Решение № 129 от 24.09.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. С., 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20251870200225 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Б. К. от гр. С., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 60 от 15. 05. 2025 година, издадено от началника на РУ С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева лева за нарушение чл. 60 ал. 1, т. 3, буква „е“ от ЗОБВВПИ, както и с глоба от 500 лева за нарушение на чл. 96 ал.4 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени процесуални нарушения.

Пред съда жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и чрез процесуален представител по пълномощие адвокат Ц. Т. от САК.

Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. От пълномощникът му юрисконсулт П. И. е представено писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и кога е подадена, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване наказателно постановление, предвид което се явява процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя А. Б. К. с ЕГН ********** на основание чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ за нарушение на чл. 60 ал. 1, т. 3, т. „е“ 1 от ЗОБВВПИ са наложени административните наказания глоба от 3000 (три хиляди) лева и отнемане за срок от една година разрешението за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20150122662, издадено на 29. 06. 2022 година от РУ С., валидно до 21. 06. 2027 година, за това че на 13. 04. 2025 година около 23:30 часа в района на „Регионален център за събиране на отпадъци- С.“ пренася в личния си автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** законно притежавана от него ловна карабина „ИЖ-18“, калибър 223, с № 101888946, като пробата за наличие на алкохол в издишания въздух отчита 1, 52 промила, както и глоба от 500 лева за нарушение по чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ, за това че на 13. 04. 2025 година около 23:30 часа в района на „Регионален център за събиране на отпадъци- С.“ в нарушение на чл. 96 ал. 4 пренася в личния си автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** законно притежавана от него ловна карабина „ИЖ-18“, калибър 223, с № 101888946 заредена с един брой патрон в цевта, без да е поставена в транспортен куфар или в калъф, със заключващо устройство на спусъка.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се установява че действително на 13. 04. 2025 год. около 23:30 часа , в град С., в района на „Регионален център за събиране на отпадъци- С.“ жалбоподателят А. Б. К. като водач на лек автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** е управлявал този автомобил след употреба на алкохол е пренасял в управлявания от него автомобил законно притежавана от него ловна карабина „ИЖ-18“, калибър 223, с № 101888946 след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в издишания въздух 1, 52 промила, установено с техническо средство " Алкотест Дрегер 7510", фабричен № 0161. Това деяние на жалбоподателя А. Б. К. така както е описано в обжалваното НП се установява от кредитираните от съда показания на свидетеля Г..

В действителност жалбоподателят А. Б. К. не е извършил нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ. При съобразяване фактите, които се твърдят в АУАН и в НП, дори не се твърди да е извършил нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ. За състава на тази разпоредба се изисква да е употребил оръжието, това е признак от обективна страна, без който не може да има нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ, а употреба на оръжие и боеприпаси въобще не се твърди в АУАН и в обжалваното НП.

Нарушението по чл. 184 ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия ЗОБВВПИ е установено за субект на административно наказателна отговорност, който носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на ЗДвП. В случая такова нарушение не е посочено в АУАН, както и в обжалваното наказателно постановление, а и не се установява от събраните по делото доказателства.

Това че, както е посочено в АУАН и НП А. Б. К. пренася описаната ловна карабина в управлявания от него автомобил след употреба на алкохол, не налага извод, че е извършил нарушение по чл. 184 ал.1 от ЗОБВВПИ. По никакъв начин едното пренасяне на посоченото оръжие така както е посочено в АУАН и в НП не може да се приравни на изискуемото от закона в санкционната разпоредба на чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ носене и употреба на оръжия и боеприпаси. От никое доказателство по делото не може да се приеме че жалбоподателят А. Б. К. е носил и употребил оръжие и боеприпаси за да се приеме че е извършил нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Следвайки принципа за граматическо и логическо тълкуване и липсата на алтернативност в основния текст на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, съдът намира, че за да е налице състава на това нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ следва да са осъществени кумулативните признаци на изпълнителното деяние - носене и употреба на оръжие и боеприпаси. Логически се налага извода, че за да бъде осъществено това нарушение следва лицето както да носи оръжие и боеприпаси, така и да ги употреби по предназначение. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и отразеното в НП, в момента на извършената проверка, жалбоподателят единствено е носил огнестрелно оръжие, без да го е употребил, с оглед на което и липсата на елемент от фактическия състав на описаното 2 нарушение правят деянието несъставомерно.

В частта му относно нарушението, за което жалбоподателят е наказан с глоба от 500 лева наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване на доказателствата от които е установено нарушението и които потвърждават извършването му.

Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 от НПК, приложим и в настоящото производство на основание чл. 84 от НПК, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи и съответно да се защити относно приписваното му нарушение и какви доказателства го потвърждават.

Освен, това неспазването на изискването за посочване на доказателствата, с които се установява и потвърждава нарушението е довело до непълнота на доказателствата.

Никое доказателство не сочи, че визираната в НП и АУАН ловна карабина е огнестрелно оръжие, а присъда, наказателно постановление и настоящото решение не могат да почиват на предположение по силата на чл. 303 ал. 1 от НПК, приложим и в настоящото производство, на основание чл. 84 от ЗАНН.

Без да се поставят под съмнение показания на свидетеля полицай Г. М., този свидетел няма непосредствени възприятия за нарушението, няма възприятия в какво състояние е била описаната ловна карабина, към момента в който констатирана у жалбоподателя, независимо дали е иззета или доброволно предадена на полицаите. Няма представен по делото протокол за изземване, нито протокол за доброволно предаване на ловната карабина описана в АУАН и в НП, няма експертиза, нито каквото и да било доказателство че същата представлява огнестрелно оръжие. А няма и твърдение, че описаната в АУАН ловна карабина е огнестрелно оръжие.

Видно от съдържанието на административното обвинение, формулирано в АУАН и в НП наред с нарушението на чл. 57 ал. 1, т. 5 изразяващо се в непосочване на доказателствата потвърждаващи нарушението, същото е описано непълно, като непълнотата засяга найважния признак на нарушението от обективна страна, така както е посочено в закона – чл.

190 ал. 1 и чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ, а именно представлява ли огнестрелно оръжие ли описаната в НП и АУАН ловна карабина. При представените доказателства да се приеме че пренасянето й е нарушение по чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ означава НП и настоящото решение да почиват на предположение и то за най-важния признак от състава на това нарушение, при това непосочен в обстоятелствената част на административното обвинение.

При описание на нарушението в АУАН и НП, въобще не е посочен този най-важен признак от обективна страна за нарушението по чл. 190 ал. 1, във връзка с чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ, а именно огнестрелно оръжие ли е визираната в АУАН и НП ловна карабина. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП и относно това нарушение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при издаване на обжалваното НП. Нарушена е по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК защитата на жалбоподателя относно приписваното му нарушение, а именно по въпроса за пренасяне на огнестрелно оръжие е обвинен за нарушение по чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ и доказателствата които го потвърждават.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че издаденото срещу А. Б. К.. наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено както в частта му относно приписваното на жалбоподателя нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ, така и в частта му относно приписваното на жалбоподателя нарушение по чл. 190 ал. 1, вр. чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ.

Тъй като Наказателно постановление № 60 от 15. 05. 2025 год. е издадено в две самостоятелни части, на отделни хартиени носители за всяко от визираните две административни нарушения, съдът следва да го отмени за всяко от нарушенията визирани в 3

НП № 60 от 15. 05. 2025 год. Не може да се пренебрегне обстоятелството че при описание на първото нарушение в наказателното постановление като основание за издаването му е описан АУАН различен от този в който действително е описано деянието, прието за нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ. Тъй като в действителност няма такова нарушение по изложените по-горе съображения, материално правната незаконосъобразност на НП и непълното и поради това неясно описание на нарушението без твърдение че оръжието е използвано, са решаващите основания за отмяна на НП за това нарушение, независимо какъв номер е посочен на АУАН в НП и независимо от различието му с действителния номер на АУАН съставен за това нарушение. В конкретния случай това е създало допълнителна неяснота за жалбоподателя с кой акт за установяване на административно нарушение е констатирано нарушението му по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ и съответно да се защити за това нарушение, описано в АУАН и в НП по начин различен от посоченото в закона при описание на нарушението по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ и обективните му признаци.

Предвид горното и на основание съдът на основание чл. 63 ал. 1, т. 2 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 60 от 15. 05. 2025 година, издадено от началника на РУ -С., както в частта му в която на А. Б. К. от гр. С., ЕГН **********, са наложени административните наказания "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и отнемане за срок от една година разрешението за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20150122662, издадено на 29. 06. 2022 година от РУ С., валидно до 21. 06. 2027 година за нарушение чл. 60 ал. 1, т. 3, буква „е“ от ЗОБВВПИ, така и в частта му в която А. Б. К. с ЕГН ********** е наложено на основание чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ административното наказание глоба от 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ.

Разпечатката съдържа 32 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67394115-b64f-4f13-ad02-6ca7664841f8