Решение № 215 от 12.10.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Исперих, 12.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20233310100799 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 323 от ТЗ от „******“ ООД, ЕИК 127587384, с адрес на управление с. Пристое, общ. Каолиново, ул.

„Добруджа“ № 1, представлявано от управителя ЙО. СТ. ЙО., чрез пълномощник адв. Ж. И. П. от АК – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул.

„Съединение“ № 113, ет. 2, против „*****“ ЕООД, ЕИК 116557541, представлявано от управителя А. Д. П., с адрес на управление гр. Исперих, ул.

„Ахинора“ № 82.

В исковата молба се твърди, че ответникът като продавач не е изпълнил задължението си за доставка на пшеница по сключен между страните неформален договор за търговска продажба, като доставил само част от уговореното, поради което ищецът сключил заместващи сделки с други доставчици, като закупил на по-висока цена пшеницата. Претендира се осъждане на ответника да плати на основание чл. 323 от ТЗ разликата между платената от ищеца цена на пшеницата, закупена по заместващите сделки, и уговорената цена на недоставената пшеница по договора за продажба с ответника в размер на 14 586,86 лв. При условията на евентуалност, ако искът по чл. 323 от ТЗ бъде отхвърлен, на основание чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД, моли ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за преките и непосредствени вреди и пропуснати ползи, претърпени в резултат на недобросъвестно поведение на ответника, породени от неизпълнението на договорното задължение да достави на ищеца пшеница при договорена цена и 1 условия. Претендира законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответника намира исковете за неоснователни. Оспорва изцяло исковете с възражения, предявени с отговора на исковата молба. Заявява, че *****Т ЕООД действително е издало фактура на ищцовото дружество „******“ ЕООД, но от страна на управителя не са водени разговори с управителя на ищеца. Твърди, че между страните не са договаряни параметри на сделка, касаещи количество и продажна цена. Твърди, че това е причина ответното дружество да върне преведената от ищцовото дружество сума. Твърди, че не е сключвал формален договор за процесната сделка. Твърди, че с ищцовото дружество не са осъществявани и не съществуват взаимоотношения касаещи договор за покупко-продажба на зърно. Счита, исковете за недоказани по размер. Твърди, че към 05.06.2023г. ищеца е разполагал в своите складове с необходимото по сделката с ***** ЕООД, количество зърно. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник адв. П. поддържа иска по чл. 323 от ТЗ и моли да бъде уважен. При условията на еветнуалност моли да бъде уважен иска с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД.

Съдът, като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба първоначално е предявена пред РС – Нови пазар, пред който е било бразувано гр. д. № 895/2023г. по описа на РС – Нови пазар.

РС – Нови пазар е изпълнил процедурата по чл. 131 от ГПК, като е изпратил препи от исковата молба и приложенията към нея на ответника, който е представил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба.

РС – Нови пазар е прекратил образуваното пред него производство по гр. д. № 895/2023г. и е изпратил делото на РС – Исперих по местна подсъдност, като е уважил предявенто от ответника с отговора на исковата молба възражение за местна подсъдност.

В РС – Исперих е образувано гр. д. № 799/2023г. по описа на РС – Исперих.

Въпреки, че предявеният осъдителен иск по чл. 323 от ТЗ произтича от търговско правоотношение между страните, т. е. от търговска сделка по чл.

286 ТЗ, делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл. 124 и сл.

ГПК, а не по реда на особеното исково производство по чл. 365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд съгласно разпоредбата на чл. 103 във вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК.

По делото е приета фактура № 415/05.06.2023г. за доставка на 700 тона пшеница на единична цена 385лв./тон и обща сума 269 500 лв. Цената по тази фактура е платена на 06.06.2023г. от „******“ ООД по банкова сметка на ответника „*****“ ООД, посочена във фактурата. В същият ден на 06.06.2023г. ответникът „*****“ ООД връща платената цена по издадената фактура и не доставя договореното количество пшеница.

2

На 05.06.2023г. ищецът сключил договор за покупко-продажба № Б-122978-W/05.06.2023г. с купувач „*****“ ЕООД, ЕИК 121492584, съгласно който „******“ ООД се задължило да продаде на „*****“ ООД 700 тона хлебна пшеница , реколата 2022г., срещу цена 412 лв./тон или общо 288 400 лева, със срок на изпълнение 06.06.2023 до 15.06.2023г. В последствие по издадена фактура № 190/16.06.2023г. „*****“ ООД извършило плащане на доставените му 684.320 тона пшеница по договорената цена от 412лв./тон или общо 281 939,84 лв.

За да компенсира недоставената от ответника „*****“ ЕООД договорена пшеница, ищецът сключил няколко заместващи сделки, за да изпълни поетите задължения за последваща доставка по договора с „*****“ ЕООД.

На 09.06.2023г. ищецът сключил заместваща сделка с ЗП М. О. С., Ид. № 127589595, с адрес с. Загориче – договор за покупко – продажба на пшеница от 09.06.2023г. за доставка на 200 тона, при единична цена 405лв./тон.

Доставката била обективирана във фактура № 2530/13.06.2023г. издадена от земеделския производител за доставка на 193.540 тона пшеница, с единична цена 405лв./тон или обща цена в размер на 78 383.70 лв. Сумата била платена по банков път от ищеца на 13.06.2023г.

На 10.06.2023г. ищецът сключил заместваща сделка с ЕТ „*****“, ЕИК 204262824, представлявано от З. М. АЛ., с адрес с. Методиево, Договор за покупко-продажба на пшеница от 10.06.2023г. за доставка на 300 тона, реколта 2022г., с единична цена 405 лв./тон. Доставката била обективирана във фактура № 64/15.06.2023г. издадена от ЕТ „*****“ за доставка на 358.360 тона пшеница на единична цена 405 лв./тон, обща цена в размер на 145 135,80 лв.

Сумата по фактурата била платена от ищеца по банков път видно от платежно нареждане рег. № 160504548/15.06.2023г. и рег. № 160504325/15.06.2023г.

На 07.06. ищеца сключил заместваща сделка с „*****“ ООД, ЕИК 202949403, представлявано от Д. Д., с адрес гр. Шумен, Договор за покупкопродажба на пшеница за доставка на 220 тона, реколта 2022г., с единична цена 425 лв./тон., като транспортните разходи били за сметка на продавача. 224.780 тона пшеница, реколта 2022г. били предадени на „******“ ООД, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 12.06.2023г.. Доставката била обективирана във фактура № 1190/12.06.2023г. издадена от „*****“ ООД, за доставка на 224.780 тона пшеница, реколта 2022г., с единична цена 425 лв./тон, и обща цена в размер на 95 531 лв. Фактурата била платена от ищеца по банков път видно от платежно нареждане рег. № 160385126/13.06.2023г.

За извършения транспорт са издадени съответните документи приети по делото: Фактура № 50/09.06.2023г. с издател „******“ ООД с единична цена за превоз 11 лв./тон; Фактура № 1000000391/13.06.2023г. с издател „*****“ ЕООД, за превоз на 70.100 тона пшеница с единична цена за превоз 11 лв./тон;

Фактура № 9/27.06.2023г. с издател „*****“ ЕООД, за превоз на 28.680 тона пшеница с единична цена за превоз 11 лв./тон и Фактура № 816/10.06.2023г. с издател „*****“ ООД, за превоз на 81.400 тона пшеница с единична цена за превоз 11 лв./тон. Транспортните разходи били включени в единичната цена 3 на пшеницата в размер на 425 лв./тон, от което следва, че цената на пшеницата по заместващата сделка с „*****“ ООД е 411.80 лв./тон или обща цена в размер на 92 564.40 лв за 224.780 тона пшеница.

Тъй като общото количество пшеница по заместващите сделки надхвърля договореното с ответника количество пшеница, както и реално доставените 684.320 тона на „*****“ ЕООД, количеството по най-обременителната заместваща сделка с „*****“ ООД, следва да бъде намалено с 92.36 тона, при което цената на доставените по третата сделка 132.42 тона пшеница при единична цена без транспортни разходи 411.80 лв./тон е 54 530.56 лв.

Общата платена от ищеца по трите заместващи сделки на 684.320 тона пшеница е 278 050.06 лв., от което следва, че разликата между реално платената цена по заместващите сделки за покупка на 684.320 тона пшеница и договорената цена от 263 463.20 лв. по неосъществената от ответника доставка не същото количество пшеница е 14 586.86 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е основателен.

По делото се установява, че ищецът „******“ ООД и ответникът „*****“ ЕООД са се намирали в договорни отношения на, като на 05.06.2023г. между тях е била сключена неформална търговска сделка за доставка на 700 тона пшеница, реколта 2022г. с единична цена 385лв./тон и обща сума 269 500 лв., по силата на която ищцовото дружество е изпълнило на 06.06.2023г. своето задължение за заплащане на дължимата цена в размер на 269 500 лв., а ответната страна не е изпълнила задължението си за предаване на стоката.

Съдът приема, че е налице неизпълнение на договорно задължение от стана на ответника независимо, че на 06.06.2023г. заплатената от ищеца сума е била върната. Неоснователно се явява възражението на ответника за неспазена форма на договора за доставка на пшеница, тъй като Закона за съхранение и търговия със зърно, който изискваше писмена фирма на търговските сделки за прехвърляне на собственост върху зърно, е отменен през 2015г. със Закона за закриване на Националната служба по зърното. Представената по делото фактура № 415/05.06.2023г. съдържа всички необходими елементи на договор за продажба на пшеница. В нея са посочени видът и количеството на стоката, единичната и обща цена, посочени са страните по сделката, както и времето и мястото на издаването й. В този смисъл процесната фактура доказва сключен между страните договор. Следва да се отбележи, че договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален, комутативен с облигаторно-вещно действие. В процесния случай е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 286, ал. 1 от ТЗ.

От представените по делото доказателства и от изготвената по делото Компютърно-техническа експертиза се установява, че фактура № 415/05.06.2023г. е изпратена на 05.06.2023г. в 16.37 часа от електронен адрес: [email protected] към, електронен адрес [email protected]. Така изпратеното електронно писмо съдържа наименованието на ответното 4 дружество и имената на неговия управител А. Д.. Съдът не приема възражението на управителя на ответното дружество, че не е давал съгласие и не е уговарял параметри на сделка с ищеца. По делото не бяха събрани доказателства за това, че управителя на ответното дружество се е противопоставил по какъвто и да било начин на сделката, поради което съдът намира, че ответника не може да се позовава на нищожност на сделката в частта на търговските уговорки предвид разпоредбите на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и чл. 301 от ТЗ. С оглед разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД, в настоящият казус договорът е сключен на 05.06.2023г. и е документиран с фактура № 415/05.06.2023г. Ищцовото дружество е изпълнило своевременно задължението си за плащане на цената, произтичащо от разпоредбите на чл.

200 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, като на 06.06.2023г. е превел по банковата сметка на ответника, посочена във фактурата, сумата от 269 500 лв., представляваща договорената цена.

Продавачът не е изпълнил задължението си произтичащо от чл. 187 от ЗЗД за предаване на продадената стока.

Видно от доказателствата по делото ищецът неформално е развалил договора с оглед неизпълнението на задължението на ответника да предаде стоката и връщането на платената цена на ищеца.