Решение № 206 от 19.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кюстендил, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№2194/ 21.02.2024г., депозирана от Й. А. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, с последваща уточнителна молба № 7355/18.06.2024г.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК от Й. А. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи общата сума в размер на 2717,41 лв. Изложени са твърдения, че посочените задължения са погасени по давност. Горепосочената сума била предмет на изпълнително дело № 20127430400458 по описа на ЧСИ Е. Х., по което до месец декември 2019г. не били извършвани никакви принудителни изпълнителни действия, като същото било прекратено поради настъпила перемпция. Последвало образуването на изпълнително дело № 20227430400736 по описа на ЧСИ Е.

Х.. Излагат се доводи относно настъпила погасителна давност на всички вземания по изпълнителния лист, включително и абсолютната десетгодишна давност. Искането към съда е да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, e депозирал писмен отговор, съгласно който намира иска за изцяло недопустим и неоснователен, като посочва, че липсва положителна процесуална предпоставка, а именно право на иск на ищеца. Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба и се посочва, че ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, противно на изискванията посочени в 1 чл.439, ал.2 от ГПК.

В отговора се посочва че между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитор, от една страна, и Й. А. М., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил сключен Договор за кредит № CREX01709491, съгласно който М. се задължил да върне отпусната му в заем сума, съгласно условията по договора, но поради неизпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп.д.№458/2012г. по описа на ЧСИ Е.

Х. по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а впоследствие било образувано и второ изп. д. №736/2022г. въз основа на същия изпълнителен лист, след като изп.д. от 2012 г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По отношение на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, ответното дружество сочи, че разпоредбата, уреждаща института на абсолютната давност е влязла в сила на 02.06.2021г., а разпоредбата на пар.2 от ПЗР на ЗЗД, касаеща заварени случаи и предвиждаща обратно действие на чл.112 от ЗЗД е обявена за противоконституционна на 20.04.2021г. с решение на КС.

По отношение на твърденията на ищеца, че вземането било погасено по давност в рамките на образувания изпълнителен процес, се посочва, че следвало да бъдат съобразени посочените в отговора задължителни тълкувания, дадени с ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и тези на ППВС 3/1980г. и ТР 3/28.03.2023г. по тълк.дело 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, като давността се била прекъсвала многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, а с оглед изведено от ППВС 3/1980г., правило, независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не течала, а такава започвала да тече от 26.06.2015г. Твърди се, че независимо от задължителната практика на ВКС, след образуването на делото, неговата висящност е била поддържана с действия, прекъсващи сроковете по ЗЗД и ГПК, а именно: молба от 30.03.2012г. за образуване на изп. дело 458/2012г.; 24.08.2012г. - запор на трудово възнаграждение на ищеца; изпратено на 27.01.2015г. запорно съобщение до новия работодател на ищеца и наложен запор върху МПС, на 27.08.2015г. ответното дружество е конституирано в производството, 02.02.2017г. – запор на трудово възнаграждение на ищеца; 15.11.2017г. запори на банковите сметки на ищеца; на 12.08.2019г. е било изпратено искане за вписване на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника. В отговора са описани подробно действия, за които се твърди, че са извършвани в хода на делото и с тях била прекъсвана погасителната давност.

Предвид гореизложеното се иска предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. В случай, че същите бъдат счетени за допустими се иска тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани.

Претендира се присъждане на разноски.

В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна, адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на дадени от съда указания ищецът, с молба вх. № 2

12660/04.11.2024г. е уточнил, че процесната сума от 2717,41 лева възлизаща на толкова към 15.12.2023г., за която се иска да бъде установено, че не дължи, се състои от: 840 лева – главница; 1017,42 лева, представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010г. до 04.10.2022г.; 166,27 лева, представляващи неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетение/; 25 лева – присъдени разноски; 107,02 лева – разноски по изп. дело № 736/22г.; 150 лева – адвокатско възнаграждение по изп. дело № 736/22г. и 244,73 лева ДДС; 35,04 лева – допълнителни разноски с ДДС от ЧСИ Е. Х. от 04.10.2022г. по изп. дело № 736/22г.

Съдът върна, на основание чл.130 ГПК, като недопустима исковата молба, депозирана от Й. А. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, в частта по предявените отрицателни установителни искове за сумите от 107,02 лева – разноски по изп. дело № 736/22г., 150 лева – адвокатско възнаграждение по изп. дело № 736/22г. и 244,73 лева ДДС, както и 35,04 лева – допълнителни разноски с ДДС от ЧСИ Е. Х. от 04.10.2022г. по изп. дело № 736/22г.

По молба вх. №13092 от 14.01.202г. от страна на процесуалния представител на ищеца съдът допусна уточнение на исковата молба досежно сумата от 166,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - от 14.11.2008г. до подаване на заявлението - 15.11.2010г.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът Й. А. М., редовно призован, не се явява - представлява се от назначения си процесуален представител адв. С., който моли съда да уважи предявения иск съобразно събраните по делото доказателства. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба от ответника, същият уведоми съда за обективна невъзможност на представителя си да се яви в открито заседание и изрази желание делото да се разгледа в негово отсъствие. Заявено е, че се поддържа отговора на исковата молба и се иска претенциите да бъда отхвърлени като неоснователни и недоказани. По делото са ангажирани писмени доказателства. Приложени са изисканите от ЧСИ Е. Х., с рег.№743, с район на действие ОС – Кюстендил, заверени копия на изп.д. № 458/2012г. и изп.д. №736/2023г. по описа на ЧСИ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК от Й. А. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изп. дело № 736/22г. на ЧСИ Е. Х.: 840 лева – главница; 1017,42 лева, представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010г. до 04.10.2022г.;

166,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - от 14.11.2008г. до подаване на заявлението - 15.11.2010г.; 25 лева – присъдени разноски. Исковата молба е редовна, а така предявените с нея искове са процесуално допустими.

3

Възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, противно на изискванията посочени в чл.439, ал.2 от ГПК, е неоснователно. В трайната съдебната практика по чл.290 ГПК никога не е съществувало колебание по въпроса, че изтеклата погасителна давност по време принудителното изпълнение представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК и именно това е причината за постановяване на цитираните от ответника тълкувателни решения по въпроса за течението на давността в хода на изпълнителното производство.

Доколкото е в прерогативите единствено на съда да квалифицира спора като субсумира изложените от ищеца факти и обстоятелства под хипотезите на конкретни правни норми, независимо от това, че е сезиран с документ наименуван „жалба“, настоящият състав прие, че описаната фактическата обстановка и формулираният петитум отговарят именно на иск с правно основание чл.439 ГПК. Предмет на отричане в производството по чл.439 ГПК са подлежащите на изпълнение вземания, а не водения изпълнителен процес, чието по-нататъшно развитие е в зависимост от произнасянето на съда по иска /чл.433, ал.1, т.7 ГПК/. Следователно, възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск се явяват неоснователни.

На следващо място относно пасивната процесуална легитимация на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД като кредитор на вземанията следва да се посочи, че в кориците на изп.д. № 20127430400458 /л.201-л.209 от делото/се съдържа молба от 27.08.2015г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД за конституирането му като взискател, с която са представени доказателства, за сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, от 15.05.2015 г. между „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД като цесионер и БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент, ведно с Приложение №1 към същия, от които е видно, че вземанията срещу Й. А. М. са прехвърлени на цесионера. Представено е и потвърждение за извършената цесия, изходящо от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и пълномощно от последното дружество, по силата на което ответникът е овластен да уведомява длъжниците съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД. До ищеца е изпратено съобщение /л.221 от делото/, съдържащо уведомление за извършеното прехвърляне, връчено му по реда на чл.46 ГПК на 08.04.2016 г. Не следва да се обсъждат наведените в хода на изпълнителните дела възражения на длъжника за нередовност на това връчване. По новообразуваното изп.д. № 20227430400736, взискател по всички вземания е единствено „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД. При това положение, доколкото към датата на исковата молба ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД е единствен взискател на пълния размер на оспорените вземания, то именно ответникът се явява пасивно процесуално легитимиран по предявените искове за установяване на тяхната недължимост.

Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното.

Предмет на производството по чл.439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не 4 законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение № 1463/29.10.2024г., а и от приобщените преписи от изпълнителните дела се установява по категоричен начин, че за процесните вземания, представляващи 840 лева – главница и 166,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - от 14.11.2008г. до подаване на заявлението - 15.11.2010г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 15.11.2010 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г. по ч.гр.д. № 4191/2010г. по описа на РС – Кюстендил в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжника Й. А. М.. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 8 от 05.01.2011г. по същото дело. Издаден е и изпълнителен лист от 03.02.2012 г. между същите страни за сумата от 25 лева – направени разноски за държавна такса по гр. дело № 884/2011 г. по описа на РС – Кюстендил.