Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 09.07.2025, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Административно наказателно дело 116/2025
Вид
Решение № 46
Подписан
09.07.2025
В сила
04.08.2025
Състав
Тихомир Колев Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 1, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 ал. 1 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 ал.2 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Чирпан, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20255540200116 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на М. И. З. от АК - Стара Загора, като пълномощник на П. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ** със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ***, ет.4, офис 2, тел. *** - чрез адв.

М. З. , против НП № 25 - 0375- 000074/ 13. 03. 2025 г., издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.и чл.

175, ал.1, т. 5 от ЗДвП с което му е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:

1

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с НП № 25 - 0375- 000074/ 13. 03. 2025 г., издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.и чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП с което му е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, затова че: “ На 26.01.2025 в 03:30 часа в град Чирпан по ул. Михаил Кочев до дом номер 4, в посока запад-изток, управлява собственият си лек автомобил марка БМВ 320 Д с рег. номер **, като: Водачът С. по време на движение, не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия и условията на видимост, губи контрол над МПС, което управлява и блъска в задната част паркирано в най-дясната част на пътното платно МПС, марка БМВ 525 Д с рег. номер **, с което реализира ПТП с материални щети.Същият не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и го напуска, с което е извършил:“

1. ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО

АТМОСФ.УСЛОВИЯ РЕЛЕФА ,УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ,ИНТЕЗИВНОСТТА НА

ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ

ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО . ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП;

2. НАРУШАВА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ КАТО УЧАСТНИК В ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП.

Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на 2 основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е съставен от неочевидци на извършване на нарушението. Вписания като свидетел по акта И. Д. също е полицейски служител и също не е очевидец на извършване на нарушението, като в АУАН актосъставителят изрично е отбелязал, че св. Д. е свидетел по съставяне на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. В конкретния случай на местопроизшествието е имало свидетели очевидци на извършване на нарушението и това е било лицето Иван Маленов Зъбов, подало сигнал и от което са снети сведения.

Следователно от горното се установява, че нито актосъставителя, нито вписания в АУАН свидетел имат пряко впечатление за обективността на изложената в АУАН фактическа обстановка.

От твърде противоречивите и объркани свидетелски показания, събрани в хода на настоящото производство , не се констатира дали св. И. А. Д. е бил свидетел при установяване на нарушението или при съставяне на акта, като в самия АУАН не е направено отбелязване, че приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Дори и да се приеме, че е свидетел по установяване на нарушението, то следва да бъде съобразен фактът, че установяването на нарушението не извършено на място на настъпилото ПТП , а евентулно впоследствие след снемане на Обяснения от жалбоподателя.

Изрично следва да бъде отбелязано, че Протокол за ПТП, не е представен, нито пък има данни да е бил съставян от органите на реда.

Напротив и двамата свидетели твърдят, че по същество не са установили кой е евентуалния извършител на деянието. В тази насока св. И. Д. „ Не зная кой е карал, дали е карало лицето в АУАН, дали е друг, не сме установили. Нямаше как да го установим на място. „, така също и св. – Б. П. М. „ АУАН съставихме, не веднага, след 1- 2 дни. За нарушител писахме П. П., но лично не съм аз го връчвал акта. С П. не съм говорил, него го нямаше, аз го съставих в РУ и мисля, че има сведения снети от него“.

Отделно от това, формирайки обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН всъщност е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен. Горното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 "при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина".

Извод: административнонаказателното производство е образувано въз основа на 3

АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, поради което и същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение. Доколкото функцията на свидетелите по акта е чрез техните показания да се установи верността /истинността/ на възприетата от актосъставителя конкретна фактическа обстановка, то при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено за извършител, и обуславят отмяната на НП като издадено при неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и при липсата на изключението по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Дори и да се приеме, че актът е редовно съставен в присъствието на единия от свидетелите, които са присъствали на установяване на нарушението, т. е. не е налице процесуално нарушение поради това, че нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН изисква АУАН да бъде подписан от поне от един от свидетелите, посочени в него, то от събрания по делото доказателствен материал не се установяват безспорно кой е извършителят на процесното деяние и неговата вина. В тежест на АНО е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като именно наказващият орган е субектът на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, а не да бъдат изведени единствено предположения, че именно жалбоподателят извършил противоправното деяние, така че на същия да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност.

На второ място, в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия и условията на видимост, губи контрол над МПС, което управлява и блъска в задната част паркирано в най-дясната част на пътното платно МПС, марка БМВ 525 Д с рег. номер **, с което реализира ПТП с материални щети.

Така направеното описание на нарушението е непълно и неконкретизирано. Не е посочено с каква точно скорост касаторът е управлявал автомобила, за да се прецени, че същата е несъобразена. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП фактори не е била съобразена избраната от водача скорост – с атмосферните условия, какви са били, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост като не са посочени какви са били условията на видимост.

В АУАН и НП е цитирана ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, без да са очертани установените от контролните органи обективни обстоятелства по случая, като са изброени част от посочените по-горе, без да е конкретизирано какви са били атмосферните условия и условията на видимост. Липсва индивидуализация на нарушението, очертаване на характеризиращите го белези, Отразено е само "движение с несъобразена скорост".

Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото 4 за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си.

Отделно, липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, вкл. и по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т. е. дали ПТП е настъпило именно поради виновното поведение на санкционираното лице.

На терето място съдът счита, че така издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно и е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното постановление, първоначално като място на извършване на нарушението е посочено - гр. Чирпан, на ул. „Отец Паисий“, а по-надолу - гр.