерът е определен от съда при съобразяване на признатите от ищеца факти /по реда на чл. 175 ГПК на стр. 2 от исковата молба/.

Предвид изложеното, исковата претенция по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за установяване съществуване на вземане по останалите описани по-горе шест броя фактури на обща стойност 6691.46 лева се явява основателна и подлежи на уважаване. Доказателства за плащането на тази сума от ответника не са налични, а възражението му в този смисъл – недоказано.

Падежа на вземанията по всяка от фактурите е настъпил, а забавата на ответника прави основателен иска за законна лихва.

По разноските

При този изход на спора, разноските се присъждат по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Направените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 549.20 лева, от които 249.60 лева разноски по ч.гр.д. № 49603/2021 г по описа на СРС, 55 състав, и 299.60 лева – в настоящото производство, от които 199.60 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер по НЗПП. От тях, съобразно уважената част от иска, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 368.23 лева, от които 167.35 лева разноски по ч.гр.д. № 49603/2021 г по 3 описа на СРС, 55 състав, и 200.88 лева – в настоящото производство.

Ответникът своевременно е претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на отхвърлената част от иска и на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, в полза на ответника следва да се присъдят тези разноски, възлизащи в размер на 32.95 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55 -ти състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.

79, ал. 1 ЗЗД, че „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК 121873400, с седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Буная“ № 8, офис 7, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Кукуш“ № 1, със съдебен адрес: гр.София, бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, сумата 6691.46 лева – неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020г. , потребени за периода 28.02.2020г. - 27.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.08.2021г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49603/2021г., по описа на Софийския районен съд, 55 -ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния търсен размер от 9979.81 лева - неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020г. , потребени за периода 28.10.2019 г. - 27.01.2020г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК 121873400, с седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Буная“ № 8, офис 7, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата 368.23 лева, от които 167.35 лева разноски по ч.гр.д. № 49603/2021 г по описа на СРС, 55 състав, и 200.88 лева – в настоящото производство.

О С Ъ Ж Д А „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес: гр.София, бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, да заплати на „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК 121873400, с седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Буная“ № 8, офис 7, сумата 32.95 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4