Решение № 5173 от 18.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20241100507844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА - длъжника по изп. д. № 20247830400061/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783, с район на действие СГС, срещу Постановление от 06.06.2024 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп. дело № № 20247830400061, с което е отказано намаляване на размера на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и е отказано спиране на производството по изпълнителното дело.

В жалбата на длъжника се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението на адвоката за образуване на изпълнително дело възлиза в размер на 200,00 лв. В случая действията на процесуалния представител на взискателя се свежда ли до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се следва възнаграждение от 200 ,00 лв., като н е са извършвани действия на процесуално представителство, защита и съдействие и действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10, за да бъде претендирано възнаграждение в размер за горницата над 200,00 лв. Сочи се, че няма доказателства за заплащане на 1 адвокатското възнаграждение в неговата цялост. Жалбоподателят се позовава и на разрешенията в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 , с което съдът на ЕС е освободил българските съдилища от задължението безусловно да се съобразяват с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед прекомерния размер на адвокатския хонорар, жалбоподателят счита, че не е определен правилно размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени Постановление от 06.06.2024 г. по изп. д. №

20247830400061/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783, с район на действие СГС, и да намали разноските за адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до размер на 200,00 лв., както и да намали размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съгласно определения материален интерес.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че е налице незаконосъобразен отказ на ЧСИ да спре изпълнителното дело поради това, че длъжникът не е надлежно уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД относно цесията на кредитора - цедент с третото лице цесионер в нарушение на материалноправната норма на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С поканата за доброволно изпълнение било връчено уведомление по чл.99 ЗЗД, но същото не изхождало от предишния кредитор – цедента, а от настоящия кредитор -цесионер, поради което уведомлението няма правните последици по отношение на длъжника.

Поддържа се неправилност на мотивите на ЧСИ в обжалваното постановление, че цедента надлежно е упълномощил цесионера за изпращане на съобщение по чл.99 ЗЗД, тъй като на жалбоподателя не е връчен договора за цесия, от който е видно това обстоятелство. Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да отмени Постановление от 06.06.2024 г. по изп. д. № 20247830400061/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде спряно принудителното изпълнение по делото и вместо това изпълнителното производство да бъде спряно до надлежното получаване на уведомление за цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Претендират се разноските, направени в настоящото производство.

Взискателя „ЗЦВ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител сочи, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Н а 28.05.2024 г. по молба на взискателя „ЗЦВ“ ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез адв. Р.М. от САК, е образувано изп. дело №

20247830400061/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783, с район на действие СГС, срещу Столична община, въз основа на изпълнителен лист от 02.05.2024 г., издаден по адм. дело № 28/2021 г. по описа на Административен съд София 2

- град в полза на Д.Д.З., видно от който длъжникът е осъден да заплати сумата от 72 576,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 21.11.2016 г. до 30.11.2019 г. от четири недействителни и отменени по съответния ред индивидуални административни актове, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 10181,00 лв., представляваща направените разноски преди всички съдебни инстанции.

Към молбата за образуване на изп. дело са приложени доказателства за цедиране на вземането по изпълнителния лист в полза на взискателя, а именно договор за цесия от 27.05.2024 г., сключен между Д.Д.З. като цедент и взискателя „ЗЦВ“ ЕООД, и съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „ЗЦВ“ ЕООД за прехвърляне на вземането по издадения изпълнителен лист. Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с които взискателят е възложил действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 4 536,00 лв., която сума е заплатена в брой при подписване на договора, който служи като разписка за получената сума. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за връчване на длъжника на приложеното към молбата уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно с поканата за доброволно изпълнение.

На 29.05.2024 г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника Столична община по настоящото изпълнително дело, като към поканата е било връчено уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

На 31.05.2024 г. длъжника е подал възражение и молба, с които е поискал от ЧСИ да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лв. – за образуване на изпълнителното производство, като е изложил съображения, че по делото няма други извършени действия, освен действие по депозиране на молба за образуване на изп. дело, както и искане за спиране на изпълнителното производство до надлежното уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С Постановление от 06.06.2024 г ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ е отказал да спре изпълнителното производство поради липса на предпоставките на чл.

432 ГПК и чл. 454 ГПК. Изложил е мотиви, че от представения договор за прехвърляне на вземане от 27.05.2024 г. е видно изрично овластяване на цесионера да съобщи на длъжника от името на цедента за станалата цесия, както и че цесионера от своя страна е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ да връчи уведомлението по чл. 99, ал. 3, ведно с поканата за доброволно изпълнение на длъжника, поради което прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от датата на нейното връчване на 29.05.2024 г. С Постановлението от 06.06.2024 г. ЧСИ е оказал да намали приетия като разноски в изпълнителното производство адвокатски хонорар в размер на 4 536,00 лв., като е приел че размера е в унисон с разпоредбите на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските 3 възнаграждения.

На 14.06.2024 г. взискателят е подал молба до ЧСИ, с която е поискал налагане на запор на небюджетни банкови сметки на Столична община и пристъпване към принудително събиране на дълга поради изтичане на срока за доброволно изпълнение и неплащане на дълга от страна на длъжника. С молба от 26.06.2024 г. взискателят е поискал също така налагане на запор върху безналични ценни книжа, притежание на длъжника. На 01.07.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, с което се налага запор върху средствата по банкови сметки на длъжника, които нямат бюджетен произход и не са средства, получавани във връзка с европейски проекти до размер на сумата от 123 225,01 лв.

СГС приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп. дело № 20247830400061/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783, с район на действие СГС. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С изменението на ал. 1 и ал. 2 на чл. 435 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ се разшириха актовете и отказите на съдебния изпълнител, срещу които взискателите и длъжникът могат да предявят жалба пред съда за установяване на тяхната процесуална незаконосъобразност, вследствие на което да бъде постановена тяхната отмяна. Едно от основните субективни права на длъжника за процесуална защита представлява уредената правна възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като до този момент само спирането и прекратяването на принудителното изпълнение можеше да се обжалва и то от взискателите. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Чрез тези процесуални действия съдебният изпълнител прегражда временно /при спирането/ или окончателно /при прекратяването и приключването/ принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Основанията за спиране на изпълнителното производство са уредени в чл.

432, ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба изпълнителното производство се спира: от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2 ГПК, чл. 309, ал. 1 ГПК, чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, чл. 438 Г П К и ч л . 524 ГПК; по искане на взискателя; в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; в случаите по чл.

282, ал. 2 ГПК, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; в случаите по чл. 624б ГПК; в случаите по чл.

627б, ал. 2 и в други случаи, предвидени в закон. По арг. от разпоредбата на 4 чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, която предписва, че изпълнението се спира и в други случаи, предвидени в закон, изброяването на основанията в т. 1 – 6 не е изчерпателно. Към основанията, посочени в чл. 432, ал. 1 ГПК, следва да се добавят и други изрично уредени в закона случаи, предвиждащи спиране на изпълнителния процес, напр. чл. 420, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 10 ГПК – при подадено в срок възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадено въз основа на менителничен ефект, облигация или купони по нея; в останалите случаи по чл. 420 ГПК; по чл. 423, ал. 2 и ал. 3 ГПК, чл. 438 ГПК, чл. 282, ал. 2 ГПК, чл. 309 ГПК; с откриване на производството по несъстоятелност – по чл. 638 ТЗ и пр. В процесния случай нито една от изброените хипотези не се сочи или установява да е налице, за да послужи като основание за спиране на изпълнителното производство, нито пък са налице данни да е налице друго основание за спиране, предвидено в закон.

Изложените в жалбата доводи на длъжника срещу законосъобразността на обжалвания отказ да бъде спряно изпълнителното производство, свързани с цедиране на вземането и спазване на изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД се явяват неоснователни и същите не обосновават спиране на изпълнителното производство. Редът за защита на длъжника при подобни материалноправни възражения е исков – посредством предявяване на иск по чл. 439 ГПК, поради което жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението се явява неоснователна.