Решение № 17711 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17711 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110155539 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е бразувано по искова молба на „Т. Д.“ ЕООД срещу ЗК „Л. И.“ АД, с която са предявени осъдителни искове, както следва: за сумата от 5000 лв., представляваща остатък от дължима застрахователно обезщетение по щета № 2005060-22-000185 образувана във връзка с причинени имуществени вреди по л.а. „Х.“, с рег. № ******* от настъпило на 30.09.2019 г. ПТП на път III-802 на разклона за гробищен парк П. по вина на застрахования по застраховка „ГО“ при ответника водач на л.а. „К. М.“, с рег. № *****, ведно със законната лихва от предявяване на иска /18.09.2024 г./ до окончателното плащане, както и за сумата от 1340 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2022 г. до 17.09.2024 г.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на л.а. „К. М.“, с рег. № ***** при управление на автомобила в пияно състояние и с несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се в обратна посока л.а. „Х.“, рег. № *******. Вследствие на инцидента, водачът на л.а. „К. М.“ загива на място, а на л.а. „Х.“ са причинени материални щети. Сочи, че мястото на произшествието било посетено от органите на Пътна полиция и бил съставен протокол за ПТП. Образуваното досъдебно производство срещу водача на л.а. „К. М.“ било прекратено поради смъртта на последния. Застраховател по застраховка „ГО“ на последното се твърди да е ответното дружество, пред който била заведена щета, по която на лизингодателя „У. л.“ ЕАД било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14883,75 лв. при условията на тотална щета и след приспадане на 25 % запазени части и отчитане на вредоносния резултат – съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. „Х.“, поради употреба на алкохол. Излага съображения, че изплатеното обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди, като ответникът неправилно е приел съпричиняване от страна на водача на л.а. Х.. В тази връзка изтъква, че дори да е употребил алкохол, то той не е допринесъл за настъпване 1 на ПТП. Сочи, че въз основа на договор цесия от 22.07.2022 г. „У. л.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си към ЗК „Л. И.“ АД, представляващи дължим остатък от застрахователното обезщетение по заведената щета по процесния инцидент.

Твърди ответното дружество да е надлежно уведомено за прехвърленото вземане на 04.08.2022 г. Ищецът депозирал възражение до ответника с искане за преразглеждане на становището по образуваната щета, но последният отказал да стори това, поради което бил в забава. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва процесуалната легитимация на ищеца, тъй като договорът за цесия твърди да е нищожен на основание накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. По същество предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП относно противоправното поведение на водача на л.а. „К. М.“. Оспорва вина за ПТП да има водача на л.а. „К.

М.“, застрахован по застраховка „ГО“ в ЗК „Л. И.“ АД. Поддържа се, че водачът на л.а.

„Х. Х 350“ да е нарушил ЗДвП като го е управлявал след употреба на алкохол над допустимата норма, поради което вина за пътния инцидент има и този водач, чийто принос възлизал на поне 30 %. Оспорва протокола за ПТП в частта относно механизма на настъпване на ПТП. Поддържа да липсва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните от ищеца вреди, доколкото не всички увреждания са следствие от настъпилия пътен инцидент. Оспорва иска и по размер, като счита, че претендираното обезщетение значително надвишава действително причинените щети.

Счита, че ответникът е заплатил точно и пълно обезщетение за настъпилите вреди от процесното ПТП, съобразявайки приноса на водачите за неговото настъпване и извършените от тях нарушения на ЗДвП. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски на дружеството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По допустимостта на производството

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца е неоснователно, а предявеният иск за допустим. Съображенията за това са следните:

Съдебната практика (решение № 137/19.11.2021 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, Решение № 100/10.07.2024 г. по т. д. № 1022/2023 г. на ВКС и др.) и доктрината последователно приемат, че длъжникът на цедираното вземане не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното парично вземане, освен в предвидените в закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия. Неотносими спрямо цесионера са въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането, дали е определена по размер, начина на нейното изплащане, както и дали тя е изобщо е била платена, защото те касаят единствено отношенията между цедента и цесионера. Няма основание да се приеме, че правен субект, който не е страна по сделката, може да се позовава на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно надвишава по размер цената на която е прехвърлено. С уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той 2 знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. Цедираният длъжник не може да противопостави на цесионера възраженията, основаващи се на отношенията между цедента и цесионера – напр. възражения за недействителност на договора, разваляне и т. н. на договора за цесия, тъй като този договор е сключен между други страни.

Доколкото ответникът ЗК „Л. И.“ АД не е страна по договора за цесия, а е длъжник на цедираното вземане, както и не е налице хипотеза, в която прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, в производството по иска относно цедираното парично вземане, каквото е настоящото, последното не е легитимирано да оспорва валидността на договора за цесия, сключен между други страни.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял описаните имуществени вреди, както и техния размер, че вземанията на „У. л.“ ЕАД по застрахователното правоотношение във връзка с процесната щета са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия; че ответникът е бил уведомен за извършената цесия; изпадането на ответника в забава.

При установяване на горните факти, че в негова доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е погасил процесното вземане, както и положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и фактите и обстоятелствата, съставляващи основание на възражението му за съпричиняване на вредите - за принос на водача, управлявал т.а. „Х.“, с рег. № *******.

Безспорно между страните по делото е, че на 30.09.2019 г. на път III-802 на разклона за гробищен парк П. е реализирано ПТП с участието л.а. „Х.“, с рег. № ******* и л.а. „К. М.“, с рег. № *****.

От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за цесия от 22.07.2022 г., сключен между „У. л.“ ЕАД и „Т. Д.“ ООД се установява, че лизингодателят прехвърля на лизингополучателя дължимото, на неизплатено в пълен размер застрахователно обезщетение по застрахователна полица по ГО № BG/22/119000788736/15.03.2019 г. на ЗК Л. И., със срок на застрахователно покритие от 15.03.2019 г. до 14.03.2020 г., във връзка със застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 30.09.2019г. т.а. „.....“, рег. № ******, ведно с всички лихви за забава.

Видно от същия договор, лизингополучателят е изпълнили всички свои задължения по договора за лизинг, сключен с „У. л.“ ЕАД. За извършената цесия ответникът е бил надлежно уведомен на 04.08.2022 г. от цедента. Следователно ищецът се легитимира като кредитор по процесното вземане за застраховка в качеството му на частен правоприемник на цедента, поради което е и материално легитимиран да претендира същото.

Спорните по делото въпроси са свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП, вината за произшествието, размера на вредите, както и причинноследствената им връзка с настъпилото събитие. По тези въпроси са събрани следните 3 доказателства:

Приет в препис е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.09.2019 г., в който е посочено, че на 30.09.2019 г. около 7:00 часа на път П. – път III – 802 км.

26 на разклона за гробищен парк П. водачът на л.а. „К. М.", с рег. № ***** поради движение с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се т.а. „Х.“, с рег. № *******. Видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП били следните: за лек автомобил „К. М.", с рег. № ***** – предна броня, два фара, преден капак (цялостна деформация); за .а. „Х.“, с рег. № ******* – цялостна деформация предна част. Отразено е, че водачът на л.а. „К. М." е починал.

Представена е декларация по щета от 30.05.2022 г. в която е посочено, че на 30.09.2019 г. в 07:00 часа на път III – 802 км. 26 на разклона за гробищен парк водачът на л.а „К. М." поради несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещото се МПС бус „Х. Н350“, с рег. № *******, като състоянието на пътя е било сух асфалт, а пътното платно е било без маркировка, знак Б3 отдясно пътното платно.

От разпита на свидетеля В. Д. се установява, че на посочената дата, управлявал служебен автомобил „Х.“, трябвало до ходят до с. Л., на пътя за гробищата между гр.

П. и с. Д., на разклона за с. Д., трябвало да завият наляво, но другият автомобилът хвърчал отгоре, ударил ги в завоя и спрял директно в него. Водачът на този автомобил починал. Изяснява, че се движел с 57 км/ч, а другият водач с около 146 км/ч., като последният бил с 3,2 промила алкохол в кръвта. Пътят се състоял от две платна – по лента за движение в посока. Свидетелят споделя, че управляваният от него автомобилът бил тотал-щета, не знае дали е била завадена щета и дали е ремонтиран, но бил чисто нов на 62000 км. Съдът кредитира показанията на св. Д. относно механизма на настъпване на пътния инцидент, доколкото същият е пряк очевидец на процесното ПТП, като последователни, конкретни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, а именно констативен протокол за ПТП, декларация по щета, постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 2517/2019 г. по писа на РП-П. и ДП № 95/2019 г. на ОДМВР-П..

При така събрания доказателствен материал се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно че на 30.09.2019г. около 07:00 часа, лек автомобил „К.

М.", с рег. № ***** се движи по Републикански път III-802 км 26, и при разклона за Гробищен парк гр. П., поради несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се насреща, товарен автомобил „Х.“, с рег.№ ******. В тази връзка съдът намира, че възражението на ответника за различен от описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП не се доказа.