Решение № 345 от 11.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./........... 06.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1276 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на В.С.П., ЕГН **********, от гр. Варна, съдебен адрес: ***, чрез адвокат А.С., с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2019г., ок. 11,30 ч., в гр. Варна, бул. „Васил Левски”, преди спирка „Дубровник” (посока центъра), по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № *****А.М.В.от гр. Варна, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG-******, издадена от ЗК „Лев инс” АД;

2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019г. до окончателното й плащане.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от 23.01.2020г.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на предявения иск е претендираното право на ищеца В.С.П. от гр.

Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2019г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № *****А.М.В.от гр. Варна. Същото се претендира в размер на 50 000 лева.

Претендира се и осъждане на ответния застраховател да заплати обезщетение за допуснатата от него забава за определяне и изплащане на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди от виновното и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, в размер на законната лихва върху главницата 50 000 лв., считано от 24.07.2019г. – датата на изтичане на срока за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съответно в чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

От ищеца не се твърди, че воденото спрямо водача на л.а. „Ситроен Ц3” с ДК № *****А.М.В.от гр. Варна наказателно производство е приключило с присъда или друг акт на наказателен съд, задължителен за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК. Напротив, установява се, че с постановление от 30.01.2020г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна заведеното досъдебно производство №94/2019г. по описа на Сектор „РПТ”, ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК. С оглед на това и предвид оспорването на ответника на факта на извършено от водача А.В. неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се дължи в настоящия процес и е в доказателствена тежест на ищеца В.П..

Въз основа на събраните по делото доказателства – Констативен протокол за ПТП №443/13.03.2019г., докладна записка, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.03.2019г., ведно със скица и фотоалбум (л.2, л.5-8, л.11-18, ДП №94/2019г.) и изслушаното и прието заключение на авто- техническата експертиза се установява следната фактическа обстановка:

На 13.03.2019г., в гр. Варна, около 11,30 ч., л.а. „Ситроен Ц3” с ДК № *****управляван от водача А.В., се движел по бул. „В.

Левски”, в посока от РЗИ (ХЕИ) към ж.к. „Чайка”. Тази пътна отсечка е била с временна организация на движение поради извършвания по същото време ремонт на лявото пътно платно на бул. „В. Левски” (в посока РЗИ). Движението се осъществявало двупосочно в две пътни ленти на дясното платно на булеварда (в посока ж.к. „Чайка”).

Временната организация на движението било извършено чрез поставена вертикална пътна маркировка - вертикални ограничаващи табели с бализи с направляващи стрелки (Пътен знак номер С4.1). Обособените по този начин пътни ленти били с ширина 3.7м - лява (насрещна) лента, съответно 8.5м – дясната лента (с посока на движение към ж.к. „Чайка”), т.е. последната била с “двойна” ширина спрямо насрещната пътна лента. На мястото на ПТП нямало друга хоризонтална и/или вертикална пътна маркировка, вкл. пешеходна пътека, както и светлинна сигнализация. Управляваният от водача А. В. л.а. „Ситроен Ц3” се движел в лявата част на обособената дясна пътна лента (с обща ширина 8.5м) със скорост около 40 км/ч.

Приближавайки участъка на бул. „В. Левски” преди сп. „Дубровник”, на около 58м. от втората отбивка вдясно към ул.

„Царевец”, в последния момент водачът А. В. забелязал навлезлия в лентата му за движение пресичащ пешеходец – ищеца В.П.. За да избегне удар, водачът предприел маневра чрез рязко намаляване на скоростта и завой вляво, при което автомобилът навлязъл изцяло в платното за насрещно движение, където спрял. Водачът на движещият се зад него л.а. „Рено” вероятно също е повторил тези маневри, като поради малката дистанция между автомобилите и нормално по-късното възприемане на възникналата опасност л.а. „Рено” се ударил в задната част на вече спиращият л.а.

„Ситроен Ц3”.

Независимо от бързата и адекватна реакция на водача, пешеходецът В. П. бил бутнат, но не челно, а вече при завиването на автомобила, странично - приплъзващо с предна дясна част (преден десен калник, предна дясна врата с огледало за обратно виждане), при което той паднал. В резултат на това същият получил съчетана травма, изразена със счупване на костите на черепа вдясно, челно теменно, клинични данни за сътресение на мозъка, счупване на долна челюст в ляво, охлузни наранявания. Впоследствие той бил откаран в болницата, където му е била оказана медицинска помощ.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и след оглед на място вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ) дава заключение, че преди възприемане на опасността и настъпване на ПТП скоростта на движение на л.а. е била от порядъка на 40 км.ч., тъй като при по-висока от посочената скорост не би могъл да извърши рязката маневра като установената в конкретния случай (преминаване в лявата лента между разположените вертикални ограничаващи табели с бализи, без да се удари в тях и да спре). Не са налични данни за изчисление на скоростта на движение на л.а. „Ситроен ЦЗ” непосредствено преди и по време на удара с пешеходеца.

Вещото лице разглежда два варианта на механизма на ПТП, обусловени от наличието или не на бял микробус, движещ се отпред и вдясно на управлявания от водача А.В. л.а. „Ситроен ЦЗ”. С оглед ширината на дясната пътна лента (с посока на движение към ж.к. „Чайка”) от 8.5м, технически е възможно движението и на двете превозни средства, при което движещият се по-назад лек автомобил би могъл да размине микробуса.

Наличието на микробус безспорно ограничава видимостта на водачите на движещите се след него превозни средства. Напълно е възможно, според вещото лице, водачът на микробуса да е намалил скоростта и да е дал възможност на пешеходеца да премине пред него; в такава ситуация пешеходците обичайно допускат грешка да не спрат и се огледат като подминат автомобила, който го пропуска, мислейки, че всички движещи се по пътното платно автомобили го пускат. При това положение появата на пешеходеца на пътната лента е било внезапно за водача на движещия се зад микробуса л.а. „Ситроен ЦЗ”. В случай, че не е имало микробус, то както водача на л.а., така и пешеходеца технически са имали пълна видимост и са могли да съобразят поведението си с конкретната обстановка и да не допуснат настъпването на ПТП.

Разгледания от вещото лице вариант с наличието на микробус пред и вдясно от л.а. „Ситроен Ц3”, ограничаващ видимостта, при което появата на пешеходеца на пътното платно е била внезапна за водача В., не следва да се обсъжда предвид липсата на каквито и да било доказателства по настоящото дело, събрани по надлежния процесуален ред, установяващи този факт. За да предложи и коментира този вариант, вещото лице се основава единствено на свидетелски показания, събрани в прекратеното досъдебно производство, което е недопустимо.

От приложената по делото като писмено доказателство епикриза по И3 №4441, издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св.Анна- Варна” АД - гр. Варна, както и от заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял черепно мозъчна травма - счупване на костите на черепа в дясно челно теменно, клинични данни за сътресение на мозъка, охлузни наранявания, както и лицева травма - счупване на долна челюст в ляво, охлузни наранявания. По повод на получените травми ищецът е бил на лечение в неврохирургична клиника където е проведено медикаментозно лечение по отношение на черепномозъчната травма. Болничния престой е бил за два дни, което по мнението на експерта не е обичайно и най-вероятно е било провокирано от факта, че пострадалият е клошар и не е здравно осигурен.

Според вещото лице счупването на черепните кости и сътресението на мозъка са довели до наличие на общомозъчна симптоматика със загуба на спомен за инцидента, главоболие, отпадналост лесна уморяемост. Тази симптоматика е възможно да продължи значителен период от време. Макар да не е вписано в епикризата, възможно е пострадалият да е получил и контузия на мозъка (макар и малка), защото като се счупи череп то винаги се уврежда и подлежащото мозъчно вещество. Към момента може да се приеме, че пострадалият се е възстановил от черепно-мозъчната травма, макар и да е възможно дискретни нейни прояви да продължат дълго време. Възможно е, според вещото лице, тази травма да даде отражение и на психиката на пострадалия, като индикация за това може да е и начина му на живот, който „е меко казано неразумен”.

Счупването на долна челюст е довела до трайно затруднение в дъвченето и говора, като това се дължи и на липса на лечение. При извършения преглед вещото лице установява, че лявата буза е отточна, липсва срастване на костта в лявата половина на челюстта, устата се отваря само частично. Затруднението на дъвченето и говора продължават. По мнението на експерта, ако не се потърси стоматологична помощ и не се предприемат действия за възстановяване, несрастването на челюстта ще остане завинаги, но денталните услуги са скъпи, а с оглед начина на живот, който води, ищецът едва ли разполага с финансова възможност.

Според вещото лице охлузните наранявания по лицето и главата се възстановяват в рамките на една - две седмици.

При така установените факти, за да се произнесе по същество на предявените искове, съдът прие от правна страна следното:

За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.