Решение № 236 от 02.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. С., 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова М.

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М. Въззивно гражданско дело № 20252200500351 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано по три жалби, подадени от тримата длъжници в изпълнителното производство: И. Г. М., Г. А. М. и В. Г. М. против постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ, издадени на 23.07.2025г. по изп.д.№1706/2025г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег.№915, район на действие СлОС.

В жалбите /трите жалби са идентични/ тримата жалбоподатели чрез пълномощника си адв. Д. О. посочват, че ЧСИ се е произнесъл преждевременно относно разноските. Посочват, че дълга е на техния наследодател Г. В. М. и всеки един от тримата е приел наследството по опис, за което представят Решение на СлРС и удостоверение за вписване в особената книга на СлРС. Посочват, че съдебният изпълнител макар и обвързан от изпълнителния лист следва да съобрази причините, изключващи отговорността на длъжника за разноски. Посочват, че междувременно обжалват издадената заповед за незабавно изпълнение. Молят съда да отмени постановлението за разноски по изп. дело, обективирано в ПДИ. Претендират присъждане на разноските по обжалването.

Другата страна по изпълнителното производство – взискателят „*********“ АД, гр. С., е подала идентично становище по всяка една от трите жалби, като намира същите за недопустими, евентуално за неоснователни и моли съдът да ги остави без 1 разглеждане, респ. без уважение. Посочва, че при определяне на разноските съдебният изпълнител е действал съобразно размера на претенцията, посочен в изпълнителния титул и ги е определил законосъобразно. Съобщената на длъжниците такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е прогнозна и тя може да подлежи на корекция и да бъде преизчислена.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите и моли съда да го намали, като счита, че то следва да е едно общо, а не за всеки длъжник поотделно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал писмени обяснения към всяка една от жалбите, в които посочва, че ги намира за допустими и основателни. Към момента по изпълнителното дело нямало корекция от страна на съда на изпълнителния лист или влязъл в сила съдебен акт за разделно осъждане на длъжниците. В случая осъждането било солидарно и поради това всички разноски са приети и включени в ПДИ на тримата длъжници. Посочва, че към момента на изготвяне на ПДИ на длъжниците, по делото не е била налична информация, че същите са приели наследството по опис. След получаване на призовката, жалбоподателите не го уведомили за това и не са поискали намаляване размера на приетите разноски. За приемането на наследството по опис ЧСИ разбрал едва от приложенията към жалбите. Посочва, че след коригиране от страна на съда осъждането и с оглед факта на прието наследство по опис, то разноските следва да се преизчислят.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство изп.д.№1706/2025г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег.

№915, район на действие СлОС е образувано по молба взискателя „*********“ АД от 16.06.2025г. въз основа на изпълнителен лист, рег. №1000/30.04.2025г., издаден по ч.гр.д. №2291/2025г. по описа на СлРС, въз основа на Заповед за изпълнение №1428/2025г. за осъждането на длъжниците И. Г. М., Г. А. М. и В. Г. М. да заплатят солидарно на взискателя „*********“ АД, както следва:25082,69лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „*********“ АД и длъжника Г. В. М. на 15.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025г. до окончателното й изплащане; сумата от 28274,73лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода 25.12.2013г. – 15.08.2021г.; сумата от 3343,66лв. обезщетение за забава за периода 25.01.2014г. – 15.08.2021г.; сумата от 11137,48лв. обезщетение за забава за периода 16.08.2021г. – 24.04.2025г.; сумата от 120лв. разходи при изискуем кредит и сумата от 136лв. разноски по делото.

С молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжниците и налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, трудовите им 2 възнаграждения, МПС и евентуална възбрана върху установени недвижими имоти.

С разпореждане от 10.07.2025г. ЧСИ Г. е приела като разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 733,82лв.

В ПДИ до всеки един от длъжниците са посочени: 63,32лв. допълнителни разноски, 660,00лв. разноски по изпълнителното дело и 4771,63лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г..

ПДИ са връчени на длъжниците на 28.07.2025г. по пощата с обратна разписка.

ЧСИ Г. е наложила запор на банковите сметки на длъжника И. Г. М. в „******“ АД и „*********“ АД и върху трудовото й възнаграждение, получавано от „********“ АД.

ЧСИ Г. е наложила запор на банковите сметки на длъжника Г. А. М. в „***********“ АД и „*********“ АД и върху трудовото й възнаграждение, получавано от „********“ ЕООД.

ЧСИ Г. е наложила запор на банковите сметки на длъжника В. Г. М. в „******“ АД, „************“ ЕАД и „*********“ АД.

На 06.08.2025г. е подадена жалбата против постановлението за разноски, обективирано в ПДИ от страна на длъжника И. Г. М..

На 11.08.2025г. са подадени жалбите против постановлението за разноски и от длъжниците Г. А. М. и В. Г. М..

С жалбите длъжниците са представили заверен препис от Решение №298/04.04.2014г. по ч.гр.д. №4892/2013г. на СлРС, с което е допуснато приемане по опис, на основание чл. 61, ал.1 от ЗН от страна на наследниците Г. А. М. – съпруга, И.

Г. М. - дъщеря и В. Г. М. – дъщеря, на наследството на Г. В. М., б.ж. на гр. С., починал на 27.11.2013г., както следва: ½ ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил Ситроен Ксара, светлосив металик, дата на регистриране правото на собственост 13.04.2010г., рег. №*********, собственост на Г. В. М. и Г. А. М., с посочени номера на двигател и рама, година на производство 2001г., с пазарна стойност 3601 към м. ноември 2013г. и е указано вписване в книгата на направеното приемане по опис.

Представено е и удостоверение, издадено от СлРС относно вписаното в книгата приемане на наследството, оставено от Г. В. М. по опис от наследниците му Г. А. М., И. Г. М. и В. Г. М..

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими, като подадени в законоустановения двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие /от получаване на ПДИ, съдържаща постановлението за разноски/, от процесуално 3 легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Разгледани по същество, жалбите на длъжниците са основателни.

По делото се установява, че задълженията, за които е издаден изп. лист и е образувано изпълнителното производство са задължения, за които те отговарят в качеството им на наследници на кредитополучателя Г. В. М.. В заповедта за изпълнение и в изпълнителния лист длъжниците са осъдени да заплатят задължението на наследодателя си солидарно, противно на разпоредбите на ЗН.

Действително, съдебният изпълнител е обвързан от посоченото в изпълнителния титул и той сам самоволно не може да променя отразеното в него, в т.ч. за вида на задължението – солидарно или разделно. Поради това разноските са определени и посочени по този начин в ПДИ.

От друга страна обаче, видно от жалбите, заповедта за незабавно изпълнение е обжалвана от длъжниците, респ. те са предприели действия за нейно изменение в частта относно солидарното осъждане. Това обстоятелство ще се отрази безспорно на разноските по изпълнителното дело – размера и вида на задължението.

Следва да се отчете и по-важното обстоятелство, че тримата длъжници са приели наследството, оставено им от наследодателя Г. В. М. по опис – до ½ ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил „Ситроен Ксара“, рег. №*********, подробно описан в представените с жалбата съдебно удостоверение и съдебно решение. Това е обстоятелство, което е от безспорно значение за изпълнителното производство и определя действията, които съдебният изпълнител следва да предприеме за събиране вземането на взискателя, като е ограничен от приетото по опис наследство.

При това положение разноските по изпълнителното дело следва да се преизчислят от съдебния изпълнител, като се съобрази приемането на наследството по опис по представените документи, както и евентуалната корекция в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист относно вида на задължението.

Освен това съдът констатира разминаване между приетите от ЧСИ с разпореждане от 10.07.2025г. разноски и тези посочени в ПДИ до длъжниците /извън таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ/.

С оглед изложеното, съдът намира определените и посочени в ПДИ до тримата длъжници разноски по изпълнителното дело за неправилно определени и поради това ще отмени постановлението за разноски, инкорпорирано в трите ПДИ до длъжниците.

По отношение на разноските, сторени в настоящото производство:

Претенция за разноски са направили и двете страни в производството.

С оглед основателността на трите жалби, то на жалбоподателите следва да се 4 присъдят сторените във връзка с обжалването разноски. Следва да се отбележи, че разноски се дължат не общо, а на всеки от жалбоподателите поотделно, като те са доказали отделното им извършване.

Във връзка с претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от жалбоподателите поотделно е направено от взискателя възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за основателно.

Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 600лв. от всеки един от жалбоподателите поотделно е прекомерно. Съдът съобрази факта, че в Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа вече не е определен минимален размер по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което ще намали разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 200лв. за всеки жалбоподател, който размер намира за справедлив и съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Така на всеки жалбоподател съдът ще присъди разноски в размер на по 225лв.

/200лв. адвокатско възнаграждение и 25лв. държавна такса/.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, инкорпорирано във всяка една от призовките за доброволно изпълнение до длъжниците И. Г. М., Г. А. М. и В. Г. М., издадени на 23.07.2025г. по изп.д.№1706/2025г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег.№915, район на действие СлОС.

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. **************** да заплати на И. Г. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. *********************** сумата от 225лв., представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. **************** да заплати на Г. А. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. *********************** сумата от 225лв., представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. **************** да заплати на В. Г. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. *********************** сумата от 225лв., представляваща разноски в 5 настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ