Определение № 869 от 25.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500333 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.248 от ГПК и е образувано по повод частни жалби от Д. И. Д. ЕГН: ********** от с. *****, общ. ******, чрез адв. Иванка Синигерова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Цар Симеон І“ № 102, ет. 2, ап. 2 и З. Р. Г. – И., с ЕГН: ********** от гр. *****, ул.

„******“ № **, вх.**, ет. **, чрез адв. Надежда Арнаудова от БАС, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 3 против определение № 260059/30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6346/2020 г., поправено с определение № 260001/10.01.2025 г., постановено по гр. дело № 6346/2020 г. по описа на БРС. С обжалваното определение съдът е изменил протоколно определение от 05.12.2024 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на ответницата З. Р. Г. – И. в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на ответницата разноски от 3030 лв. на 2380 лв., като е отхвърлил искането на З. Р. Г. – И. да й се присъдят разноски в производството по чл. 248 от ГПК. С определение № 260001/10.01.2025 г. съдът е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на определение № 260059/30.12.2024 г., като е прибавил отхвърлителен диспозитив по отношение на молбата в останалата част за намаляване на разноските до помалък размер, евентуално за отмяна изцяло на присъдените разноски.

Недоволство от така постановеното определение изразяват и двете 1 страни. Частният жалбоподател Д. И. Д. намира определението за неправилно.

Излага съображение по фактическата обстановка. Счита, че претендираните от ответната страна разноски са недължими. Позовава се на определение № 3 от 05.01.2022 г. по т.д. – 1/ 2021 г. на първо търговско отделение. Моли за отмяна на обжалваното определение, евентуално да бъдат присъдени разноски на З. Р. Г. – И. за проведеното на 05.12.2024 г. съдебно заседание.

Моли за присъждане на разноските за настоящото производство, за което представя договор за правна защита и съдействие.

Недоволство от обжалваното определение изразява жалбоподателката Г., която счита съдебният акт за недопустим, алтернативно неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като моли съдът да го отмени и присъди направените от нея разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие. На първо място намира, че БРС се е произнесъл свръхпетитум на искането, което е недопустимо. На второ място посочва, че в искането за отмяна на протоколно определение на съда от 05.12.2024 г. се съдържа претенция за намаляване на адвокатския хонорар, поради прекомерност, като намира тази претенция за недопустима. Сочи, че възражение за прекомерност не е направено на 05.12.2024 г., при проведеното открито съдебно заседание.

Поради пропускане на срока страната е загубила възможност да прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение. По съществото на спора, намира, че БРС неправилно е приел, че делото непредставлява правна и фактическа сложност. Моли за отмяна изцяло на атакувания съдебен акт, алтернативно за отмяна на определението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и присъждане на разноски по делото.

В срока предвиден в ГПК са постъпили отговори на частните жалби, съответно от З. Г. - И. и Д. Д., с които молят съдът подадените частни жалби да бъдат оставени без уважение. Излагат съображения.

Частните жалби са подадени в срок от лица имащи право на жалба и са допустими.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Гражданско дело № 6346/2020 г. е образувано по подадена искова молба от Д. Д. срещу наследници на П. Т. К. и искане същите да бъдат осъдени да заплатят сумата от 11 000 хиляди лева, представляващи дадени в заем на 2

20.02.2017 г. парични средства, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, обезщетение за забава в размер на 658,16 лева. начислено върху главница от 2200 лева, считано от 01.11.2017 г. до предявяване на иска, сума от 435,11 лв. – обезщетение за забава начислено върху главница от 2200 лева, считано от 01.11.2018 г. до предявяване на иска, както и сумата от 212,06 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главница от 2200 лв. считано от 01.11.2017 г. В хода на делото като ответници са конституирани наследници на П. К., починала на 15.12.2019 г. Представени са по делото депозирани откази от наследство, като с определение № 260390/05.08.2022 г.

БРС е конституирал като ответник по делото М. Я. Г. ЕГН: **********. С определение от 01.12.2023 г. на последната е указано да заяви приема ли или не наследството, оставено от покойната П. К.. В хода на делото се е установило, че лицето страда от умствено заболяване и на 15.02.2023 г. съдът е спрял производството по гр. дело № 6346/2020 г. на БРС до произнасяне на БОС по направеното искане за поставяне на Г. под запрещение. С решение № 73/23.01.2024 г. по гр. дело № 307/2023 г. БОС е поставил под пълно запрещение М. Я. Г.. След възобновяване на производството пред БРС са проведени открити съдебни заседания на 15.05.2024 г., 17.06.2024 г., 10.07.2024 г., като частният жалбоподател Д. е направил искане съдът да се произнесе по това, дали наследството е прието или не, респективно да назначи управител на наследството. На 24.07.2024 г. ответницата Г. е починала. На нейно място е конституирана нейната дъщеря З. Г. – И.

В проведеното съдебно заседание на 05.12.2024 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на З. Г. и се е произнесъл по претенцията за присъждане на разноски, като е осъдил частния жалбоподател Д. Д. да заплати на З. Г. сумата от 3030 лева. С искане от 12.12.2024 г. адв.

Синигерова е поискала от името на Д. Д., съдът да отмени определението си от 05.12.2024 г., с което е присъдил разноски по чл. 248 от ГПК. С определение № 260059/30.12.2024 г. БРС е изменил протоколното определение от 05.12.2024 г. и е намалил присъдената сума за разноски от 3030 лв. на 2380 лв. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционния съд е взел предвид цялата фактическа обстановка по делото, фактът че предявеният иск е осъдителен, направените възражения досежно прекомерността на адвокатското възнаграждение, като отчел 3 своевременността на извършените процесуални действия и е постановил определение, което настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на пръвоинстанционния съд. Към момента на прекратяване на производството по делото по отношение на частната жалбоподателка З. Г., съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и е присъдил разноски в размер на 3030 лева. След подаване на молба от адв. Синигерова на 12.12.2024 г. за отмяна на определението, Районния съд е изменил същото частично, като е намалил присъдената сума на 2380 лв. Отчетено е обстоятелството, че в съдебно заседание на 15.05.2024 г. при първоначално явяване на адв. Арнаудова като процесуален представител на З. Г., адв. Синигерова е направила възражение за прекомерност на възнаграждението, на което адв. Арнаудова е отговорила, че възнаграждението е малко под минимума. Когато на 05.12.2024 г. съдът с протоколно определение е прекратил производството по отношение на З. Г., процесуалният представител на Д. Д. – адв. Синигерова не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В този смисъл се установява, че по отношение на адвокатското възнаграждение дължимо към починалото лице М. Г., за което своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е приложил нормата на закона и съответно е намалил дължимата сума на 600 лева – адвокатското възнаграждение в размер на 500 лева и още 100 лева за явяване по делото на 10.07.2024 г., а по отношение на възнаграждението дължимо за процесуалното представителство на З. Г. – И., първата инстанция е отчела, че не е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от другата страна – Д. Д., поради което такова намаляване не е извършено от съда и на страната е присъдена сумата от 1780 лв.

Настоящата инстанция намира направените възражения от жалбоподателите за неоснователни.По отношение на жалбата на Д. Д. съдът намира, че с оглед характера на производството- предявен осъдителен иск, въпреки че първата инстанция се е занимавала с въпроси по конституиране на ответници, предяваване на откази от наследство и прекратяване на производството по отношение на ответниците, след като страната конституирана като ответник, получила препис от исковата молба и ангажирала адвокат по делото, е направила разходи по производството, на нея й се дължат разноски при прекратяване на делото спрямо нея.

4

Изложеното в частната жалба на З. Г. за недопустимост на обжалваното определение не се споделя от съда. Не отговаря на истината твърдението, че съдът се е произнесъл свърпетитум. БРС точно е посочил защо счита, че протоколното определение от 05.12.2024 г. може да бъди изменено в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на разноските сторени от М. Г. и защо не може да се произнася по разноските на З. Г., тъй като не е направено възражение в срок.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На страните не се дължат разноски в настоящото производство, тъй като както правилно е посочил БРС това е производство за корекция в частта на разноските, каквато е и практиката на ВКС.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260059/30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6346/2020 г. по описа на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5