Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2695 от 09.03.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно дело 223/2026
Вид
Решение № 2695
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Здравка Диева, Мария Златанова, Пламен Танев

Цитирани разпоредби

  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.285 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.285 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.5 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 2695

Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180700223 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален представител ст. юрисконсулт Тр. Ч. обжалва Решение № 11104/09.12.2025г., постановено по адм.д.№ 1232/2025г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която : Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София е осъдена да заплати на С. И. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив сумата от общо 968лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя му в Арест - Пловдив в периода от 24.02.2023г. до 23.10.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2025г. до окончателното й изплащане и сумата от общо 175 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора - Пловдив в периода от 26.10.2023г. до 30.10.2023г., както и на 20.01.2025г., на 23.01.2025г., от 01.02.2025г. до 03.02.2025г., на 06.02.2025г., от 12.02.2025г. до 20.02.2025г. и от 28.02.2025г. до 04.03.2025г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2025г. до окончателното й изплащане.

Решението се счита за неправилно и необосновано поради неправилна преценка на събраните доказателства и липса на мотиви по ключови въпроси. По отношение пребиваване в Арест – Пловдив при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ се твърди неправилен извод на АС – Пловдив за бездействие на администрацията и нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, поради липса на своевременно представени протоколи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация /ДДД/. С позоваване на съдебна практика се поддържа изискването за пълно доказване на вредите и причинната връзка, с оглед на което се счита, че липсата на протоколи не означава липса на действия. Относно извода на съда за пренаселеност в Затвора – Пловдив е заявено, че съдът не е съобразил компенсаторните фактори – възможност за престой на открито, достъп до коридори, санитарни възли и течаща вода. Поддържа се недоказаност на реални неимуществени вреди, които са пряка последица от твърдените нарушения. Размерът на обезщетението е прекомерен съобразно икономическия стандарт в България.

С. И. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив с пълномощник адв. Р. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор. Поискано е обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор С. счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против част от съдебния акт, която е неблагоприятна.

1. Пред АС – Пловдив е бил предявен иск против ГДИН - София за присъждане на сума - общо 20 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия в качеството му на задържан под стража и лишен от свобода, уронващи човешкото му достойнство и пораждащи чувство за страх или малоценност.

С уточняваща молба /л.15, д. № 1232/2025г./ е конкретизирана претенцията – 10 000лв. за периода на престой в Арест Пловдив /23.02.2023г. – 23.10.2023г./ и 10 000лв. за периода на престой в Затвора – Пловдив /23.10.2023г. – до дата на завеждане на иска – 17.06.2025г/.

Твърденията на ищеца са били за нарушени права по чл. 3 ЗИНЗС : - условия в килиите – пренаселеност; - наличие на хлебарки, дървеници, гризачи /мишки и плъхове/; - без осигурена топла вода; - без възглавници и чаршафи, дюшеци в занемарено състояние /само за Ареста Пловдив/; - без санитарен възел на определените и задължителни места; - лоши условия в общата баня; - липса на пералня, поради което прали дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен; - недостатъчно храна; - липса на двигателна активност – пренаселеност в откритите места и функциониращи спортни съоръжения; - липса на медицинско обслужване. Твърдяно е неоснователно държане два месеца и половина в килия в Приемно отделение и след това разпределение в помещение за рецидивисти. В килия № 59 в Затвора – Пловдив бил настанен с лишения от свобода Й. Т., който му нанесъл побой, следствие на което развил страх от последваща среща с Т. и не излизал на каре.

АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице следните данни : задържан на територията на Арест – Пловдив от 24.02.2023г. и преместен на 25.10.2023г. в Затвора Пловдив /справка, л.37 и сл. от д. № 1232/2025г./. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

По отношение оплакванията на ищеца са събрани писмени и гласни доказателства, правилно преценени от съда.

За Арест Пловдив е съпоставен заявения в исковата молба период на пребиваване с данните от ответника и съобразено установимото несъответствие обосновано е прието, че действителният период на пребиваване в Арест Пловдив от ищеца е от 24.02.2023г. до 23.10.2023г. включително. На 23.02.2023г. ищецът не е пребивавал в Арест Пловдив, поради което за този период законосъобразно исковата молба е отхвърлена без обсъждане на твърденията.

За Арест Пловдив : За конкретния период ищецът бил настанен в килии № 117 и № 127 на ет. 1, с площ от 14,74 кв. м., като е съжителствал с още две задържани лица /14,74 : 3 = 4,91/, при което е последвал верен извод за отсъствие на осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Не е установено нарушение на чл. 20 ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като според доказателствата - във всички помещения на Арест Пловдив, вкл. в тези, в които е бил настанен ищецът, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като задържаните лица имат неограничен достъп до тях, а топла течаща вода се подава всеки ден сутрин и вечер. Относно твърденията за лошо качество на питейната вода в Ареста, с основание е посочено, че качеството на питейната вода следва да бъде осигурено от нейния доставчик, поради което не зависи от действия или бездействия на затворническата администрация, затова не може да бъде ангажирана отговорността на ответника в тази насока. В Арест Пловдив има перално помещение и не се е твърдяло да е налице отказ по молби за изпиране в пералнята. В Арест Пловдив е налице вентилационна система, която представлява всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. В килиите са били налични отваряеми прозорци за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Хигиената в спалните помещения и прилежащите към тях санитарни възли е задължение на самите лица, които са настанени в тях, при което за лоша хигиена в същите не може да се ангажира отговорността на ГДИН. Наличен е бил постелъчен инвентар към килиите /възглавници, одеяла и чаршафи/. Налице са данни за доставяне на храна на задържаните лица в Арест Пловдив три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването, както и с чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Престой на открито се е осигурявал по график.

По отношение твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, съдът е съобразил, че за 2023г. от страна на ответника са представени само 3 бр. фактури за извършена дезинсекция по договор на ОСИН – [населено място] и подразделенията му от дати: 10.02.2023г., 14.03.2023г. и 17.05.2025г. В същите е документирана стопанска операция / услуга – извършена дезинсекция по договор с ОСИН Пловдив и подразделенията му, като договорът не е представен по делото, за да може да бъде преценено за какъв период са фактурирани дейностите. Протоколи за осъществяването на ДДД също не са представени. В тази вр. се съобразиха указанията по доказателствената тежест и по отношение конкретни доказателства, отправени към страните при насрочване на делото /определение от 04.07.2025г., л.16/, както и изрично вписаната последица по см. на чл.284 ал.3 ЗИНЗС. Служебното начало, установено в чл.9 АПК е спазено в случая, като чл.284 ал.4 ЗИНЗС касае служебно призоваване на длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по делото. Лица от посочения обхват биха могли да бъдат служебно призовани при индивидуализиране на длъжности, които заемат – от страна на ответника, каквото в случая не е направено. Затова правилни са съображенията за отсъствие на доказателства относно ползвани препарати и против кои вредители са били изпълнени услугите. В допълнение се отбелязва, че с касационната жалба не са представени допълнителни доказателства.

Предвид изложеното е законосъобразен изводът на АС – Пловдив за доказани твърдения на ищеца за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и други насекоми в Арест Пловдив за целия период на престой от 24.02.2023г. до 23.10.2023г. вкл. /общо 242 дни/, тъй като наличието на дървеници и хлебарки е било потвърдено с показанията на свидетел. Вярна е преценката на съда за установени неблагоприятни условия, представляващи заплаха за здравето на ищеца, поради липса на покрити хигиенни стандарти. Размерът на обезщетението не е прекомерен /968лв. или по 4 лв. на ден/, при отчетени от съда : справедлива база за размер на обезщетение между 4 и 5 евро на ден за установено задържане в лоши условия в [държава] и жизнения стандарт за страната, при съобразяване статистически данни на Евростат - минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в [държава] средно с 40 % или между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Съобразена е тежестта на нарушението - пряко относимо към хигиената и следователно към здравето.

За Затвора Пловдив : Доказателствата по делото установяват /л.44 и сл./, че ищецът реално е пребивавал в Затвора Пловдив от 25.10.2023г. до 17.06.2025г. За конкретни подпериоди от обхвата на посочения период /от 26.10.2023г. до 30.10.2023г. /5 дни/ в стая „Транзит“ на Приемно отделение; на 20.01.2025г., на 23.01.2025г.; от 01.02.2025г. до 03.02.2025г.; на 06.02.2025г.; от 12.02.2025г. до 17.02.2025г.; от 18.02.2025г. до 19.02.2025г.; на 20.02.2025г.; на 28.02.2025г. и от 01.03.2025г. до 04.03.2025г. /общо 20 дни/ в стая „РЦ“ на Приемно отделение/ е доказана „пренаселеност на килиите“ - под 4 кв. м. нетна площ на човек. Размерът на обезщетението за 25 дни е определен по съображения, изложени за обезщетението относно нарушението при престой в Арест – Пловдив /175лв. за 25 дни/.